Капиталови пазари в ЦИЕ 2025: Банките и енергетиката като двигатели на растежа, част 2

През първите седем месеца на годината някои капиталови пазари в Централна и Източна Европа са отбелязали сериозни скокове, докато други са нараснали с минимални темпове. Настоящият анализ разглежда представянето на основните индекси на борсите в региона, водещите компании в тях и както и тези, които отчитат най-слаби резултати. Акцентира се върху макроикономически, секторни фактори и тяхното влияние върху растежа и спада в дадени компании.

В анализа, изготвен от стажант-анализатора Александър Шопов, всички доходности и изменения в стойността на индексите се измерва в евро, това създава съпоставимост между отделните пазари. Всички данни са придобити от Bloomberg Terminal за периода от 2 януари 2025 г. до 31 юли 2025 г.

Първа част от анализа може да намерите тук. 

Турска фондова борса

За разлика от повечето пазари в региона, турският Borsa Istanbul 100 Index (XU100) отбеляза значителен спад от -15.63% (-14.07% при реинвестиране на дивиденти) в първите седем месеца на 2025 г., което го прави най-слабо представящия се индекс в Централна и Източна Европа за този период. Основен фактор за слабото представяне на индекса е нестабилната макроикономическа среда и предизвикателства в Турция.

Инфлацията отчита лек спад, но пак остава на завишени нива от над 30%, турската лира продължава да е нестабилна и да намаля своята стойност спрямо еврото и лихвеният процент се запазва на 43% като отчита лек спад спрямо миналата година от 7%. Тези фактори водят до лошото представяне на XU100.

Pasifik Eurasia Lojistik е логистична компания, специализирана в сферата на железопътен и мултимодален (съчетаваща железопътен, морски и въздушен) транспорт между Турция, Европа и Азия. Акциите на компанията отчитат ръст от +147.39% в първите седем месеца на годината. Отслабването на лирата подпомага конкурентоспособността на турските износители и води до по-големи обеми на превоз от страна на компанията.

През първото тримесечие на 2025г. глабалните търговски смущения водят до пренасочване на част от търговските маршрути през Турция и до повишаване на приходите на компанията. Кризата в Червено море прави Средния коридор през Турция още по-привлекателен за превоз на товари от Китай за Европа. Това води до ръст на транзитните обеми и ръст на доходите на компанията. През април на 2025г. тя обявява разширение на автопарка, с цел да отговори на нарастващото търсене. Всички тези фактори допринасят компанията да е най-силно представилата се в индекса XU100.

Girteka Holding оперира в международната логистика и товарен автомобилен транспорт, със силни позиции по евразийските коридори. Акциите на компанията се повишиха със +140.16% за периода януари–юли 2025 г. Подобно на Pasfik Eurasia, Girteka се възползва от кризата в Червено море, но за разлика от конкурента си, тя се фокусира върху дългосрочни международни автомобилни превози.

През февруари компанията обяви нови партньорства с европейски дистрибутори, което подпомогна затвърдяването и в Средния коридор. От финансовите резултати в първото тримесечие се вижда нарастване на приходите от трансграничните договори и обезценяването на лирата допълнително подпомогна печалбите отчетени в местна валута. За разлика от Pasifik, която акцентира върху разширяване на автопарка, Girteka се съсредоточи върху оперативна ефективност.

През май 2025г. бяха въведени оптимизирани маршрути с цел намаляване на разходите което повлиява положително на растежа на компанията. Това са главните фактори, които подпомагат положителното движение на цената на акциите и прави компанията втората най-добре представилата се в този индекс.

Kuyas Yatirim AS е инвестиционна и строителна компания, специализирана в жилищни и търговски недвижими имоти. През първите седем месеца на 2025 г. акциите ѝ се покачиха със +118.21%. За разлика от другите две компании Pasifik Eurasia и Girteka, които бяха подпомогнати от нарастване на товарните потоци, Kuyas бе подкрепена главно от инфлационната среда в Турция.

Спадът и нестабилността в лирата доведе до засилено търсене и интерес към недвижими имоти като защита срещу обезценяването на валутата. Компанията също регистрира ръст в доходите през първите шест месеца на годината подпомогнато от споменатите до сега фактори. Това са главните причини за растежа на акциите в първите седем месеца на годината като поставят компанията на трето място при най- силно представилите се в индекса.

