Парижкият клуб опрости 14 млрд. долара, дължими от Судан

Парижкият клуб на официалните кредитори се съгласи да анулира 14 милиарда долара, дължими от Судан, и да преструктурира останалата част от дълга от над 23 милиарда долара, заяви в петък председателят на организацията Еманюел Мулен.

Говорейки след сделката в четвъртък, Мулен призова останалите частни и публични кредитори на Судан да предоставят облекчение на държавния дълг при същите условия.

Судан стана допустим за облекчение, след като миналия месец Международният валутен фонд го прие в инициативата за силно задлъжнели бедни страни (HIPC), основана на ангажимент за макроикономически реформи, напмня "Ройтерс".

Споразумението за Парижкия клуб опрощава 14,1 милиарда долара дълг и преназначава 9,4 милиарда долара с гратисни периоди, достатъчно дълги, че Судан не трябва да извършва плащания преди 2024 г., каза Мулен.

„Това значително усилие демонстрира подкрепата на международната общност за демократичния преход в Судан и ще помогне на Судан да се ангажира отново с международната финансова общност, да продължи политиките си за реформи и да се бори с бедността“, каза Мулен.

Дългът на Судан към Парижкия клуб - повече от 99% от който се състои от просрочени задължения и забавени лихви, натрупани от 80-те години насам - представлява голяма част от над 56 милиарда долара, които страната дължи на чуждестранните кредитори като цяло.

„Ще търсим подобни или по-добри резултати със страни кредитори извън Парижкия клуб. Това е успешно начало“, заяви финансовият министър Гебреил Ибрахим в Twitter.

Судан дължи още 20,3 млрд. долара на страни, които не са от Парижкия клуб, включително Кувейт, най-големият кредитор на Судан с 9,8 млрд. долара, Саудитска Арабия и Китай. Страната дължи и на търговските кредитори поне 6,5 милиарда долара. 

Парижкият клуб обяви, че Кувейт, Саудитска Арабия, Фондът за равитие на Абу Даби и Чехия, които не са членове на клуба, са посочили, че ще предоставят облекчение на дълга на Судан при условия, сравними с договорените с Парижкия клуб.

Основните кредитори на Судан в Парижкия клуб са Австрия, Франция и САЩ.

Съвместното военно-цивилно правителство на Судан, което управлява африканската страна след народно въстание, предприе поредица смели стъпки, за да се опита да съживи икономиката, където контрабандата е широко разпространена. Това включваше освобождаване на валутата, преразглеждане на големи държавни субсидии, особено за гориво, и търсене на инвестиции от международни донори.

Но някои мерки също така заплашват допълнително да влошат положението на някои от най-бедните в страната и се сблъскват с опозицията на продемократични активисти, които ръководиха народното въстание срещу автократичния президент Омар ал Башир, управлявал страната в продължение на близо 30 години.

Бунтът доведе до свалянето от армията на Ал-Башир през април 2019 г. Оттогава страната е тръгнала по крехък път към демокрацията със страховити икономически предизвикателства, представляващи основна заплаха за този преход.

Судан се превърна в международен парий, след като беше включен в списъка на САЩ за държавни спонсори на тероризма през 90-те години.

Бившият президент Доналд Тръмп премахна Судан от черния списък, след като преходното правителство се съгласи да плати 335 милиона долара компенсация за жертви на нападения, извършени от мрежата на Ал Кайда на Осама бин Ладен, докато той е живял в Судан. Изваждането от спискъка също беше стимул за Судан да нормализира връзките си с Израел.