Европейските лидери се сблъскват с ултиматум: „да просперират или да загинат“

Ако лидерите на Европейския съюз искат да преодолеят глобалната вълна на популизъм, която заплашва демокрациите им, те трябва да съживят икономиката, която отдавна не успява да донесе просперитет. За да го направят, първо трябва да се отърват от собствените си пречки.

Европейците постоянно поставят икономиката на първо място сред своите приоритети. Лесно е да се разбере защо. От 2020 г. насам доходите на типичния възрастен не успяват да се изравнят с инфлацията.

Сметките за енергия са с около 60% по-високи. Общият растеж на производството е средно едва 1,2%, което оставя стандарта на живот - измерен чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението - на най-ниското ниво от повече от четири десетилетия в сравнение със САЩ.

Европа не просперира | ЕС става все по-беден в сравнение със САЩ

Пътна карта

Вече съществува полезна пътна карта за промяна на ситуацията – под формата на препоръки, които Марио Драги, уважаваният бивш шеф на Европейската централна банка, направи миналата година по искане на Европейската комисия.

Според нея блокът трябва да увеличи радикално продуктивните инвестиции в области като инфраструктура, чиста енергия и стартиращи предприятия – с повече от 750 милиарда евро годишно, като се комбинират публичните и частните инвестиции. За тази цел е необходим по-голям бюджет, идеално финансиран отчасти чрез съвместно емитирани облигации.

Трябва да се обединят финансовите пазари на държавите членки, които в момента са твърде малки и фрагментирани, за да могат да канализират частния капитал в мащаба, в който го прави САЩ. Трябва да се премахнат прекомерно тежките регулации, за да може парите да се използват най-ефективно.

Без пазар, без пари | ЕС се нуждае от по-големи капиталови пазари, за да отговори на инвестиционните си нужди

Далеч от целта

Все пак обещанията за подкрепа на плана не са се превърнали в действия – за голямо огорчение на Драги.

Предложеният дългосрочен бюджет на ЕС, измерен като дял от икономиката, е много малко по-голям от предходния.

Съвместното заемане е ограничено до фонд за отбрана в размер на 150 милиарда евро – далеч от дълбокия и ликвиден пазар на облигации на ЕС, от който континентът така силно се нуждае.

Единният капиталов пазар остава далечна перспектива, тъй като държавите членки – и по-специално Германия – се противопоставят на трансграничните банкови сливания и общата гаранция на депозитите, които биха спомогнали за премахването на финансовите граници.

По отношение на бюрокрацията ЕС отложи някои изисквания за отчитане в областта на околната среда, но постигна малък напредък в премахването на основни пречки, като различията в данъчното законодателство, законодателството в областта на несъстоятелността и други.

Проблемът

Фундаменталният проблем: националните лидери не искат да отстъпят контрола. Разбираемо е, че те предпочитат да определят свои собствени правила, да облагодетелстват свои собствени банки, да решават как компаниите могат да оперират и да инвестират на тяхна територия.

Те се притесняват, че ЕС ще изразходва неправилно техните средства или ще спасява вложители другаде за тяхна сметка.

Все пак те разполагат с достатъчно власт на ниво ЕС, за да отговорят на разумните опасения, които не трябва да ги заслепяват за ползите, които съюзът все още е в най-добра позиция да предостави.

Европейците искат повече Европа | Те са в голяма степен съгласни, че повече решения трябва да се вземат на ниво ЕС

Шансът

В решаващи моменти европейските лидери са доказали, че могат да загърбят тесните интереси и да си сътрудничат, често с голям ефект. По време на дълговата криза през 2010-те години те успяха да установят общ банков надзор, който оттогава се оказа широко ефективен.

По време на глобалната пандемия те създадоха съвместен фонд за възстановяване, който подкрепи растежа и постигна известен напредък в осъществяването на така необходимите структурни реформи.

Сега те са изправени пред поредната криза, този път политическа. Десните популисти, възползвайки се от недоволството от неефективното лидерство, вече са спечелили достатъчно голям дял от гласовете, за да ограничат сериозно способността на основните партии да управляват.

Ако центристите в Европа не обединят сили, за да покажат измерим напредък в следващите няколко години – особено по икономическите въпроси – има голяма вероятност да бъдат отстранени.

Понякога те изглеждат осъзнават сериозността на ситуацията. Германия, например, смекчи своята опозиция срещу единния регулатор на ценните книжа, а канцлерът Фридрих Мерц наскоро призова за създаването на паневропейска фондова борса – и двете ключови елементи на съюза на капиталовите пазари. Той и неговите колеги европейски лидери трябва да постигнат това и много повече.

По-ефективният ЕС не е само добър за растежа – той е и в техен национален интерес.

Още по темата

Надеждите на автопроизводителите за емисионните норми на ЕС гаснат

ЕЦБ поглежда отвъд инфлацията към по-големи заплахи за Европа

ЕС подготвя правен план за отблокиране на заем от €140 млрд. за Украйна