Трите най-слабo представили се компании в първите седем месеца на годината са Vestel Elektronik Sanayi ve Ticaret AS с -58.57%, Tureks Turizm Tasimacilik AS с -48.85% и Kontrolmatik Enerji ve Muhendislik (KONTR TI Equity) с -48.56% (-48.48% с реинвестирани дивиденти).

Vestel Elektronik е една от водещите турски компании в сектор електроника и бяла техника. Тя е известна като износител на телевизори и домакински уреди главно към ЕС, но има и голямо присъствие на вътрешния пазар. През първите седем месеца на годината акциите отчитат спад от -58.57%. Високата инфлация в Турция намали потребителското търсене на вътрешният пазар, докато спада отчетен при лирата доведе до повишаване на разходите за вносни компоненти, което доведе до свиване на маржовете.

На външните пазари в Европа се отчита спад в продажбите заради комбинация от слабо потребление и нарастваща конкуренция от китайски и европейски производители, които предлагат по-евтини алтернативи. Това намалява износните обеми на компанията въпреки спада на лирата. Финансовите резултати също рефлектират тези фактори като се отчита спад в приходите което доведе до негативна реакция от инвеститорите. Съчетанието от свитото вътрешно потребление, високите разходи и нарастващата конкуренция на износните пазари довежда до това акциите на компанията да са на дъното по ръст в индекса XU100.

Tureks Turizm Tasimacilik е компания за пътнически транспорт и туристически услуги, която обслужва предимно вътрешния пазар чрез автобусни линии и организирани превози. Акциите й отчитат спад от -48.85% през първите седем месеца на годината. Основен фактор за този спад е свитото потребление в Турция, въпреки че инфлацията започна да намалява, домакинствата ограничиха разходите си за пътувания. Компанията отчита спад в продажбата на билети, което потвърди слабата вътрешна активност.

Допълнителен натиск оказва нарастването на разходите като следствие от увеличенията на цените на горива в Турция и увеличени разходи за резервни части за автопарка на компанията следствие от спада на лирата. За разлика от други големи оператори на пазара, които печелят от нарастването на туристическата активност в страната и имат доходи в евро и долари, Tureks остана зависима главно от местното население, плащащи в турски лири и не се възползва от бума на туризма. Всички тези фактори комбинирано допринасят за слабото представяне на акциите на компанията.

Още по темата

Словакия и Унгария се съпротивляват на опита на Тръмп да спре руската енергия

Мицковски държи Македония в мека изолация, за да може там да се случва "Сръбски свят"

Kontrolmatik Enerji е инженерингова и технологична компания, която развива проекти за електроенергийна инфраструктура, „умни“ мрежи и възобновяема енергия. Акциите на компанията отчитат спад от -48.56% (-48.48% с реинвестирани дивиденти) през първите седем месеца на годината. Фактор за този спад е политическата несигурност в Турция, което доведе до отлагане на ключово държавно финансиране и търгове за нови енергийни и инфраструктурни проекти.

През февруари компанията съобщи, че някои ключови договори се отлагат, което намалява перспективата за бъдещи приходи и ръст, което повлиява негативно върху акциите. Междинният отчет на компанията отчита спад в маржовете и нисък поток от нови договори, което също повлиява негативно върху очакванията на инвеститорите. Тези фактори доведоха до слабото представяне в индекса XU100.

Словашка фондова борса

Главният индекс на Словакия SAX регистрира най-ниска възвращаемост между индексите в Централна и Източна Европа в първите 7 месеца на 2025г., поради комбинации от различни фактори като структурни ограниченият на капиталовия пазар и по-широки макроиконимически условия. Политическата среда в Словакия се характеризира с фокус върху фискалната политика, която е фискална консолидация и мерки необходими за справяне с високите бюджетни дефицити.

Тези политики включват увеличение на ДДС от 20% на 23% от началото на 2025г. и корпоративните данъци. Макар тези мерки да са необходими за дългосрочната стабилност в краткосрочен план действат като спирачка на икономическата активност, което се отразява в индекса. Поляризираната политическа среда и опасенията спрямо качеството на институциите, забавя усвояването на средства от ЕС и също влияе на инвестициите. Словакия регистрира спад на инвестициите в държавата.

През първите седем месеца на 2025 година две компании се открояват в индекса SKSM със своя ръст, а именно Tatra Banka AS (TAT SK Equity) с ръст от 9.5%, Tatry mountain resorts AS (TMR SK Equity) с ръст от 0.95%.

