Таванът на цените на руския петрол ще е опасна ескалация

Таванът на цените на руския петрол, определен от САЩ и техните съюзници, вероятно ще влезе в сила през следващите няколко седмици. Един от въпросите е как подобна мярка би могла да работи. Друг въпрос е дали това е добра идея. Сложният и несигурен отговор на първия въпрос е повод за безпокойство относно втория, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.

Таванът на цените има икономически смисъл. Но тук е заложено много повече от икономика. Русия продава петрол със значителна печалба, а мярката ще ограничи тези печалби. Русия генерира около 30-процентен дял от целия си федерален бюджет от приходите от петрол и газ.

Например – ако цената на петрола е 100 долара за барел, а Русия добива на 50 долара за барел – то страната печели по 50 долара на барел. Да речем, че таванът на цената стане 70 долара за барел – печалбата на Русия ще се понижи до 20 долара на барел, но разходите ѝ за производство няма да намалеят. Фино настроен ценови контрол би преразпределил приходите към купувачите на руски петрол, без да пречи на доставките на петрол.

Един от проблемите е как да се определи правилното ниво на тавана. Планът е да се постави фиксирана горна граница на цените, а не даден процент отстъпка спрямо световните цени. Тъй като световните цени на петрола се променят, следователно ще бъде необходимо да се коригира горната граница – за предпочитане бързо. Като се има предвид, че отне месеци, за да се приеме идеята за таван, остава да се види дали това изобщо ще бъде възможно. Нещата биха се усложнили, ако единството на Запада срещу Русия се разпадне или ако съответните бюрокрации са бавни.

Ако таванът на цените се окаже твърде нисък и руският петрол бъде напълно изтеглен от световните пазари, това може значително да влоши глобалния икономически спад.

Вторият проблем е, че Русия може просто да продаде петрола на държави, които не участват в това споразумение – например, Китай и Индия. Но продажбата на повече количества на тези страни може да наложи Русия да намали цената. И въпреки че е малко вероятно Китай и Индия да се присъединят към плана на Г-7, самото съществуване на тавана на цените им дава лост за преговори спрямо Русия.

Основното обаче остава – всеки спад в руските държавни приходи може да е значително по-малък от това, което планът за таван на цените на петрола може да показва. И това дори няма предвид какво може да спечели Русия от продажбата на петрол на пазара на черно. Държавите извън Г-7 ще имат стимул да купуват танкери и да ги използват за транспортиране на руски петрол без ограничения на цените.

Но основният проблем е ескалацията. Ако таванът на цените навреди на Русия, страната може да предприеме ответни действия, и то не само в Украйна. Възмездие може да има и на енергийните пазари. Русия може да спре доставките за Европа, където все още продава малко газ. Или може да заеме по-твърда позиция на петролните пазари и да насърчи същото в Организацията на страните износителки на петрол. Москва може да ескалира военни или терористични атаки срещу инфраструктурата за внос на енергия в Западна Европа.

Конкретните прогнози са трудни. Но досега Путин показа склонност към ескалация, така че рисковете са реални.

Един от въпросите е дали Г-7 изобщо трябва да ескалира конфликта, имайки предвид настоящата ситуация. Друг въпрос е дали предпочитаният метод за ескалация не трябва да бъде, например, чрез военните доставки, а не на енергийните пазари.

Таванът на цените на петрола може да се приеме по-скоро като знак за слабост, отколкото като сигнал за сила. Най-силният ход би бил пълно преустановяване на покупките на руски петрол. Таванът на цените показва колко много страните се нуждаят от тези доставки и колко дипломатически и икономически уловки са готови да приемат, за да ги получат. Остава да стане ясно дали този сигнал обезсърчава Владимир Путин, или го окуражава.

Също така си струва да се види как ще реагират останалите страни. Ако Г-7 успее да понижи цените на руския петрол, групата може да разшири стратегията си – например, спрямо Саудитска Арабия. В края на краищата идеята за данък върху вноса на петрол, до голяма степен сходен по ефекта си с тавана на цените, се обсъжда от десетилетия. Ако действа върху Русия, може да работи и върху по-малки държави без ядрени оръжия.

Тъй като повечето страни разбират това обаче, дългосрочният резултат ще бъде по-слаби търговски връзки със Запада и по-малко инвестиции в енергиен капацитет. Катар вече сигнализира, че може да не е така склонен да продава толкова много газ на Европа в бъдеще.

Възможно е, разбира се, таванът на цените да проработи. Но едва ли по-добрият вариант е по-вероятният.

Още по темата

Количествата петрол от Русия достигат петмесечен връх преди санкциите

Байдън настъпи към големия петрол преди изборите, част 1

Байдън настъпи към големия петрол преди изборите, част 2

Vitol: Износът на руски петрол ще спадне въпреки нарастващия "тъмен флот"

МВФ прогнозира $1 трлн. печалба от петрол за държавите от Персийския залив до 2026 г.

Нежеланият руски петрол се трупа в кораби, закотвени близо до Сингапур