Си има план да рестартира китайската икономика и да си върне приятелите

Разходите за хаотичното излизане на Китай от стратегията за нулев Covid нарастват, пише Financial Times.

Болниците в няколко части на страната са препълнени, в цяла Азия има недостиг на антивирусни лекарства и болкоуспокояващи. Неофициалните прогнози сочат, че броят на жертвите при вълната на Covid след оттеглянето от строгите мерки на Пекин може да достигне около един милион души.

Подобни перспективи не само увреждат имиджа на Си Дзинпин –  най-влиятелният лидер на Китай след Мао Дзедун. Те също така оставят пропагандните органи на Пекин да се борят да защитят политиките си след две години, прекарани в соченето на огромния брой смъртни случай на Запад като доказателство за по-доброто управление на Китай.

Но зад хаоса се случва фундаментално пренастройване на външната и икономическа политика на Си. Според китайски служители и правителствени съветници Пекин обединява политики, насочени към подобряване на дипломатическите връзки, които са силно влошени, и стимулиране на ударената икономика.

Мотивацията зад планираните промени - чийто успех остава несигурен - произтича от съвкупност от различни икономически, социални и външнополитически напрежения, които са достигнали критични нива, добавят длъжностните лица и съветниците.

Няколко от новите политики и планове представляват въплъщение на „духа“ на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври, най-важното събитие в китайския политически календар за последните пет години.

Си си осигури безпрецедентен трети мандат като лидер на ККП и успя да избере управляващия си кръг, съставен единствено от членове, лоялни на партията. С конгреса зад гърба си, сега Си се опитва да коригира курса.

От икономическа гледна точка основните цели са да се възстанови стабилният растеж на забавящата се икономика на Китай, да се подобри положението на стотици милиони китайски работници в селските райони, да се стабилизира пазарът на недвижими имоти и да се преодолее кризата, засягаща финансите на десетки местни правителства, твърдят запознатите лица.

От дипломатическа гледна точка основната цел на Китай е да подобри отношенията с някои западни страни след период, който на моменти караше Пекин да се чувства неприятно изолиран. Фокусът е върху връзките с Европа, които бяха силно повредени от подкрепата на Китай за неговия партньор Русия по време на войната на Москва срещу Украйна.

Въпреки че Си и руският президент Владимир Путин обещаха миналия месец да задълбочат двустранните връзки, няколко китайски официални представители се стремят да разграничат Пекин и Москва по казуса с Украйна – послание, което беше повторено пред европейски дипломати.

Някой са остри в тона си. „Путин е луд“, заяви китайски служител, пожелал да запази анонимност. „Решението за нахлуването беше взето от много малка група хора. Китай не трябва просто да следва Русия“, добавя той.

Недоверие към Москва

Отправната точка за дипломатическото пренастройване на Си е преоценка в Пекин на ползите от близките му отношения с Москва.

Сега Китай смята, че е вероятно Русия да не успее да надделее над Украйна и да излезе от конфликта като „незначителна сила“ – значително ударена икономически и дипломатически на световната сцена, посочват китайски служители.

В допълнение – въпреки всички публични демонстрации за двустранно приятелство – насаме пред FT някои китайски официални лица изразяват доза недоверие към самия Путин.

Петима високопоставени китайски служители, запознати с въпроса, са посочили пред FT по различно време в рамките на последните пет месеца, че Москва не е информирала Пекин за намерението си да започне пълно нахлуване в Украйна, преди Путин да нареди атаката.

Подобни възгледи са в противоречие с впечатлението, създадено от съвместно изявление, публикувано от Китай и Русия на 4 февруари след среща между Си и Путин в Пекин - само 20 дни преди Русия да нападне Украйна. В него се провъзгласява, че „няма ограничения за китайско-руското сътрудничество“ и „... няма забранени зони”.

Тази линия е само едно направление в по-широка стратегия, насочена към намаляване на чувството за изолация на Китай и предотвратяване на по-нататъшно сближаване между Европа и САЩ.

Основният ход на Пекин е да се опита да увери европейските си партньори, че е готов да използва близостта на отношенията си с Москва, за да възпре Путин да прибегне до използването на ядрени оръжия, смятат китайски и европейски служители.

Друг аспект от стратегията на Пекин е да се позиционира не само като потенциален миротворец, но и като страна, помагаща на Украйна във всички следвоенни усилия за възстановяване, добавят китайски служители.

Самият Си се опита да се представи миротворец в изказване миналия месец.

„Пътят към мирните преговори няма да бъде гладък, но докато не се откажат от усилията, перспективата за мир винаги ще съществува“, заяви Си. „Китай ще продължи да отстоява обективна и справедлива позиция, да работи за сближаване на международната общност и да играе конструктивна роля в мирното разрешаване на украинската криза“, добави той.

„Китай осъзна, че е антагонизирал твърде много страни едновременно, особено сред развитите нации, които все още са негови основни търговски и икономически партньори“, заяви Жан-Пиер Кабестан, Хонконгски баптистки университет.

„Така че се опитва много усилено да достигне до Европейския съюз и ключови европейски нации – Германия, Франция, Италия и Испания – както и азиатските съюзници на Америка, като Япония и Южна Корея, и партньорите на САЩ като Виетнам“, добавя той.

ЕС е най-големият търговски партньор на Китай и Пекин има огромен търговски излишък с блока. По същия начин няколко от водещите европейски компании се нареждат сред най-големите чуждестранни инвеститори в Китай.

