Документи разкриват скрити проблеми в руска атомна електроцентрала на "Росатом"

Докато руските войски навлизат в Украйна в началото на инвазията на Владимир Путин през февруари миналата година, се засилва тревогата за водещия ядрен проект на Кремъл в съседна Беларус, само на кратко разстояние от границата на Европейския съюз.

Инженерите на корпорация "Росатом", които подготвят нов 1200-мегаватов реактор, който все още не е свързан към електрическата мрежа, за производство на електроенергия в АЕЦ "Астравец", откриват мистериозен и изключително рядък проблем. Според вътрешни документи на руската държавна ядрена корпорация, с които се е запознала агенция Bloomberg, в първичния контур се е просмукала смола, която заплашва да блокира критични компоненти.

Контролните пръти и горивните касети рискували да бъдат повредени или счупени, ако проблемът се запази, когато урановите атоми започнат да се делят. В най-лошия случай, според запознати, натрупването на т.нар. йонообменна смола, която регулира чистотата на водата, преминаваща през каналите и тръбите на централата, може да затрудни управлението на реактора, което да повиши риска от разтопяване, ако нещо се обърка, след като той заработи.

Затова на 25-ти февруари 2022 г. "Росатом" временно изключва прясно заредения си блок в северозападна Беларус, като забавя пускането му.

Ядрените инженери заявиха, че "Росатом" е спазил процедурите за безопасност, като е прекъснал физическото стартиране на реактора, за да проведе разследване. Въпреки това проблемът задълбочи закъсненията, които отложиха търговските операции с повече от година.

Когато реакторът беше включен за първи път през март, президентът на Беларус Александър Лукашенко потвърди пред държавните медии, че има проблеми. "Имаше някои недостатъци в строителството", каза той. "Забавянето се дължи на решимостта ни да се придържаме към много високи стандарти за безопасност".

Инцидентът със замърсяването на водата, за който преди това е сигнализирало литовското разузнаване, е сред поредицата проблеми, включително недостиг на квалифицирана работна ръка, забавени доставки и дефектни доставки, с които "Росатом" се е сблъсквал през последните години и които са продължили и след войната на Путин срещу Украйна, според документите и интервютата с европейски служители, запознати с оценките.

Блокът в Беларус вече е в експлоатация и беше пуснат в действие миналия месец. Но предишните проблеми в централата в Астравец, разположена само на 50 км от столицата на Литва Вилнюс, са от особено значение, тъй като Беларус беше чуждестранният полигон за нов дизайн на реактора, който "Росатом" изнася по целия свят. Подобни блокове VVER-1200 ще бъдат пуснати в експлоатация в Бангладеш и Турция през следващите 12 месеца.

"Росатом" се ползва с висока репутация на технически и научен авторитет и обикновено изпълнява проектите в срок и в рамките на бюджета. VVER-1200 е най-продаваният реактор от поколение 3+ в света, като поръчките за него идват и от Китай, Египет, Унгария, Индия и Русия. Той разполага с множество пасивни системи за безопасност, които правят практически невъзможно разтопяването на реактора, подобно на това, което се случи в Чернобил в Съветския съюз през 1986 г.

"Като отговорен доставчик ние постоянно се стремим да гарантираме, че всички проблеми са правилно решени, преди централата да бъде свързана към мрежата и предадена на клиента", се казва в изявление на "Росатом", изпратено по електронната поща в отговор на въпроси. "Не е имало сериозни неизправности в оборудването или значителни отклонения на каквито и да било параметри извън контролираните граници на безопасност. Всички дребни проблеми, неизбежни в контекста на новото ядрено строителство, както навсякъде по света, бяха отстранени по време на различните етапи на въвеждане в експлоатация и не оказаха влияние върху графика."

Руската компания "Росатом" построи два нови реактора VVER-1200 в Астравец, в Северозападна Беларус, само на 50 км от литовската столица Вилнюс.

Въпреки че "Росатом" остава най-големият доставчик на ядрено гориво и технологии в света, технически документи и правителствени служители предполагат, че търговските ограничения, наложени на Русия след инвазията ѝ в Украйна, може допълнително да затруднят способността на компанията да управлява мащабните си международни проекти, които носят на Кремъл жизненоважни приходи и политическо влияние.

"Росатом", който не е подложен на санкции, заяви, че търговските мерки не са оказали влияние върху дейността му и не е имало значителни промени в стратегията му за обществени поръчки.

Причината за замърсяването със смола остава неясна и не е съобщена на международните органи по безопасността, твърдят трима ядрени инженери, които са запознати с руските конструкции на реактори и са помолили да не бъдат идентифицирани, тъй като става дума за поверителна информация. Те заявиха, че е важно да се научи дали проблемът е свързан с експлоатационна грешка или с дизайна на системата, за да не се повтори на други места, където се изграждат реактори VVER-1200.

