Судан се нуждае от нещо повече от прекратяване на огъня

Събитията се развиват толкова бързо в междуособната война в суданската армия, че дори главните герои изглеждат объркани. Във вторник едната страна заяви, че е договорено 24-часово прекратяване на огъня след разговори с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен и други „приятелски нации“, но другата каза, че не е била консултирана.

Новините от Хартум предполагат, че боевете, започнали на 15 април, стават все по-интензивни: докато прочетете това, броят на загиналите вероятно ще надхвърли 200, а на ранените - 2000.

Боевете със сигурност са станали по-безразсъдни. Блинкен каза, че е бил обстрелян американски дипломатически конвой. Европейският съюз съобщи, че неговият посланик е бил нападнат в дома си. Организацията на обединените нации (ООН) съобщи, че са атакувани сгради, заети от дипломати и служители на международни хуманитарни агенции. Трима служители на Световната продоволствена програма на ООН бяха убити през последния уикенд в района на западен Дарфур.

На този етап не може да се каже коя страна е отговорна за повече убийства или за по-голямо незачитане на традиционните червени линии във всеки конфликт. Единствената сигурност в този сблъсък между армията и паравоенните Сили за бърза поддръжка (RSF) е, че нито една от страните не може легитимно да твърди, че се бие за добра кауза, нито достоверно да се позовава на добра воля.

RSF се управлява от Мохамед Хамдан Дагало - по-известен като Хемедти - бивш военачалник, който си създаде име като лидер на прословутата милиция Джанджавид, отговорна за геноцида в Дарфур преди 20 години. Тогава той беше от същата страна като генерал-лейтенант Абдел Фатах ал-Бурхан, регионален командир в Дарфур, а сега командващ армията.

Двамата мъже са обвинени за клането в Хартум от 3 юни 2019 г., когато армията и RSF стреляха по невъоръжени продемократични протестиращи, убивайки повече от 100 души. И двамата подкопаха надеждите за преход на Судан към демокрация, след като движението за граждански права сложи край на 30-годишна военна диктатура на Омар ал Башир по-рано същата година.

Откакто стана де факто лидер на страната, Бурхан се скара с Хемедти относно интегрирането на RSF, съставена предимно от ветерани от Джанджавид, в редовните въоръжени сили. И двамата се стремят към мантията на Башир.

Така че не може да се вярва на нито един от тях, че ще сключат мир помежду си - или ще уважат каквото и да е примирие, постигнато с посредничеството на външни лица. Докато международната общност се бори да организира прекратяване на огъня, тя трябва да внимава с всякакви предложения за споделяне на властта между тях. Целта трябва да бъде възстановяване на гражданско правителство, без роля на армията или милицията.

За да постигнат това, ООН, ЕС и САЩ трябва да работят с арабските нации, които имат влияние върху воюващите страни. Египет ще бъде ключовият играч: режимът на генерал Абдел-Фатах Ел-Сиси поддържа връзки както с Бурхан, така и с Хемедти, а Кайро може да спечели най-много от стабилността в Хартум. Борейки се да изхрани народа си, последното нещо, от което Сиси се нуждае, е срив в Судан, който изпраща милиони бежанци през границата в Египет. САЩ и техните съюзници трябва да понесат същата комбинация от натиск и стимули, които според съобщенията са накарали Сиси да промени посоката на евентуална продажба на ракети на Русия и вместо това да достави артилерийски снаряди на Украйна.

Потенциалните ползи от положителния резултат са огромни. Помислете за крачките, които Судан направи в краткия си период под ръководството на цивилно правителство след свалянето на Башир. Като министър-председател Абдала Хамдок, бивш икономист от ООН, премахна законите срещу вероотстъпничеството, прекрати наказанията с бичуване, криминализира гениталното осакатяване на жени, премахна правилата, изискващи жените да получат разрешение от мъжки член на семейството, за да пътуват с децата си, и разхлаби забраните за продажба и консумация на алкохол.

Учудващо, Хамдок обеща да отдели религията от държавата, ефективно слагайки край на 30-годишното ислямско управление. Последният път, когато мюсюлмански лидер се опита да направи такава трансформация, беше преди 100 години, когато Кемал Ататюрк превърна Турция в светска държава.

Хамдок се справи с всичко това, въпреки че трябваше да работи с военните в преходно правителство, тромаво споразумение, което даде на мъжете в униформи твърде много власт. Бурхан го отстрани, арестува и след това го върна на работа. В крайна сметка Хамдок подаде оставка в разочарование.

Представете си колко повече може да постигне Хамдок или някой като него без намеса или сплашване. Обедняла от десетилетия на лошо управление от страна на военните, Судан се нуждае Бурхан и Хемедти да направят повече от това просто да свалят оръжията. Има нужда те да изчезнат.

Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.

Още по темата

Десетки жертви на нова вълна насилие в Судан

Защо язовирът на Етиопия за 5 милиарда долара създаде конфликт със съседите ѝ

Как недостигът на вода причинява войни

Парижкият клуб опрости 14 млрд. долара, дължими от Судан