Готова ли е Великобритания да говори откровено за своя упадък?

Промяната е трудна и изисква, може би повече от всичко друго, честност. Има причина програмата от 12 стъпки на Анонимните алкохолици да включва "извършване на задълбочена и безстрашна морална равносметка на себе си". Как можем да се надяваме да разберем къде отиваме, ако не сме готови да разберем и признаем къде сме сега? Най-голямото предизвикателство пред Великобритания да обърне своя относителен икономически упадък може би е да признае, че той изобщо се случва.

Този месец лондонският мозъчен тръст The Resolution Foundation направи услуга на каузата, като посочи в парично и процентно изражение колко много е изостанала страната. Повечето британци смятат, че Франция и Германия са съпоставими страни, които се справят малко по-добре или по-зле в някои случаи, но са част от един и същи район. Затова може би е било шокиращо да научат колко голяма е разликата. Домакинствата със средни доходи са с 20% по-бедни от тези в Германия и с 9% по-бедни от тези във Франция. Положението в групата на хората с ниски доходи е още по-мрачно: 27% по-зле от тези в двете страни.

В сравнение с по-широката група на Австралия, Канада, Франция, Германия и Нидерландия Великобритания е средно с 16% по-бедна (САЩ са отделна класа, тъй като са значително по-богати): Ако Обединеното кралство успее да намали средните разлики в доходите и неравенството с тези страни, типичното домакинство ще бъде в по-добро положение с 8 300 паунда. Доходите на най-бедните биха се увеличили с 37%. Жизненият стандарт на британските домакинства с най-ниски доходи е с 4300 паунда по-нисък от този на френските им еквиваленти. Това са зашеметяващи цифри.

Тези и още много други подобни статистически данни се съдържат в изследването от 291 страници "Край на стагнацията", което е заключителният доклад от двугодишния проект на фондацията "Икономика 2030", целящ да определи как би изглеждал един сериозен опит за прекратяване на относителния упадък на Великобритания. Известно влошаване на сравнителната позиция на страната можеше да се очаква, но мащабът на разликата, която се е отворила спрямо британските колеги, беше изненада, каза ми Емили Фрай, икономист от фондацията и един от съавторите на доклада.

Основният виновник за това е ниската производителност. Ефикасността, с която една икономика съчетава труда и капитала в продукция, е в основата на повишаването на заплатите и жизнения стандарт и е тясно свързана с двойния проблем на Великобритания - слабия икономически растеж и голямото неравенство. През 90-те и началото на 2000-те години Обединеното кралство наваксваше изоставането си от по-продуктивни страни като Франция, Германия и САЩ. В средата на 2000-те години този процес спира и оттогава се обръща. През 12-те години след световната финансова криза производителността на труда във Великобритания нараства с 0,4% годишно, което е наполовина по-малко от темповете на 25-те най-богати държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

"Да сложим край на стагнацията" обхваща широк спектър от въпроси и политически предизвикателства, сред които: трайно ниските и нестабилни инвестиции в Обединеното кралство; регионалните неравенства и изоставането на градовете извън Лондон; неработещите данъчни и фискални системи; недостатъчното жилищно строителство; реформата в планирането; децентрализацията на властта; търговията след Brexit; и преходът към нулева нетна стойност.

Малко от тези въпроси са нови; повечето от тях се обсъждат от години. Затова е поразително, че на целодневната конференция, която се проведе миналия понеделник за представяне на доклада, присъстваха не само лидерът на опозицията Киър Стармър, но и канцлерът на хазната Джереми Хънт. Това подсказва, че в известна степен всички партии признават предизвикателствата, повдигнати от изследването на фондацията, и тяхното значение.

Това не трябва да се приема за даденост. Част от трудностите при търсенето на подкрепа за идеята, че Обединеното кралство се намира на критичен кръстопът, изискващ коренна промяна, е, че това не съвпада с житейския опит на много от тези, които държат лостовете на богатството и властта. По-богатите домакинства се сравняват добре с европейските си колеги; разликата е в нивата на средните и ниските доходи. Както се отбелязва в доклада, стагнацията е по-малко неприятно преживяване на върха на обществото, отколкото в долната или средната част.

Следователно инерцията е предизвикателство. Както и магическото мислене. Великобритания няма да се превърне в производствена сила по подобие на Германия. Нито пък Брекзит е златен път към обетованата земя на глобална Великобритания. Икономиката всъщност е станала по-малко отворена за търговия (измерена чрез износа плюс вноса като процент от брутния вътрешен продукт) след оттеглянето от Европейския съюз. А Brexit изостри предизвикателството на производителността по някои начини: възпрепятства веригите за доставки за силно интегрираната и високостойностна европейска търговия с автомобили, като същевременно увеличи нископроизводителното вътрешно производство на храни.

Не всичко е лошо. Великобритания има силни страни, особено в сферата на услугите. Страната е вторият по големина износител на услуги в света след САЩ. Този стълб на растежа далеч надхвърля финансовите услуги, чийто дял в износа е спаднал от 12% през 2022 г. до 9% през миналата година. В Обединеното кралство има и успешни музиканти, архитекти и адвокати. Именно тук трябва да се съсредоточи търговската политика - върху осигуряването на споразумения за търговия с услуги с държави с по-високи доходи като Сингапур, Австралия и Япония, а не върху преследването на илюзии.

Милиони хора, които се обръщат към хранителните банки, и 15 години нулев ръст на заплатите би трябвало вече да са достатъчен намек, че нещо трябва да се промени, но "Край на стагнацията" дава добър пример за последващи действия. Готова ли е Великобритания за този разговор?

Матю Брукър е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса и инфраструктурата. Преди това е бил редактор в Bloomberg News и South China Morning Post.

Още по темата

Индия и Великобритания бързат да завършат търговските преговори преди изборна година

Фалшиво кредитиране заради Covid коства на Великобритания 1,4 млрд. паунда (за сега)

Хънт иска намаление на дълга и данъците във Великобритания

Миграцията към Великобритания е почти рекордна въпреки рестрикциите на Сунак