Tatra Banka AS е водеща банка в банковия сектор в Словакия. През първите 7 месеца на годината акциите на банката отбелязват ръст от 9.5% което я прави най-силно представящата се компания в индекса SKSM. Този ръст се дължи на подобряване на приходите и увеличаването на печалбата които се дължат на ръст в кредитната и таксовата дейност и по-малък процент на необслужените кредити.

В същото време адекватното управление и контрол над разходите и солидният бизнес модел на банката допринасят за нейната стабилност. Позитивното представяне на Tatra Banka SA е ключово за представянето на SKSM и демонстрира, че банковият сектор в Словакия се отличава с позитивни резултати дори в период на политическа нестабилност и фискални препятствия.

Tatra Mountain Resorts AS е водещата компания в туристическия сектор в Словакия. През първите седем месеца на година движението на акциите на компанията е минимален- 0.95%. Основният фактор за това да няма промяна в акциите е фактът, че приходите в този период и броят на туристите не е претърпял промени. Външни фактори като покачване на цените за енергия повлиява негативно върху положителният ръст на акциите. Компанията също предприема инвестиции в инфраструктура, но те все още не се отразяват върху текущата стойност на акциите.

Докато тези две компании регистрират ръст в първите 7 месеца на годината другите две компании в индекса, които се търгуват свободно на борсата отчитат спад в цените на акциите им. Biotica AS (BSL SK Equity) регистрира спад в акциите от -13.33% и Gevorkyan AS (GEV CK Equity) отчита спад в цената на акциите с -19.85%.

Bioteca AS е словашка фармацевтична и биотехнологична компания която произвежда лекарства, активни фармацевтични съставки и ветеринарни продукти. Тя отбелязва спад в акциите от 13.33% в първите 7 месеца на годината. Приходите на компанията са спаднали поради по ниското търсене на вътрешния пазар и нарастването на конкуренцията от международни фармацевтични компании, които предлагат по-нови лекарства. Високи производителни разходи и липсата на средства за финансиране на изследвания и разработки допълнително ограничават перспективата за развитие. Тези предизвикателства не вдъхват оптимизъм за развитие и това рефлектира върху оптимизма на инвеститорите и цената на акциите.

Gevorkyan AS е словашки и чешки производител на специализирани метални компоненти за индустрии като автомобилостроене, отбрана и индустриална техника, използвайки технологии като 3D принтиране и прахова металургия. Въпреки възходящите финансови резултати акциите на компанията са се представили най-лошо от всички компании в индекса SKSM. Това се дължи на фактори като широкият пазарен натиск в тази сфера. Колебанията и несигурността около търсене на автомобилни части кара инвеститорите да бъдат по-предпазливи, което води до спад в акциите, въпреки доброто представяне на компанията.

Македонска фондова борса

Индексът MBI на Северномакедонската фондова борса регистрира вторият най-слаб резултат в първите 7 месеца на годината което се дължи на комбинация от фактори като секторни предизвикателства, макроикономически и политическа нестабилност. Политическата нестабилност в държавата води до занижено доверие в инвеститорите което води до лимитирани инвестиции и лимитираното развитие на индекса. Въпреки усилията на правителството да стимулира икономиката през политики чрез стимули като данъчни облекчения, това не води до голям ръст.

Макроикономическата среда също допринася за представянето, високият лихвен процент от 5.35% наложен от националната банка на Северна Македония, инфлация около 4,5% и предвиден ръст на БВП от 3.2% показват затрудненията на икономиката да се стабилизира. Всички тези фактори заедно създават среда на повишена предпазливост сред инвеститорите и оказват силен натиск върху MBI.

Трите най-добре представили се компании в индекса за първите седем месеца от годината са Makpetrol AD Skopje (MPT MS Equity) с ръст от +22.49%, Makedonijaturist AD Skopje (MTUR MS Equity) с ръст от +11.6% и Makedonski Telekom AD – Skopje (TEL MS Equity) с ръст от +8.9%.

Makpetrol AD Skopje е лидер в Северномакедонския енергийен сектор, главно в търговията на горива, масла и биогорива. Тя също оперира редица от бензиностанции в държавата. През първите седем месеца на годината отбелязва ръст от +22.49%. Главният фактор за този ръст е увеличеното търсене на горива на вътрешният пазар поради по-голямата икономиеска активност от бизнеса и домакинствата което подпомага приходите. Допълнително ефективното управление на доставките и инвестиции с цел модернизация на бензиностанциите подобрява ефективността на компанията. Това допринася за стабилната база за растеж на компанията и рефлектира върху акциите.

