Растежът на Индия има китайски характеристики

"Петнадесет години, 6 правителства, 5 министър-председатели, една посока. 6% среден годишен ръст на БВП." Това беше маркетинговата кампания на Индия в Давос през 2006 г. Идеята беше не толкова да привлече Запада за една нощ, колкото да го откъсне от вълнението му към Китай, чийто брутен вътрешен продукт тогава нарастваше с двуцифрени темпове.

Осемнадесет години по-късно Индия организира второ "парти" за съзряването си тази седмица на Световния икономически форум в швейцарския алпийски град, макар и при значително променени обстоятелства.

От една страна, най-населената страна вече не се нуждае от квалификации като "най-бързо развиващата се демокрация на свободния пазар в света", за да подчертае своята изключителност - със 7,3% тя се разширява по-бързо от всяка друга голяма икономика. Не е необходимо и Ню Делхи да се извинява за честите политически промени. Нарендра Моди е министър-председател през последното десетилетие и най-вероятно ще спечели трети петгодишен мандат. За Запада, който се е разлюбил с Китай при управлението на президента Си Дзинпин, Индия съвсем естествено е следващото голямо нещо.

Още по темата

Лихвите в САЩ отнемат от сиянието на аутсорсинга в Индия

Но има един малък проблем. Структурата на индийската икономика също се превръща в китайска или поне проявява характеристики, свързани с Народната република. Втората по големина икономика в света разчита твърде много на инвестициите и потиска потреблението. Продължаването на статуквото може да задълбочи свръхзадлъжнялостта ѝ. Но и превключването няма да е лесно.

Индия винаги е била различна. Докато през последните две десетилетия частните разходи за крайно потребление в Китай трудно надхвърлят 40% от продукцията, разходите на индийските домакинства за стоки и услуги обичайно възлизат на 55-60% от БВП. Недостатъчното инвестиране може и да е забавило растежа, но по-големият дял на вътрешните разходи е помогнал на икономиката да избегне финансовите излишъци и пристрастяването към дълга в китайски стил.

Все пак нещо се пречупи. Частните покупки на стоки и услуги, коригирани спрямо инфлацията, се движат с едва 4,4%, което е вторият най-бавен темп от повече от две десетилетия и е много по-бавен от този на икономиката като цяло. Сега, когато бумът на разходите след пандемията отслабва, семействата, които не са на върха на пирамидата на доходите, изпитват затруднения. Те стават все по-зависими от дълга, като необезпечените лични заеми нарастват с 30% годишно. И все пак продажбите на двуколесни превозни средства, барометър на масовото потребление, са далеч под пика преди пандемията.

Възможно е това да не е прекъсване. От блестящия нов мост за 2 млрд. долара в Мумбай, който Моди откри миналата седмица, до новото международно летище в северен град, където на 22 януари той ще освети хиндуистки храм, за да подкрепи кандидатурата си за преизбиране, акцентът е върху увеличаването на капиталовите запаси.

Очаквайте този фокус да стане още по-остър през третия мандат на Моди. От влизането си в Световната търговска организация през 2001 г. Китай редовно инвестира над 40% от продукцията си. Индийската игла е заседнала на 30%, което е с шест процентни пункта по-малко от пика, достигнат преди световната финансова криза от 2008 г. И това се случва, въпреки че Индия полага всички усилия за укрепване на физическия капитал чрез намаляване на корпоративния данък, фискални стимули за местното производство в размер на 24 млрд. долара и увеличаване на публичните разходи за инфраструктура.

Деликатно равновесие/ Наподобяването на китайската стратегия за растеж, основана на инвестициите, може да доведе до дългосрочно намаляване на дела на потреблението в икономиката на Индия

Въпросът е дали това усилие отгоре надолу, ръководено от малък национален екип от влиятелни милиардери, ще се разпространи достатъчно бързо и дълбоко, за да поеме излишната работна ръка, която е останала в селата по време на епидемията от Covid-19. Според изчисленията на базираната в Мумбай компания Axis Capital БВП на Индия изостава с 1,2 години от равнището си преди пандемията. За икономика, която добавя 12 млн. потенциални кандидати за работа годишно, това автоматично изключва от пазара на труда 1,2 пъти по 12 - или около 14-15 млн. работници.

