Уолстрийт започва да приема новата нормалност на високи оценки на акциите

Оценките на акциите напоследък скочиха до небето, предизвиквайки истерия у пазарните скептици, които предупреждават, че сега не е моментът за покупка.

И все пак избягването на акции, защото изглеждат „скъпи“, е стратегия, която не е издържала теста на времето, подкопавайки полезността на разчитането на класически показатели за оценка като инструменти за определяне на времето за сделка.

И сега все по-голям брой анализатори от Уолстрийт съветват, че може би е време да забравите какво сте си мислили, че знаете за съотношенията цена/печалба, особено като се има предвид, че средният коефициент постоянно се покачва през десетилетията.

Вземете например неотдавнашен анализ на ветерана стратег от Уолстрийт Джим Полсен, който показва, че средният диапазон на оценката е скочил през този век, което предполага, че опитите за правене на сравнения с миналото са погрешен подход.

Според неговия анализ, средният 30-годишен коефициент цена/печалба на индекса S&P 500 е бил приблизително 14 в началото на 90-те години, а сега е около 19,5. Преди покачването, съотношението е останало в тесен диапазон между около 13,5 и 15,5 от 1900 г. до средата на 90-те години.

„Нещо странно се случва с оценките в сравнение с това, което бяха преди – тоест, има възходяща тенденция в диапазона на оценките“, каза Полсен, който сега пише бюлетин в Substack, наречен Paulsen Perspectives.

Поскъпването на коефициентите на акциите през последните три десетилетия е потенциален компенсатор на мечите аргументи, че днешната лудост около изкуствения интелект е предопределена да приключи като бума и краха на интернет в края на 90-те години.

Промяната повдига два въпроса, според Полсен: Как инвеститорите преценяват хронично променяща се цел за оценка и ще продължи ли тя да се увеличава с подобни темпове в „неизследвана територия“?

Новата нормалност

Той цитира няколко възможни причини за възходящия тренд на мултипликаторите и защо по-скъпият фондов пазар може просто да е новата нормалност. Първо, честотата на рецесиите в САЩ е намаляла от около 42% преди Втората световна война до само около 10% през последните 30 години. Междувременно САЩ са се развили от индустриална икономика към икономика на технологиите и услугите, а самият пазар е станал по-силно насочен към акции на растежа, които изискват по-високи оценки.

Ликвидността на фондовия пазар също е подобрила растежа на електронната търговия и по-голямото участие на физически лица и международни инвеститори. Постоянното покачване на това, което Полсен нарича производителност на печалбата – или реални печалби на работно място – е създало постоянно възходящо пристрастие към оценките. И накрая, иновационните цикли са се ускорили през историята.

Полсен не е единственият пазарен наблюдател, който все повече приема идеята, че по-високите оценки могат да бъдат оправдани на съвременния фондов пазар. Тази предпоставка беше повторена миналата седмица от стратези в Bank of America Corp. Атрибутите, присъщи на настоящата комбинация от членове на S&P 500 – включително по-малък финансов ливъридж, по-ниска волатилност на печалбите, повишена ефективност и по-стабилни маржове, отколкото в миналите десетилетия – спомагат за нарастващите коефициенти.

„Индексът се е променил значително от 80-те, 90-те и 2000-те години“, пише Савита Субраманиан, ръководител на отдела за акции и количествена стратегия в BofA, в бележка до клиентите от 24 септември. „Може би трябва да се закотвим за днешните коефициенти като новата нормалност, вместо да очакваме връщане към отминала епоха.“

Една от причините коефициентите да са били толкова ниски през 80-те и 70-те години на миналия век е, че изключително високите лихвени проценти са повишили цената на капитала по начини, които са заплашвали способността на компаниите да извършват операции, според Джонатан Голуб, главен стратег по акции в Seaport Research Partners. Въпреки че в момента не вижда такъв риск, ако разходите по заеми скочат значително по подобен начин, коефициентите биха могли да се върнат към средните нива, наблюдавани преди десетилетия.

„Не мисля, че сме в ситуация, в която има постоянно покачване на коефициентите – мисля, че сме имали повторно закотвяне на коефициентите на по-високо ниво“, каза Голуб.

Още по темата

Китай губи етикета "неинвестиционен" със завръщането на глобалните фондове

"Великолепната седморка" е отживелица. Тази група AI акции може да я замени

Капиталови пазари в ЦИЕ 2025: Банките и енергетиката като двигатели на растежа, част 2