Европейски служители заявиха, че спирането на втория блок на централата от страна на "Росатом" вероятно ще доведе до стотици милиони долари за ремонти и пропуснати ползи, тъй като е забавило завършването на престижния проект за беларуския съюзник на Путин.

Лукашенко откри първия блок на централата в Астравец на 7-ми ноември 2020 г., преди да бъдат изпълнени всички задачи, заявиха европейските служители. През следващите няколко месеца блокът е бил с прекъсвания в техническо обслужване, показва един от документите. Европейските служители, всички говорещи при условие за анонимност, заявиха, че се притесняват, че "Росатом" е отхапал повече, отколкото може да сдъвче, и може да се опита да намали работното натоварване.

"Росатом" нарече това твърдение "неоснователно" и заяви, че компанията "не просто изпълнява проектите си; ние играем ключова роля в глобалния енергиен преход и постигането на целите за нулево нетно потребление".

Операторите на Беларуската атомна електроцентрала не отговориха на запитванията за коментар. Базираната в Лондон Световна асоциация на ядрените оператори (WANO), международната структура, която отговаря за обобщаването на събитията, които биха могли да повлияят на безопасността на централата, не отговори на имейлите и телефонните обаждания с молба за коментар.

От "Росатом" заявиха, че не експлоатират централата и следователно не могат да отговарят за връзките с WANO. "Твърдим, че не е имало събития, подлежащи на докладване, по време на пускането на централата в експлоатация като цяло и на втория блок в частност", заяви тя.

Путин не е информиран за пускането в експлоатация и тестването на системите в атомните електроцентрали, написа говорителят на Кремъл Дмитрий Песков чрез Telegram в отговор на молба за коментар. "Там не е имало аварии", каза той.

Въпреки че "Росатом" контролира окупираната от Русия атомна електроцентрала "Запорожие" в Югоизточна Украйна, компанията не е подложена на санкции заради участието си във войната. Това е така до голяма степен, защото много атомни централи по света зависят от "Росатом" по отношение на доставките на ядрено гориво за своите реактори. Въпреки това, мащабните търговски ограничения срещу Русия може да възпрепятстват способността ѝ да се снабдява с някои стоки и да забавят доставките, заявиха европейските служители.

Документите са първото доказателство, че "Росатом" се е сблъскал с недостиг на работна ръка и проблеми по веригата за доставки в беларуската централа, което според европейски служители може да повлияе на ядрената безопасност. Те показват, че в продължение на няколко години ръководителите на проекта редуват усилия да накарат работниците да завършат работата бързо, като същевременно се оплакват от постоянни доставки на дефектно оборудване и забавяне на доставките, включително на клапани и генератори.

В един от случаите по време на дългогодишния проект ръководителите на "Росатом" похвалиха заварчиците за свързването на критични охлаждащи тръби за рекордните 69 дни. В друг случай те се оплакват от дефектни уреди и сензорна техника, които забавят работата. Според документите реакторът е завършен в условията на недостиг на квалифицирана работна ръка, което означава, че през миналата година Русия е запълнила само три четвърти от предвидените за проекта работни места, а Беларус - само две трети.

От "Росатом" заявиха, че нито многобройните мисии на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), нито нейните експерти са забелязали недостиг на квалифициран персонал в атомната електроцентрала в Беларус.

"Случаите на дефектно или неправилно функциониращо оборудване съответстват на средните стойности за световната индустрия в сектора на новото ядрено строителство", заявиха от компанията. "Тези случаи са очаквани и се управляват рутинно като част от нашите планирани протоколи за осигуряване на качеството, без да се прави компромис с безопасността или експлоатационната цялост."

Централата в Астравец отдавна е източник на безпокойство сред съседите на Беларус. Литовското правителство многократно е изразявало загриженост относно работата на централата и е заявявало, че тя представлява ядрена заплаха за целия регион.

Година преди инцидента със смолата служители на ЕС заявиха, че Беларус е постигнала напредък в решаването на ключови проблеми, свързани с безопасността, след посещение на обекта.

Търговията с ядрени материали носи на Русия много пари, но това не е пълното мерило за нейното значение за Кремъл. Всеки път, когато "Росатом" се съгласява да построи нов реактор, той си осигурява парични потоци - и политическо влияние - потенциално за десетилетия. Понастоящем компанията има 22 проекта в процес на изграждане в седем държави.

Данните сочат, че търговията с ядрени материали в Русия се е увеличила с една пета през миналата година, като в същото време Русия доставя повече от една трета от горивото за реактори на САЩ. Договорите за строителство и доставките на гориво са на обща стойност десетки милиарди долари за "Росатом".

Финансирането от страна на Кремъл е в основата на господстващото положение на компанията. Документите показват, че Русия е отпуснала заем от 10 млрд. долара, обявен за първи път през 2011 г., при лихва от едва 3,3% и срок на погасяване до 2038 г. за изграждането на двата реактора на Беларус, което е далеч под условията, предлагани от доставчици в западните икономики. Освен това, поради забавянето, Русия е била принудена да предоговори заема с правителството на Лукашенко и да отложи изплащането му с една година.