Makedonijaturist AD Skopje, една от най-старите туристически компании в страната, управлява известни хотели в Скопие. Акциите и се покачиха с 11,6% през първите седем месеца на годината, поради възстановяването на туристическият сектор. Северна Македония отбелязва ръст на чуждестранните туристи спрямо миналата година.

Това е подпомогнато от нови нискотарифни полети от Кьолн и Бон до Скопие, държавни субсидии за авиокомпаниите и засилена регионална туристическа мобилност. Повишеното търсене на хотели и други услуги от местни и чуждестранни туристи, заедно с подобрените условия на хотели предлагани от компанията води до повишаване на печалбата в първите седем месеца.

Makedonski Telekom AD Skopje е водещият телекомуникационен оператор в Северна Македония и част от групата Deutsche Telekom. Акциите му се увеличават с 8,9% през първата половина на 2025 г. Компанията инвестира сериозно в модернизация на инфраструктура, разширяване на оптичната мрежа и подобряване на мобилното покритие. Това съвпада с период от завишен интерес от страна на бизнеса и домакинствата към скоростен интернет. Компанията се възползва от тенденцията за конвергенция на услугите, предлагайки комбинирани пакети с цел за привличане на домакинства и корпоративни клиенти. За инвеститорите това означава предвидим и растящ приходен поток, а фактът, че Telekom е част от силна международна група, допълнително намалява възприемания риск.

Трите най-слабо представили се компании в индекса за първите седем месеца от годината са Alkaloid AD Skopje (ALK MS Equity) със спад от -4.77%, Granit AD Skopje (GRNT MS Equity) със спад от -8.42% и TTK Banka AD Skopje (TTK MS Equity) със спад от -12.15%

Alkaloid AD Skopje, най-голямата фармацевтична компания в Северна Македония отчете спад на акциите с 4.77%. Това се дължи на натиск върху маржовете на компанията поради нарастващите цени на суровини, особено на вносните активни съставки. Допълнително конкуренция от по-големи международни компании водят до натиск върху цените на лекарствата и ограничават тяхната рентабилност.

Granit AD Skopje, водещата строителна компания загуби 8.42% от стойността на акциите. Строителният сектор в Севрна Македония изпитва трудности заради по-ниската инвестиционна активност и ограниченото изпълнение на инфраструктурни проекти. Политическата нестабилност и забавянето на държавни поръчки влия сериозно на компанията поради факта че именно инфраструктурните инвестиции са ключов двигател за проходите. Също високите лихви затрудняват и намаляват апетита на частният сектор към строителство. Всичко това води до песимизъм сред инвеститорите и съответно спад в акциите.

TTK Banka AD Skopje, една от по-малките банки на македонския пазар, е най-големия губещ с 12.15% спад в акциите. Банковият сектор като цяло в Северна Македония е под натиск, породен от високите лихвени проценти наложени от Националната банка с цел борба с инфлацията. Това ограничава oбема на кредитиране при бизнеса и домакинствата и е сериозен проблем за по- малките, които нямат голяма възможност за диверсификация като големите конкуренти. Освен това конкуренцията на банковият сектор влияе негативно, защото води до по-ниска рентабилност. Инвеститорите възприемат TTK като по-уязвима което довежда до най-големия спад в MBI.

Българска фондова борса

През първите седем месеца на 2025г. основният български индекс SOFIX, отчита добро представяне като е нараснал с +16.67% (+17.77% при реинвестиране на дивиденти). Този ръст поставя българският индекс в средата на класацията в Централна и Източна Европа, далеч от държави като Словения и Гърция, но значително преди Турция и Словакия.

Ръстът на индекса се дължи главно на доброто представяне на компаниите в него. Макроикономическата обстановка в държавата леко се влошава с лек ръст в инфлацията спрямо миналата година и спад в прогнозираният ръст на БВП спрямо миналата година. Представянето на индекса не се влияе само от текущата макро обстановка, но и от очакването за влизане на България в еврозоната от началото на 2026 година. Това би донесло структурни ползи за българският капиталов пазар и инвеститорите го виждат като подпомагащ бъдещото развитие на индекса. Това повлиява положително на представянето му.

Най-добре представящите се компании за периода са Sirma Group Holding JSC (SGH BU Equity) с ръст от +49.24% (+51.32% при реинвестиране на дивиденти), Shelly Group SE (SLYG BU Equity) с ръст от +40.4% (+40.79% при реинвестиране на дивиденти) и Bulgarian Real Estate Fund INC (BREF BU Equity) с ръст от +31.46% (+34.33% при реинвестиране на дивиденти).

