През юли тази година правителствата на Колумбия и Венецуела подписаха меморандум за разбирателство с цел създаване на първата двунационална икономическа зона по тяхната обща граница. Мярката е част от усилията на двете страни да трансформират едно от най-неспокойните гранични пространства в зона на икономическо развитие и социална стабилност. Но това сътрудничество крие и сериозни рискове, това коментира д-р Анета де ла Мар-Икономова, историк и анализатор на международни отношения в Университета Екстернадо де Колумбия, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

Границите в Латинска Америка функционират по различен начин в сравнение с тези в Европа. Те са не само политически линии, а социални, икономически и културни пространства с дълбока историческа взаимовръзка между съседните държави, обясни д-р Икономова.

Събеседничката представи и изследването си, публикувано в книгата „Трансгранични гледни точки между Колумбия и Венецуела. Война, мобилност и териториалност“, разработено в сътрудничество с международен екип от учени от Колумбия, Венецуела, Бразилия и Мексико. Изследването разглежда граничния регион чрез интердисциплинарен подход – от историческа, антропологична, политологична и географска перспектива.

Фокусът на изследването на д-р Икономова попада върху река Ориноко – естествена граница между двете държави.

„Една река по-скоро свързва, отколкото разделя, защото това пространство, което се образува между двете страни. И животът е съвместен живот, защото реката е артерия за свързване.“

Тя допълни, че това пространство обаче е артерия на комуникация, но също така и поле на напрежение.

Сериозен проблем в региона остава трафикът на наркотици, като районът Кататумбо се е превърнал в световен център за отглеждане на кока. Там действат въоръжени групировки, включително бивши партизани, които вече нямат идеологически цели, а функционират като организирана престъпност, посочи д-р Икономова.

Според д-р Икономова, меморандумът за създаване на икономическа зона има потенциал да стабилизира региона, но само при условие, че държавите могат ефективно да се справят с влиянието на нелегалните групи.

„Не може да се постигне мир в региона, ако самите правителства нямат достатъчно сила да се наложат върху тези престъпни групи, които засилиха своята власт последните години и благодарение на наркотрафика станаха толкова богати, че никой не може да очаква, че просто ще оставят оръжията и ще има мир и разбирателство. Така, че това е споразумение е отговор, но и създава нови проблеми и оставя големи въпросителни“

Сближаването между президентите Николас Мадуро и Густаво Петро също поражда въпроси. Имаме все по-малко демокрация в Колумбия и все по-голямо приближаване към авторитарния модел на Венецуела. Това сътрудничество може да доведе не само до икономически, но и до военни последици, смята историчката.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Наясно ли са банкерите от Латинска Америка, че търпението е ценно?

Реформата на Петро в Колумбия възстановява трудови права, но тревожи бизнеса

Колумбия преживява ескалация на насилието, напомняща времето на Ескобар

Множеството избори в Южна Америка може да променят посоката на региона