България изостава сериозно в развитието на транспортната инфраструктура, особено по отношение на високоскоростни пътища и железници, а това са инвестиции в бъдещето на страната. Тези проекти са важни за икономическото развитие на регионите и за решаването на проблемите с пътната безопасност. За да имаме безопасни пътища, най-добре е да спазваме изискванията на закона и на Наредбата за проектиране на пътища. Това каза инж. Румен Марков, управител на Large Infrastructure Projects, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Той подчерта, че пътната инфраструктура у нас изостава дори от Румъния и Сърбия, където транспортна мрежа е значително по-добра и по-качествено изпълнена. Гостът добави, че магистралите са от изключително важни и за пътната безопасност.

„Автомагистралите имат най-висока степен на безопасност и трябва да се изграждат съгласно нормите. Само по този начин можем да намалим броя на инцидентите и да осигурим бърза и сигурна връзка между регионите“

Северна България е особено ощетена заради забавянето на „Хемус“ и участъка Видин-Ботевград, който е трябвало да бъде готов още през 2021 г., а отсечката между Монтана и Враца все още е без проект. Друг регион, който страда от неразвитата транспортни връзки, е Югозападна България страда поради участъци на „Струма“ край Кресненското дефиле.

„Проблемът не е екологичен, а технически. АПИ не възлага, не проектира и няма намерение да строи този участък, а нуждата от него е ясна. Лот 3.2 трябва да бъде автомагистрала и това го определя решенията, трафикът и нормите за хомогенност на инфраструктурата.“

От 2017 г. Large Infrastructure Projects е разработила над 10 варианта за магистрала „Струма“.

„Преди три месеца имаме окончателен проект за автомагистрала между завършения участък пред Симитли до пътен възел Кресна – дължина 22,5 км. Той е с 4 км по-къс от предложението на АПИ за първокласен път. А липса на оценка на пътната ще забави старта на строежите.“

Освен с проекта за автомагистрала „Струма“, компанията планира и за високоскоростната жп линия София-Солун. Тя е проектирана за пътнически влаков с 320 км/ч и за товарни композиции с дължина до 1050 м. Инж. Марков очаква времето за пътуване да бъде около 1 час и 22 минути до Солун и 4 часа и 40 минути до Атина

„Основният поток между София и Солун ще остане автомобилен, но за товари от пристанищата в Пирея, Волос и Солун е много по-изгодно да се използват железници, които са подходящи за дълги разстояния.“

Друг ключов проект е железопътната линия София–Варна с разклонения Русе–Букурещ, с които се формира ос Атина–София–Букурещ. Това е изискване на Европейската комисия до 2030 г. – столиците и големите градове да бъдат свързани с високоскоростен жп транспорт.

„Влаковете по маршрута ще се движат с до 350 км/ч и разстоянието между София и Варна ще се взема за 2 часа... Ако всички тези проекти се случат, до 2035-2036 г. ще можем да обърнем демографската криза в по-изостаналите региони.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

От Виена до Истанбул за шест часа с високоскоростна ЖП линия през България

Възможно ли е да има истинска конкуренция при жп транспорта в България

Пазарът за пътнически ЖП превози се отваря за всички български и европейски компании