Наясно ли са банкерите от Латинска Америка, че търпението е ценно?

Дори и с настъпващата от юг студена вълна, в последните дни Латинска Америка страда от друг необичайно упорит проблем.

От петте водещи централни банки в региона, провеждащи политика на инфлационно целеполагане, само перуанската успява да забави растежа на цените последователно до целта пет години след началото на световната пандемия. Това е в противовес на Бразилия, Мексико, Колумбия и Чили, където ценовият натиск в секторите на услугите, стабилният икономически растеж, укрепването на трудовите пазари и по-хлабавите фискални импулси се съчетаха, за да сложат край на дефлационната тенденция, започнала в края на 2022 г.

По-лошото е, че Бразилия и Мексико - двете най-големи икономики - претърпяха ускоряване на инфлацията през 2025 г., което постави централните банкери в известно затруднение.

Припомняме, че когато през 2021 г. се появиха първите признаци за смущения в глобалните вериги за доставки, довели до недостиг на стоки, те бързо и решително повишиха лихвените проценти, за да противодействат на инфлацията, която в някои случаи надхвърли 10%, докато техните глобални партньори се колебаеха. Това беше умно и икономиките им се радваха на меко приземяване и по-хлабава парична политика във всички държави, с изключение на Бразилия, дори на фона на сложен политически контекст.

Пазарът спекулира, че централните банкери ще продължат да разхлабват, като се имат предвид поевтиняването на долара, спадащите цени на петрола, по-бавната глобална икономика и все по-неблагосклонният Федерален резерв, но би било разумно да се избягва бързото им разхлабване. Няма какво да се губи в изчакването на убедителни данни, които да покажат, че неотдавнашното повишаване на темповете на инфлация е временно.

Голяма част на Латинска Америка все още се бори с инфлацията

Още по темата

Инфлацията в Турция вероятно се е покачила заради войната Израел-Иран

ЕЦБ се чуди дали ралито на еврото ще се превърне от благословия в проклятие

Паричната политика никога не е точна наука и централните банки понякога грешат в опитите си да намерят подходящото ниво на лихвените проценти, както направиха някои от тях, като запазиха твърде рестриктивни разходите по заемите за продължителен период от време през 2023 г. Вярно е също така, че инфлацията се оказва лепкава на много места по света, а именно в САЩ. И все пак, при положение че се очаква увеличението на цените в Бразилия, Мексико, Колумбия и Чили да завърши годината с около 4-5%, няма време за самодоволство. Укротяването на инфлацията се затруднява от фискалната разточителност и високия дълг на тези правителства, особено в Бразилия и Колумбия, като миналата седмица рейтингите на последните бяха понижени от Moody's Ratings и S&P Global Ratings.

Възможно е централните банки да са подценили и т.нар. неутрален лихвен процент, необходим за ограничаване на инфлацията в периода след пандемията, казва Ернесто Ревиля, главен икономист за Латинска Америка в Citigroup Inc. „Въпреки високите номинални лихвени проценти в пика на цикъла на затягане може би те не са били достатъчно рестриктивни в реално изражение“, каза ми Ревиля, като добави, че инфлационните цели може да не бъдат постигнати до 2026 г.

„Бразилия вероятно ще запази лихвените проценти високи през цялата 2025 г., Перу и Чили или ще задържат лихвените си проценти, или ще направят много малки корекции, а Колумбия и Мексико ще продължат да ги понижават, но предпазливо.“

Всъщност Бразилската централна банка заема най-решителната позиция сред останалите, като миналия месец повиши основния си лихвен процент до 15% и сигнализира, че ще остане на това ниво за известно време. Някои ще твърдят, че реални лихвени проценти от почти 10 процентни пункта за укротяване на инфлацията, която отчасти се дължи на прекомерните разходи на правителството, са преувеличени.

Но независимите централни банки трябва да се съсредоточат върху изпълнението на своите мандати независимо от изкривяванията, внесени от фискалния шум. Ако лихвените проценти от 15% са това, което е необходимо, за да се възобнови тенденцията за намаляване на инфлацията, така да бъде.

Все пак противоположните стратегии, предприети от водещите икономики в Латинска Америка, са поразителни. За разлика от Бразилия, Мексико е избрало по-хладнокръвен подход, който противоречи на исторически ниската му толерантност към ценовия натиск. Въпреки че инфлацията се ускори до 4,51% в средата на юни от 3,59% през януари, централната банка, известна като Banxico, намали разходите по заемите с два процентни пункта до 8% през тази година.

Разбира се, реалните лихвени проценти от около шест процентни пункта даваха възможност за някои намаления, особено при икономика, която е на ръба на рецесията. И все пак фактът, че облекчаването се припокрива с влошаването на инфлационните очаквания, донякъде буди недоумение.

Централните банки в Латинска Америка подхождат по различен начин към лихвените проценти

Усещането е, че Banxico би се задоволила само с това инфлацията да се върне в приемлив диапазон, без да е задължително да спадне до целевата стойност от 3%, която тя очаква да постигне след една година (след като постоянно не успяваше да постигне предишните си прогнози). Това би било грешка, тъй като годишна инфлация около горната граница на целевия диапазон, т.е. 4%, все още е твърде тежка за повечето икономики и вероятно непоносима за избирателите в Мексико. Всъщност има основателни причини да се настоява за по-ниски целеви стойности в Мексико, Колумбия и Чили, каквито Перу въведе през 2007 г.

Централните банки може би ще трябва да отложат само последните няколко десети от процентния пункт, за да си възвърнат контрола върху инфлацията. В противен случай те рискуват да навредят не само на трудно спечелената си репутация на борци с инфлацията, но и на своите икономики.

Джей Пи Спинето е колумнист в Bloomberg Opinion, който се занимава с бизнес, икономически въпроси и политика в Латинска Америка. Преди това е бил управляващ редактор на Bloomberg News за икономиката и правителството в региона.

Още по темата

Инфлацията в еврозоната се покачи към целта на ЕЦБ от 2%

Инфлационните очаквания в еврозоната са намалели през май

Независимият Федерален резерв е осъден на смърт

Британската централна банка остави лихвите без промяна