Sirma Group Holding е водеща българска ИТ компания, основана през 1992 г., която днес е сред най-големите софтуерни групи в региона. Компанията се занимава с изкуствен интелект, облачни решения, блокчейн технологии и развива продукти за финансови институции, здравеопазване, образование. През първите седем месеца на годината акциите на компанията са нараснали с +49.24% (+51.32% при реинвестиране на дивиденти). Този ръст на акциите се движи от силен ръст на приходите от по-голямото търсене във финансовите технологии и здравния сектор, там компанията реализира договори за внедряване на AI системи и дигитални здравни досиета.

Shelly Group SE е българска технологична компания със силно международно присъствие. Тя е един от международните лидери в производството на продукти за умен дом, които имат приложение в автоматизацията и подобрения на енергийна ефективност в домовете. Компанията изнася своите продукти в над 100 държави като главните пазари са Германия, Италия, и САЩ. През първите седем месеца на годината тя отчита ръст в акциите от +40.4% (+40.79% при реинвестиране на дивиденти).

Ръстът бе подкрепен от новите устройства които внедряват новите технологии на WIFI и Bluetoot в устройствата, които бяха приети много-добре от ключови пазари. Това се отчита от нарастването на доходите на компанията и ще доведе до положителни прогнози за бъдещ растеж, което подпомогна доверието на инвеститорите и пряко рефлектира върху цената на акциите в положителен аспект. Допълнителен импулс към растежа на акциите дава експанзията в САЩ, където продуктите се предлагат в по-големи мащаби и нарастващото търсене на енергийно ефективни решения в Европа. Всички тези фактори водят до това компанията да е на второ място по ръст в индекс SOFIX.

Bulgarian Real Estate Fund INC е най-големият публично търгуван фонд за недвижими имоти в България, основан през 2004 г., който инвестира основно в офис сгради, търговски площи и индустриални имоти в София. През първите седем месеца акциите на компанията отчитат ръст равняващ се на +31.46% (+34.33% при реинвестиране на дивиденти). Това се дължи на много фактори, един от тях е увеличената заетост на ключови активи като отдаването на свободни офис простраства в Synergy Tower в Sofia Tech Park, където са сключени нови дългосрочни договори с международни компании.

Това създава по-сигурна среда за инвеститорите като демонстрира предвидимост на паричните потоци. Допълнителен положителен фактор е повишаването на цените на недвижими имоти в София, което води до нарастване на стойността на активите държани от компанията. Друг фактор който има положителен ефект е увеличеното търсене на модерни офис пространства от международни компании в IT и аутсорсинг сектора, което води до подобряване на очакванията за бъдещ растеж. Всички тези фактори са ключови за положителното представяне на компанията.

На противоположния полюс, най-слабо представящите се компании в SOFIX за периода са Eurohold Bulgaria AD (EUBG BU Equity) със спад от -4.15%, Advance Terrafund REIT (ATER BU Equity) със спад от -9.41% (-6.56% при реинвестиране на дивиденти) и Agria Group Holding AD – Varna (AGH BU Equity) със спад от -3.44% (-2.21% при реинвестиране на дивиденти).

Eurohold Bulgaria е диверсифициран холдинг, чиято дейност обхваща застраховането чрез „Евроинс“, автомобилния бизнес и енергетиката след придобиването на активите на ЧЕЗ България. Въпреки широкото си портфолио компанията отчита спад от -4.15% в цената на акциите в първите седем месеца на годината. Основната причина за този спад е нарастването на оперативните разходи в първите три месеца на годината. Това се дължи на процеса на интеграция на енергийните дружества, които се нуждаят от инвестиции в модернизация и преструктуриране.

В застрахователният бизнес компанията е подложена на допълнителен натиск поради засиленият контрол от страна на европейски регулаторни органи. Това повишава несигурността в инвеститорите и повлиява негативно върху акциите. Въпреки че енергетиката допринася за по- стабилен поток на приходи, натискът от регулатори и по-високите разходи водят до това, компанията да е от най-слабо представилите се на индекса SOFIX.

Advance Terrafund REIT е най-големият публичен фонд за земеделска земя в България, който управлява над 220 хиляди декара обработваеми площи. През първите седем месеца на 2025 г. акциите му отчетоха спад от -9.41% (-6.56% с реинвестирани дивиденти). Основните причини за по-слабото представяне на компанията е намаленото търсене на земеделска земя от фермерите поради напрежение в селското стопанство.

