Петролът поскъпна след ескалацията в Близкия изток
Пазарът на петрол е фокусиран върху кризата, откакто Израел нападна Иран преди повече от седмица
Обновен: 23 June 2025 | 08:40
Редактор: Даниел Николов
Цената на петрола скочи след американските удари по ядрените обекти на Иран, което предизвика опасения, че доставките на енергия от Близкия изток може да бъдат нарушени.
Глобалният бенчмарк Brent скочи с 5,7% до 81,40 долара за барел, преди да загуби голяма част от печалбата си при интензивна търговия. Времевите спредове се разшириха. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че въздушните атаки са „унищожили“ трите цели и заплаши с още военни действия, ако Иран не сключи мир. В отговор Техеран предупреди, че ударите ще предизвикат „вечни последици“.
Пазарът на петрол е фокусиран върху кризата, откакто Израел нападна Иран преди повече от седмица, като фючърсите се покачват, обемите на опциите се увеличават, а кривата на фючърсите се измества, за да отрази напрежението относно по-ограничените краткосрочни доставки. Докато Близкия изток представлява около една трета от световното производство на суров петрол, все още няма признаци за реално прекъсване на физическите потоци от петрол, включително за товари, преминаващи през Ормузкия проток.
„Търговците започват да си мислят, че тук няма нищо: цената ни е поскъпнала с 10 долара за барел, откакто войната започна, сега е малко повече, така че мисля, че на пазара има подходящо количество риск“, каза Боб Макнали, основател на Rapidan Energy Advisers LLC и бивш служител по енергетиката на Белия дом.
„Търговците затаяват дъх, чакайки да видят дали Израел или Иран ще разширят този конфликт отвъд военните и политическите цели в търгувана енергия“, каза той пред Bloomberg Television. „Досега никой не е натиснал спусъка - и ако не го направи, виждам как цената ще се обърне.“
Безпрецедентните американски удари срещу Иран бяха предназначени да спънат ядрената програма на страната и бяха насочени към обекти във Фордоу, Натанз и Исфахан. В неделя в ООН посланик Амир Саид Иравани заяви, че „времето, характерът и мащабът“ на отговора на Техеран „ще бъдат определени от въоръжените му сили“.
Съществуват множество, припокриващи се рискове за потоците от суров петрол. Най-големият риск е Ормузкият проток, ако Техеран се опита да отмъсти, като се опита да затвори тесния канал. Около една пета от световния добив на суров петрол преминава през водния път на входа на Персийския залив.
Иранският парламент призова за затваряне на пролива, според държавната телевизия. Подобен ход обаче не може да се осъществи без изричното одобрение на върховния лидер аятолах Али Хаменей.
„Пазарът ще следи отблизо реакцията на Иран“, каза Мую Сю, старши анализатор на суров петрол в Kpler Ltd. „Ако Иран блокира Ормузкия проток, дори за един ден, цената на петрола може временно да достигне 120 или дори 150 долара.“
Конкурентни доставчици
Освен това Техеран може да избере да атакува инфраструктурата за суров петрол в конкурентни доставчици в Близкия изток, като например другите производители от ОПЕК+ Саудитска Арабия, Ирак или Обединените арабски емирства. Както Рияд, така и Багдад изразиха загриженост след атаката на САЩ.
На други места Иран би могъл да организира атаки срещу кораби от другата страна на Арабския полуостров в Червено море, насърчавайки базираните в Йемен бунтовници хути да тормозят корабите. След атаките на САЩ групировката заплаши с ответни мерки.
Ако военните действия ескалират, собствените мощности за производство на петрол на Техеран биха могли да бъдат атакувани, включително ключовият експортен център на остров Харг. Подобен ход обаче би могъл да доведе до рязко покачване на цените на суровия петрол, резултат, който Вашингтон може би иска да избегне. Досега остров Харг е пощаден, като сателитни изображения сочат натиск от страна на Иран да ускори износа си на петрол.
Кризата ще хвърли светлина върху Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници, включително Русия. През последните месеци ОПЕК+ облекчи бързо ограниченията на доставките, за да си възвърне пазарния дял, но въпреки това членовете все още имат значителен неизползван капацитет, който може да бъде реактивиран.
Сред по-широките пазарни последици, горивата също се поскъпнаха в понеделник. Фючърсите на дизела се покачиха с до 7,8%, достигайки най-високата цена от юли 2024 г., изпреварвайки движението на суровия петрол.
Бързият спред на Brent – разликата между двата най-близки контракта и внимателно следван показател – първоначално се разшири до 1,99 долара за барел при обратно контанго, от 1,53 долара в петък. След това се върна по-голямата част от това движение.
„Може да отнеме няколко дни или дори седмици, за да се разбере иранският отговор на тази безпрецедентна атака“, казаха в бележка анализатори на RBC Capital Markets LLC, включително Хелима Крофт. „Преди всичко бихме предупредили срещу импулсивната реакция от типа „най-лошото е зад гърба ни“ на този етап.“