Желанието на Китай за дипломатическо възстановяване на отношенията с Европа изглежда дава значителни резултати. Посещенията в Пекин през ноември на германския канцлер Олаф Шолц и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел ще бъдат последвани в началото на тази година от френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Джорджия Мелони.

Очаква се Макрон, както Шолц, да се противопостави на „отделянето“ от Китай. Въпреки че говори за намаляване на зависимостта от Китай, Шолц ясно показа по време на посещението си, че Берлин не само отхвърля „отделянето“, но също така вижда Китай като „важен икономически и търговски партньор“.

Надеждата, че Китай може да помогне да се възпре Москва от използването на ядрени оръжия, е мощна мотивация в европейските столици, посочват европейски служители и анализатори.

„Китай винаги би се противопоставял на използването на ядрени оръжия“, смята Сюзън Ширк, председател на Китайския център на 21-ви век, Калифорнийски университет. „Но когато Си Дзинпин казва такива неща на европейските лидери, той иска да подчертае известна дистанция от Русия“, добавя експертът.

Има признаци, че подходът работи в полза на Пекин. „Отношенията между Китай и Европа се подобриха значително, защото Европа не се застъпва за отделяне от Китай и изисква стратегическа независимост“, посочва Динг Чун от университета във Фудан (Шанхай).

„Европа също е изправена пред редица проблеми като енергийната криза и натиска върху икономическото възстановяване“, добавя Динг. „Отношенията със сигурност се възстановяват, но не трябва да имаме прекалено големи очаквания докъде могат да стигнат“, добавя той.

Независимо от твърденията на Пекин, че не е бил предварително известен за действията на Москва, все още има значителен скептицизъм относно усилията на Китай да поправи връзките си с Европа.

Представители на ЕС и правителствата на държавите членки постоянно се оплакват от подкрепата на Китай за войната на Путин и неуспеха на Си да го окаже натиск да я прекрати. Междувременно изваждането на преден план на зависимостта на ЕС от Русия в енергийната сфера ускори натиска за намаляване на подобна зависимост от Китай за някои критични суровини и технологични стоки.

По отношение на разходите?

Въпреки че планираното дипломатическо рестартиране на Китай получава глобален отзвук, стратегията за укрепване на икономическия растеж у дома се счита за по-важна в Пекин. Недоказаното предположение зад оформящата се стратегия за растеж е, че Китай ще излезе от икономическото си неразположение, предизвикано от Covid, през следващите няколко месеца.

Хан Уънсиу, водещ служител във влиятелната Централна комисия по финансови и икономически въпроси, заяви през декември, че първото тримесечие на следващата година вероятно ще пострада от значителни смущения, но през второто тримесечие се очаква икономическо подобрение с „ускорено темп“.

 „Имаме увереността, условията и капацитета да обърнем икономиката на Китай към по-добро като цяло“, посочи Хан.

Смята се, че думите му имат допълнителна тежест, тъй като комисията, в която работи, се председателства от Си.

Хан посочи недвижимите имоти и потребителските разходи като две области на внимание. В случая с пазара на имоти – който е основен двигател на растежа на БВП през последните две десетилетия – Хан обяви, че „предотвратяването и разрешаването на рисковете. . . са основен приоритет“.

Анализаторите тълкуват думите му като сигнал, че Пекин планира да стабилизира пазара - който през ноември претърпя спад на продажбите от 28,4% на годишна база - някъде през следващата година.

Увеличаването на потребителските разходи също беше акцент на Централната икономическа работна конференция, която се проведе в средата на декември. Тази годишна конференция се смята за особено значима, тъй като дойде след 20-ия партиен конгрес и следователно може да се разглежда като изявление за намеренията на новата администрация на Си.

В по-дългосрочен план Пекин възнамерява да реализира целта си за „общ просперитет“ чрез значително увеличаване на броя на хората със „среден доход“, посочват правителствени съветници. В краткосрочен план анализаторите очакват „вълна на облекчение“ от разходите, след като неуредиците около овладяването на коронавирусната пандемия отшумят.

Анди Ротман, инвестиционен стратег в Matthews Asia, смята, че може да се очаква вълна от разходи от домакинствата след излизане от строгите политики срещу Covid. Той отбелязва, че банкови баланси на домакинствата са се увеличили с 42%, или 4,8 трилиона долара, от началото на 2020 г. - сума, която е по-голяма от БВП на Обединеното кралство.

Но някои анализатори остават по-колебливи, посочвайки хаотичното излизане на Китай от строгите политики.

„С изоставянето на политиката за нулев Covid пазарите очакват главоломно възстановяване през 2023 г. Това ще бъде правилно в крайна сметка“, твърди Дерек Сисърс, главен икономист в Beige Book. „Въпреки това, на фона на продължаващото разпространение на коронавируса, спадът на инвестициите до 30-месечно дъно и новите поръчки, които продължават да са предизвикателство, е все по-нереалистично да очакваме възстановяване през първото тримесечие“, добавя той.

Още по темата

Отварянето на границите на Китай слага край на нулевия ковид

Китай прави всичко възможно, за да спаси закъсалия си имотен сектор

Китай ще остарее преди да забогатее

Какво означава отварянето на Китай за облигациите

Неравномерните отношения между Китай и Русия могат да бъдат обяснени с една дума

Ребека Бабин: Отварянето на пазара в Китай може да е от огромно значение за петрола, част 1