В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Най-големите пандемии в историята - четири примера как реагира икономиката

Димитър Баларев, Bloomberg TV Bulgaria, В развитие, 13.03.2020

20:27 | 13 март 2020
Обновен: 20:36 | 13 март 2020
Снимка: Angus Mordant/Bloomberg
Снимка: Angus Mordant/Bloomberg

През тази седмица международните фондови пазари отбелязаха един от най-дълбоките спадове след глобалната финансова криза от 2008 г.. Финансовият крах беше усилен от срив в цената на петрола, който допълнително притеснени инвеститорите за икономическите последици от короновируса.  Почти 125 млрд. долара бяха изтрити от стойността на FTSE 100 или 7,7 % - най-ниското равнище след вота за Brexit през 2016 г. Отвъд океана търговията на Wall Street беше замразена минути, след като пазарът отвори и системаta за покупко-продажбi не може да смогне със случващото се. Dow Jones затвори със спад от 2 хиляди пункта или 7,8%. Повече по темата разказа Димитър Баларев, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Но пандемиите и паниката не са прецедент, още повече в миналото е имало далеч по-страшни избухвания на зарази. Нека погледнем четири пандемии от миналото, четири примера и какъв е бил отговорът на икономиката тогава.

Първата е тази, с която всички сме запознати, заразата която поставя началото на Тъмните векове и зараза, обект на стотици литературни художествени и интерпретации. Заразата, заради която са издигнати десетки паметници в Западна Европа - Черната смърт или просто Чумата.

Това, което историята ни показва е, че Чумата има не малко сходства със сегашния Covid-19. Широко приетата версия е, че  Черната смърт също е възникнала в Китай, като нулевияt пациент се е разболял по улиците Гуанджоу – град в северната част на днешен Хонконг.

По време на Pax Mongolica от латински „Монголският мир“ – периода на възхода на Монголската империя, тя се пренася до Европа през 1347 г. по същите маршрути, които се ползват и днес за търговия с Азия.

Чумата трае само шест години, но нейните последици са изключително катастрофални и е най-смъртоносната зараза, която Старият континент е претърпяла. Според едни исторически източници една трета от населението на Европа е заличена, според други - половината. 

Документирането на събитията по време на този мрачен шестгодишен период е оскъдно, но според един английски автор в британската столица оцелелите са не хиляди или стотици, а 14 души.

Икономическият ефект от Черната смърт, обаче, е далеч от пагубен. Преди настъпването на заразата, преди 1347 г., има сведения, че на Стария континент е имало няколко бума на раждаемост. Ниски нива на безработица – 9 от 10 души са били земеделци или животновъди във времената на феодализъм.

Съществуват данни, че големите градове претърпяват много повече щети в сравнение с провинциалните феодални владения, които впрочем се възстановяват в рамките на една година. По какъв начин феодалите успяват да се справят с умиращата за броени дни работна сила. С предлагане на по-високо заплащане на оцелелите. Ако пък тези херцози и владетели не се съгласят на компромис с техните подчинени, то тогава феодалните селяни мигрирали в други владения. Между 1350 г. и 1500 г. само в Англия са заличени над 1300 малки селища.

По време на шесте години на върлуване на чумата заплатите в Стария континент нарастват със средно 67% и с още 15 на сто през следващото десетилетие. Това обаче довежда до инфлация – повече злато и сребро, но намаляващо население, което да го харчи. По това време редица европейски страни се опитват да прокарат закони, чрез които да се създаде лимит на заплащането, сред които Германия, Испания и Франция. Подобни закони единствено успяват в Англия. На феодалните селяни в Англия им се забранява да носят висококачествени облекла, без значение дали могат да си ги позволят. Тогавашната социална и класова система започнала да се размива, след като подчинените започнали да изглеждат като техните господари.

В макроикономически аспект за целия континент животновъдството нараства значително, за разлика от земеделието, тъй като отглеждането на добитък изисква по-малко ръчен труд. Съществуват данни, които сочат, че по това време в Гърция и Италия, най-вече Италия, производството на зърнени култури бива изместено от това на грозде, маслини, ябълки, круши, зеленчуци, хмел, коноп и лен, тъй като почвата при тези култури е по-лесно обработваема.

Социалните последствия от Черната смърт също са не малко интересни – в околните феодални владения се забелязват по-високи нива на равнопоставеност, докато в големите градове тенденцията е точно обратната, заради недостига на млада и квалифицирана работна ръка. Друг интересен факт е нарастването на песимизма и хедонизма. Тъй като населението се страхувало за живота си, това довело да нарастване на харченето за луксозни стоки – най-вече в италианските градове.

Няколко века по-късно избухва друга епидемия, която до сравнително скоро беше забравена, въпреки че взима повече жертви отколкото Първата световна война - испанската инфлуенца или испанския грип. Този щам на грипа връхлита под формата на три вълни и общия брой на загиналите е между 50 милиона и 100 милиона души. Испанският грип отнема повече човешки животи през първите си 25 седмици, отколкото вируса на ХИВ за първите 25 години. Но пандемията остава забравена, тъй като възниква в залеза на войната.