Още по темата

Държавните инвестиционни и пенсионните фондове предпочитат Индия пред Китай

Това е голяма дупка не само в заплатите на 21% от работната сила, но и в оперативните излишъци на 39%, които имат собствен бизнес, и в доходите на други 18%, наети от тях. Трудът в Индия все още не разполага с достатъчна ценова мощ, за да преодолее инфлацията, се казва в доклада на Axis. Новият инвестиционен цикъл може просто да означава, че ръстът на потреблението ще изостава по-трайно от ръста на БВП, въпреки че не всички ще бъдат засегнати. При 20% от хората с най-високи доходи растежът ще бъде по-бърз, отколкото при долните 50%. "Малко вероятно е пазарите на труда да бъдат много по-добри и за средните 30%", казват анализаторите.

Във финансовите среди в Мумбай се говори за радостната прогноза на Goldman Sachs Group Inc., че до 2027 г. 100 милиона индийци ще имат доходи от поне 10 000 долара годишно, което е пет пъти повече от средното за страната. Фактът, че тази т.нар. заможна класа беше само 24-милионна, когато Моди дойде на власт, показва защо той се радва на солидна подкрепа сред необогатите, особено сред собствениците на активи. Все пак разходите за луксозни стоки и оживлението на фондовия пазар не могат да бъдат крайните цели на политиците. Растеж, който не повишава жизнения стандарт на 80% от работещите, може би е грешен шаблон.

Може би има по-добър и той също е китайски. Ашвини Дешпанде, икономист в университета Ashoka в Ню Делхи, се изказва в полза на китайския модел на градски и селски предприятия. Преди да отстъпят през 90-те години на миналия век на по-капиталоемкия двигател на растежа, концентриран в крайбрежните части на Южен Китай, предприятията за селски стопанства вече са увеличили дела на селските райони в индустриалното производство на Китай до 30%, което е 10 пъти повече в сравнение с 1971 г. Нещо подобно може да помогне за привличането на излишната земеделска работна ръка в Индия, особено на жените, които не могат да пътуват на дълги разстояния, за да търсят работа в градовете - поддържащата социална и икономическа инфраструктура просто не съществува. Все пак има вероятност политиците да продължат да дават приоритет на високотехнологичното производство. Но кои ще бъдат купувачите на електромобили, произведени в Индия, ако местната покупателна способност е ограничена?

През 2000-те години Западът беше този, който пренебрегна интересите на своите работници, за да позволи възхода на китайския фабричен труд. Малко вероятно е богатите държави да повторят този политически скъп експеримент с друга голяма страна с излишък на работна ръка, особено след като се вижда, че потенциалният темп на растеж на световната икономика се забавя до най-ниското си ниво от три десетилетия. Устойчивостта на Индия ще се дължи на широкообхватното вътрешно потребление с по-качествени работни места и по-висока покупателна способност. Страната с население от 1,4 млрд. души да се движи само от 100 млн. потребители ще създаде проблеми.

Докато Китай чука на вратата на клуба на богатите държави, Индия все още е икономика с по-нисък среден доход и й предстоят още много години на ухажване в Давос. Ако Ню Делхи подбере правилната стратегия, съблазънта ще последва.

Анди Мукерджи е коментатор в Bloomberg, който се занимава с индустриални компании и финансови услуги в Азия. Преди това е работил за Ройтерс, Straits Times и Bloomberg News.

Още по темата

Богатствата на четирима милиардери зависят от победата на Моди в Индия

Руският петрол губи конкурентно предимство в Индия с покачването на цените

Индия отхвърли твърденията на МВФ за прекомерна валутна намеса

Акциите в Индия са на път да достигнат рекордна стойност от $4 трилиона