Дарителската култура расте: българите са на шесто място по щедрост в Европа
Людмила Атанасова, директор „Програми за НПО“, Фондация BCause, във "В развитие", 29.07.2025
Автор: Галина Маринова
Въпреки (а може би точно заради) икономическите предизвикателства, българите демонстрират силна солидарност и ангажираност към обществото, особено в кризисни ситуации и при бедствия. България заема 61-во място в класацията за щедрост в света от 101 държави, което може да не звучи особено впечатляващо, но всъщност е шесто място в Европа, поставяйки страната в добро положение в сравнение с много по-богати нации. България е една от малкото европейски държави без закон за доброволчеството, което ограничава възможностите за активизиране на доброволчески инициативи. Редовното дарителство в България среща множество предизвикателства, които изискват внимателно и систематично адресиране, за да се усили културата на даряване и да се стабилизира финансовата подкрепа за важни социални каузи. Това каза Людмила Атанасова, директор „Програми за НПО“, Фондация BCause, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Българите са склонни да подценяват собствената си щедрост, което влияе негативно на тяхната активност в дарителството. Това е свързано с национални нагласи и комплекси, каза още Атанасова. Гостенката коментира данните от Световния доклад за дарителството през 2025 година, представително проучване на британската фондация CAF (Charities Aid Foundation), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България, световният доклад за дарителството се представя от фондация BCause, която заедно с CAF е подготвила допълнителен доклад за дарителството в България, базиран на данните от световното проучване.
Тази позиция е успех, тъй като в сравнение с други държави България заема място в класацията, оставяйки след себе си доста по-развити и икономически силни страни. Процентът на дарителството показва, че 57% от българите даряват, което е близо до средното за Европа (59%). Българите отделят 0,76% от доходите си за дарения, в сравнение със средноевропейските 0,64%, каза Атанасова. Хората в България даряват главно за социални каузи, свързани с деца, младежи и хора с увреждания, което свидетелства за солидарността и ангажираността на обществото, добави събеседничката. В България се наблюдава постепенно креативно нарастване на дарителството и доброволчеството, особено на фона на кризи и бедствия.
Една от основните причини за по-високия дял на даренията спрямо доходите в България в сравнение със средноевропейското ниво е, че българите често даряват за социални каузи, свързани с деца, младежи и хора с различни заболявания. Тези теми са особено актуални в контекста на проблемите в социалната система на страната, което подтиква хората да отговорят на нуждите чрез дарения, обясни Атанасова.
Много от дарителствата се активират при възникване на кризисни ситуации, като природни бедствия, които засилват вълната на солидарност сред населението. Хората са склонни да даряват, за да помогнат при спешни случаи. Освен това въпреки че редовното дарителство в България е на по-ниско ниво, съществува желание за участието в дарителски инициативи, особено когато проблемите са на лице.
Важен мотиватор при дарителството и доброволчеството е необходимост от адресиране на множество липси в обществото ни, каза още Людмила Атанасова.
"Поради дефицити в публичните услуги, много хора се чувства задължени да помагат, за да компенсират тези недостатъци".
Тези фактори създават контекст, в който българите проявяват по-висока средна дарителска активност, въпреки по-ниските средни доходи в страната.
Редовното дарителство в България е по-ниско поради комбинация от фактори, обясни гостенката. По думите й в България културата на дарение все още не е достатъчно развита. Хората обикновено даряват само при кризи или бедствия, вместо да правят редовни вноски. Докато воколните европейски страни, където редовното дарителство е значително по-високо и хората имат по-устойчива нагласа за подкрепа на каузи.
Въпреки че хората в България даряват относително често, доверието в неправителствените организации е само 41%. Тази ниска оценка на доверието ограничава желанието за редовно дарителство, сподели Атанасова. Друг негативен фактор е липсващото законодателство за доброволчеството, като това възпрепятства развитието на редовното дарителство.
"България е една от малкото европейски държави без закон за доброволчеството, което ограничава възможностите за активизиране на доброволчески инициативи".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.