В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа

Водещ: Вероника Денизова

По-силният растеж в еврозоната е следствие и от паричната политика на ЕЦБ

Емил Калчев, главен икономист на ОББ и преподавател в НБУ, във „В развитие“, 09.6.2025 г.

15:30 | 9 юни 2025
Обновен: 09:58 | 12 юни 2025

Автор: Волен Чилов

Първото тримесечие на тази година се оказа неочаквано силно, както в еврозоната, така и в доста страни от еврозоната и ЕС, в това число и в България. Причините са различни, но са свързани с избора на световния капитал, предпочел европейските държави като по-стабилни спрямо волатилните процеси в САЩ. Този ръст трябва да го разглеждаме и като следствие от политиката на ЕЦБ. Централната банка проведе успешната парична политика с разхлабването на лихвените проценти, като същевременно не и допусна обезценяване на валутата. Това заяви Емил Калчев, главен икономист на ОББ и преподавател в НБУ, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

През първото тримесечие на 2025 г. икономиката на еврозоната е нараснала 0,6%. Това е възходяща корекция спрямо първоначално прогнозираните 0,3%. Според Калчев това е добър резултат предвид структурните проблеми в Германия и относително ниския растеж в други големи икономики в ЕС.

В същото време ЕЦБ за осми път намали основния лихвен с 0,25%. Действията на банката идват, след инфлацията през май е била под 2%. Гостът коментира, че основен лихвен процент от 2% се е очкавал по-напред във времето, но предвид намаляващите цени на енергоизточниците, засилването на еврото и политиката на Тръмп, които са смъкнали инфлацията под 2%, реакция на ЕЦБ вече е била резонна.

„Този лихвен процент ще остане известно време, както и Лагард каза.“

Икономистът каза, че сегашното равнище на лихвите е оптималната позиция за икономическото развитие на еврозоната, защото ЕЦБ вече се ориентира да не допуска дефлационни процеси, които да забавят растежа.

„Преди инфлационния цикъл банката се бореше с дефлационните процеси, които задържаха много растежа. В момента тя стигна целта си до 2% и ще я поддържа, защото това подхранва растежа, който вече беше коригиран нагоре.“

Освен това централната банка ще се стреми да не допуска твърде силно евро, защото то няма да е от полза на европейските износители. Въпреки това едно относително силно евро засилва позициите на валутата спрямо долара като международна резеврна валута, от което следват „много добри неща“ – лесни емисии на дълг на ниска цена, засилва позицията на ЕС по отношение на дефицитите.

„Аз не мисля обаче, че ЕЦБ ще допусне много силно евро и затова сваля лихвените проценти, за да може по този начин леко да противодейства на засилването на валутата.“

В същото време у нас БВП за първото тримесечие е с ръст от 3,1% на годишна база, като според събеседника очакванията са били са по-скромни нарастване. Една от причините за това е 9% брутен растеж на инвестициите в комбинация със 7% реален на потреблението. Въпреки това инвестициите трябва да се развиват по-активно.

„Ако видим БВП на България, инвестициите в него се движат между 17-18%, при 23-26% при развитите държави. Виждаме, че българската икономика се движи от потреблението, чийто растеж е прекрасен, но не е най-дълготрайния. Ние трябва да инвестираме все повече и повече, при все това, че продуктивността на труда е най-ниската в ЕС. България трябва да изпреварва най-развитие държави, а не да върви след тях.“

Гостът заяви, че след приемането на България в еврозоната инвестициите имат условие да нарастват, а рисковата премия вследстие на политическата нестабилност у нас следва да отпадне.

Държавата ше може да се финансира по-евтино, а евтиният капитал ще стимулира икономиката. Премахването на политическия риск по българските ДЦК ще стимулира чуждестранните инвестиции, „но за това е нужна по-малко бюрокрация, повече предвидимост и по-прозрачна съдебна система“.