Със сигурност "Росатом" има по-добри резултати в изпълнението на проектите от повечето си конкуренти. Забавянето с една година е незначително в сравнение с много от най-новите централи в Европа и САЩ, които са пуснати в експлоатация с десетилетия закъснение и с милиарди долари над бюджета.

И е възможно изтичането на смола да не се е оказало фатално. Според високопоставен дипломат от Международната агенция за атомна енергия, помолил да не бъде идентифициран поради чувствителността на темата, експлоатационните отклонения често се появяват при пускането на реактора - това, което ядрените инженери наричат преден край на кривата на ваната - преди производството на енергия да достигне равновесие.

Въпреки това оценките на европейските служители и документите на "Росатом" сочат, че инцидентът е бил само краят на поредица от проблеми в беларуската централа - включително паднал корпус на реактора, който е трябвало да бъде заменен, и десетки дефектни сензори. Последните данни на IAEA показват, че блок 1 на Астравец работи с малко повече от половината от капацитета си след пускането му в експлоатация, което е далеч под 90% надеждност, която инвеститорите очакват, за да изберат ядрената енергетика пред други технологии с ниски емисии.

Предполагаемият неуспех на "Росатом" да обясни напълно причините и последиците от инцидентите светва червени лампи сред европейските органи.

"Разузнавателните данни сочат, че Беларус и "Росатом" са укрили информация за инцидентите, които са се случили в Беларуската атомна електроцентрала, както и за установените дефекти", пише на уебсайта си Държавният департамент за сигурност на Литва, който цитира и инцидента със замърсяването на водата. Опитът в Беларус показва, че "Росатом" не може да "гарантира надеждността и безопасността на своите технологии", се казва още там.

Според европейски служители, запознати с тези доклади, вътрешните одити на централата в Беларус и напредъкът на Русия в изграждането на първата атомна електроцентрала в Турция потвърждават някои от опасенията на балтийската шпионска агенция.

"Работим в тясно сътрудничество с IAEA, WANO, международни експерти по ядрена безопасност, независими регулатори и оператори на централи, за да гарантираме, че всички наши реактори отговарят на най-високите стандарти за безопасност", заявиха от "Росатом". "Категорично отричаме всякакви спекулации за нерегистрирани инциденти, които биха могли да компрометират безопасността и експлоатационната цялост на нашите реактори."

Проектът "Аккую" на стойност 20 милиарда долара, включващ четири реактора VVER-1200, предназначени за покриване на една десета от търсенето на електроенергия в Турция, беше одобрен лично от Путин и турския президент Реджеп Ердоган.

Документите показват, че "Росатом" се сблъсква със забавени доставки и през последните месеци се бори да осигури навреме доставките на системи за управление, контролно-измервателни прибори и резервно захранване, както и разпределителни устройства, части за котли и компресори за турската централа. Освен това компанията е принудена да разчита на малък брой нови, неизпитани доставчици от Китай и Русия, за да запълни всички пропуски.

От "Росатом" заявиха, че не са срещнали никакви съществени проблеми с обществените поръчки по проекта. Над 90% от критичните компоненти на централата се произвеждат в Русия, без да има рискове от санкции.

На 12-ти декември "Росатом" обяви, че е получил одобрение от турския ядрен регулатор да произведе първата енергия в "Аккую" през 2024 г. Решението потвърждава, че проектът отговаря на всички изисквания на турското законодателство и международните стандарти за строителство, заяви Анастасия Зотеева, генерален директор на АО "Акую", в канала на "Росатом" в Telegram.

Въвеждането в експлоатация на първия блок на "Аккую" изостава с 323 дни от графика в края на лятото, показва вътрешен одит. В най-добрия случай, според одита, изоставането е шест месеца.

От "Росатом" заявиха, че са на път да спазят, а може би и да надминат графика си. Съгласно споразумението с турското правителство завършването на "Аккую-1" е планирано за 2025 г., заявиха от компанията.

Според наблюдатели международните регулатори се нуждаят от по-голяма прозрачност, за да разберат напълно последиците за безопасността от техническите грешки на "Росатом" в Беларус. При липсата на такава информация възникват въпроси относно новата технология VVER-1200 на "Росатом".

Ясно е, че "проблемите бяха сериозни" в Беларус, а глобалните клиенти на "Росатом" и регулаторите в други страни просто "не знаят" дали проблемите с реактора са отстранени, казва Дмитрий Горчаков, анализатор в норвежката организация за ядрен надзор Bellona.

Още по темата

България започва изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“

Турция преговаря с Китай за строеж на АЕЦ близо до границата с България

България ще трябва да поиска дерогация при евентуални санкции срещу „Росатом”

Какво се крие зад инвеститорския интерес на "Росатом" към АЕЦ "Белене"?