Този фактор намалява очакванията за бъдещ ръст на приходите и ограничава потенциала за увеличение на доходите, което влияе негативно върху акциите. Допълнително, фондът прогнозира по-ниски приходи от наеми за 2025 година в сравнение с предходния период. Протестите в сферата на земеделието около вноса на евтини украински продукти допълнително повишават несигурността в сектор и оказат натиск върху акциите на компанията. Всички тези фактори допринасят за слабите резултати в първите седем месеца на годината.

Agria Group Holding е една от водещите български компании в земеделието и търговията със зърно, която оперира по цялата верига, от производство до съхранение и износ. Акциите отчитат спад от -3.44% (-2.21% при реинвестиране на дивидентите). Факторите които причиняват този спад са създалата се волатилност около международните пазари на зърно както и променливите цени на пшеница и слънчоглед. Това има негативен ефект върху маржовете на компанията през първите седем месеца на годината. Компанията се сблъсква с нарастващи производителни разходи причинени от по-високите цени на торове и енергия, които остават високи в началото на годината след шоковете от предходни години. Освен това се индексират заплатите спрямо инфлацията. Липсата на двигатели за ръст, комбинирано с по-високите разходи и натиск върху маржовете води до лошото представяне на компанията през първите седем месеца на годината в индекса SOFIX.

Заключение

От данните се вижда как през първите седем месеца на годината, фондовите пазари в Централно Източна Европа се движат разнопосочно в резултатите си, но също така очертават няколко ясни общи тенденции. Банковият сектор се откроява последователно като най-устойчив и най-бързо растящ в региона. Като водещите банки в Гърция, Словения и Словакия надминават своите конкуренти в съответните индекси благодарение на стабилните приходи, нарасналото търсене на кредити и подобряване на ефективността с помощта на дигитализация и изкуствен интелект.

Банковият сектор също е много чувствителен към икономическа среда в държавите затова се вижда най-голям ръст на банковият сектор в държави, които усещат икономически подобрения като Гърция. Енергийният сектор се проявява също като общ двигател на растеж, където компании като Petrol DD и Makpetrol се възползват от повишеното търсене, инвестиции в възобновяеми източници и подкрепа от правителствени политики в сферата.

Въпреки че в някои пазари повишенията на цените на енергетика оказват натиск върху други сектори. Интересна особеност е, че въпреки общото нарастване на търсене на софтуерни продукти в региона, само в българският индекс SOFIX водещи компании са в този технологичен сектор, което го отличава от останалите пазари.

Друга обща тенденция между седемте пазара е ролята на държавата и нейната политика върху макроикономическата стабилност. Макроикономическа стабилност и растеж в Чехия, фискални стимули в Словения и политическа стабилност с бюджетен излишък в Гърция подпомага и стимулира инвестоторите.

Докато държави като Словакия, които отчитат фискално затягане, Северна Македония с нейната политическа нестабилност и Турция с макроикономическа нестабилност води до по несигурна среда за инвестиране и това се отчита при растежа на индексите в съответните държави. Вижда се, че държавите с най-добри макроикономически индикатори и политическа стабилност отчитат по-големи ръстове в главните индекси на съответните държави.

Тенденции се забелязват и при секторите, които не се справят толкова добре като банкиране и енергетика. Такива негативни тенденции се забелязват и при потребителската търговия на дребно, строителство и фармацевтичния сектор. То се дължи главно на нарастващите разходи в тези три сектора и нарастващата конкуренция.

Също така напрежението върху веригите на доставки и регулаторната несигурност оказават влияние върху вериги като Eurohold, Agria Group, Elaktor, Titan, Biotica и Granit чрез създадената несигурност и увеличаване на разходите. Но тази несигурност бе главен фактор за развитието на Pasifik Eurasia Lojistik и Girteka Holding в индекса XU100.

Тези тенденции подчертават, че дори и в различните икономики в региона банковият сектор и енергийният сектор действат като двигател за развитие и растеж. Политиката на правителствата и икономическата обстановка във всяка държава задава тона на доверие на пазарите, а секторите свързани с потребителите и строителство остават най-уязвими.

Още по темата

"Шелли груп" и изплащането на дивиденти са двигателите на рекордния ръст на БФБ

България има своя втори еднорог – борсовата компания „Шелли Груп“