Картината за българската икономика е следната – имаме забавяне в индустриалното производството поради забавянето в икономиките в Западна Европа, но в същото време икономиката се развива предимно през инвестициите, защото инвестиционния ни климат се подобрява. Имаме редовно правителство, приет бюджет и средносрочна бюджетна рамка и положителни конвергетни доклади от ЕК и ЕЦБ. Те ще дадат тласък на БВП и през следващите тримесечия на годината. Това каза Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Индустриалното производство в България отбелязва нов спад през април – понижение от 10,4% на годишна база, макар че спрямо март се отчита лек ръст от 0,8%, показват данни на НСИ. Това развитие е в контекста на сериозни предизвикателства за европейската промишленост, като България не прави изключение и следва трендовете на спад, наблюдавани в икономики като Германия.

„Тенденцията в индустриалното производство се наблюдава в последните 10 тримесечия, но в същото време има нарастване в други сфери – предимно в услугите, което компенсира.“

На фона на спада в индустрията, БВП на България се повишава с 3,1% през първото тримесечие – значително над очакванията за под 2%. Караиванов коментира, че растежът е подхранван от инвестициите, които нарастват с над 9%. „Отдавна не сме имали такова приятно събития“, заяви икономистът.

В този контекст, очакваното приемане на еврото също се разглежда като позитивен фактор и прогнозира, че в следващите няколко тримесечия инвестициите ще са водещият двигател на икономиката.

„Еврото дава възможности и сигурност у инвеститорите и не е учудващо, че има засилване на инвестиционната дейност, и смятам, че това ще продължи.“

В допълнение, България е в процес на присъединяване към ОИСР – организация със строги стандарти за финанси, инвестиции и защита на правата, като събеседникът очаква България да бъде приета като член в началото на 2026 г.

„България може да стане привлекателна за големи инвеститори, които влагат средства единствено в държави членки на ОИСР – това дава предвидимост на икономиките“

По отношение на еврото не се очакват и съществени сътресения, макар че е възможен лек инфлационен ефект от закръгляване на цени. „Важно е поведението и реакцията на потребителите“, каза Васил Караиванов.

Въпреки това геополитическата несигурност остава и дори е възможно да си се засили при ескалация на конфликта между Израел и Иран. Това ще добави допълнителни 1-2% инфлация в целия ЕС.

„Ако цените на енергоносителите се повишат, както се случи днес с петрола, който скочи с над 10%, и доларът поскъпне, тогава ще има проблем за целия ЕС.“

От самия конфликт няма да директен ефект върху българската икономика, „равнище под 1,05 долара за евро вече е опасно“.

„Ако имаме рязко покачване на други борсови стоки, ще имаме сериозен проблем, но засега няма такива индикации.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

По-силният растеж в еврозоната е следствие и от паричната политика на ЕЦБ

ЕЦБ: България може да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.