Епицентърът на заразата, обаче, не е в Испания въпреки името й. Тя възниква във френски военен лагер, в близост до кланица, която изхранвала войниците. От птичи, вирусът еволюира в свински и след това в човешки, като най-засегнатите били млади и хора на средна възраст. Името на заразата идва по простата причина, че Испания е неутрална по време на войната и докато сражаващите сили цензурирали информационния поток, за да запазят морала на войниците, Испания първа докладвала за неговата поява. Заразата придобива известност най-вече след като краля на държавата се разболява по време на първата вълна през 1918 г.

Икономическият ефект от испанския грип е трудно проследим, защото данните и информацията са оскъдни. Обща представа може да бъде придобита с помощта на доклад, дело на Томас Гарет – икономист от Фед, публикуван през 2007 г. Докладът, който ползва информацията от тогавашни вестникарски издания, посочва че вирусът достига САЩ чрез завърнали се от фронта войници преносители.

Интересното е, че е налице същата тенденция като при Чумата. Огромен спад на работната ръка довежда до високи нива на заплащане. Най-вече в  големите градове, които са и най-засегнати. Този грип обаче има много тежко отражение за бъдещите поколения -  майки носителки на заразата, често раждали деца с вторични заболявания като шизофрения, диабет и епилепсия. Децата, родени след пика на заразата са имали 15% по-нисък шанс да завършат гимназия.

Освен този доклад, съществуват още няколко проучвания за обстановката. Според едното - броят на завършилите висше образоване нараства стремглаво именно поради големите възможности за развитие в кариерата. Другото показва, че производството на стоки с висока себестойност измества това на стоки с ниска - което е причина тогавашният икономически растеж на САЩ да понесе забяване, тъй като икономиката се поддържала от малките и средни предприятия, за разлика от сега.

През 1976 г. еболата за първи път е открита в африканската държава Сиам, днес позната като Демократична Република Конго. Ебола е много изолиран вирус и засяга бедни африкански държави. През 2014 и 2015 г. тази зараза избухва в пандемия и ситуацията е обявена от СЗО като глобална извънредна ситуация. До момента са обявени шест такива, като последната е Covid-19. Вирусът на Ебола отнема живота на 11 316 души. Според изчисления на Световната банка щетите възлизат на 2,2 млрд долара от БВП на трите най-засегнати африкански държави - Гвинея, Либерия и Сиера Лион. Потърпевшите сектори са частния, земеделския и трансграничната търговия.

Сиера Лионe губи половината от работната си сила, цифрата в Либерия възлиза на 40%. Средния доход на едно либерийско домакинство спада с 66%.

По данни на докладите, дело на организацията Мърси, Ебола има най-негативен ефект върху трансграничната търговия - основният източник на приходи за малките земеделци и търговци в централна Африка.

Налагането на полицейски час за извършване на търговска дейност, като превантивна мярка за разпространяване, от 12 до 3 часа, довежда до затварянето на множество селски пазари. Така стоки от първа необходимост и хранителни продукти се налага да пропътуват големи разстояния и цената им се удвоява и утроява. Това пък от своя страна кара жителите в засегнатите страни да купуват на кредит на фона на високата смъртност. По време на африканската пандемия множество училища и университети са затворени и безработицата се удвоява в рамките на месеци. За да вържат два края, хората се обръщат към дребни престъпления и проституция, сочат докладите.

Данните за източника на заразата Демократична Република Конго са оскъдни. Това, което се знае е, че паднемия от Ебола все още е налице там. Причината за оскъдната информация е, че държавата страда от политическа нестабилност от 90-те години насам и наличието на множество антиправителствени партизански формувания. В края на януари тази година един от центровете за контрол на заразите беше атакуван и срутен от тези групировки с довод, че Ебола е консипирация на правителството. Това, което се знае до този момент е, че поне 2 хиляди души са починали и други 3 хиляди са заразени. През 2017 г. е изчислено, че трансграничната търговия между Конго и Руанда възлиза на 100 млн. долара, което поставя Конго като основния търговски партньор на Руанда. Според експерти цялостно затваряне на границата между двете държава би сринало конгоанската икономиката, която главно разчита на миньорския сектор и притока на чуждестранни инвестиции.

Последният пример е пандемията от вируса на Торс, с който сегашния коронавирус споделя 70% от генетичния си код. Смъртността по време на избухването на вируса през 2003 г. е тройно по-висока от тази на съвременния респираторен синдром. През двете години от пандемията са били изтрити около 0,8 базисни пункта от ръста на китайския БВП и глобалните щети възлизат на 40 млрд долара. Пандемията е овладяна, с помощта на драконови мерки, изолация и стриктни карантини,  но не преди да зарази 8 хиляди души и да отнеме живота на близо 800.

Това, което историята на Черната смърт ни показва е, че икономиката дори преди 650 години успява да разреши възникнал дисбаланс – по-високи заплати в отговор на по-висока смъртност. Това, което историята за Испанския грип ни показва, че една зараза никога не трябва да се подценява, защото може да има отражения върху бъдещите поколения. Това, което Ебола показва е, че затварянето на граници би имало катастрофален ефект за икономиката не само на засегнатата държава, но и за нейните търговски партньори. Това, което ТОРС показва е, че колкото повече икономическите отношения се глобализират толкова по-драконовски мерки са нужни за овладяване на една паднемия.

Очаквайте видео.