Изследването "Бизнес барометър 2024-2025" на УНСС включва извадка от 800 фирми, които са генерирали приходи между 18-20 млрд. лева за 2024 г. Оценките и прогнозите на бизнесите са реалистични. Един от основните проблеми, посочен от респондентите, е липсата на качествена работна ръка, което показва разрива между нуждите на частния сектор и образованието у нас, това коментира проф. д.н. Симеон Желев, преподавател в катедра "Маркетинг и стратегическо планиране" при УНСС и ръководител на изследването "Бизнес барометър", в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

Много квалифицирани българи работят извън страната, а част от останалите тук са нискоквалифицирани и нямат желание да повишат уменията си. Бизнесите отчитат голяма разлика между уменията на новозавършилите университети и по-опитните кадри във фирмите.

„Голям проблем е липсата на критично мислене сред новозавръшващите хора. Като говоря „голям проблем“ – това е проблем, който се очертава при много фирми. Голям проблем е, че не могат да се артикулират тези и аргументи. Голям проблем е, че след университета трябва да продължи университетското образование в извънуниверситетска среда – в средата на фирмите. Обаче не всички фирми имат такъв капацитет или нагласата да продължат образованието на кадрите си.“

Над 40% от анкетираните очакват 2025 г. да бъде по-добра от предходната година от бизнес гледна точка. Докато малко под 40% смятат, че тя ще е същата. Това откроява оптимизма при компаниите, тъй като само малък процент са негативно настроени към сегашната година. Това може да се дължи и на увереността в способността на фирмата да се справи с проблеми.

„Явно бизнеса оценява средата като достатъчно добра, защото ако по друг начин кажем тези числа: Не по-малко от 80% смятат, че 2025 г. ще бъде не по-лоша от 2024 г.“

Търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп няма да засегне България и родните бизнеси пряко, но търговският оборот между ЕС и САЩ е огромен, което ще афектира българските предприятия, работещи за европейски износители. Събеседникът обясни, че все още не е ясно какви мерки ще предприеме ЕС, за да защити частния си сектор, но не е оптимист.

Голям процент от компаниите в проучването твърдят, че осигурителната тежест през 2024 г. е била сходна на тази през 2023 г., въпреки повишаването на максималния осигурителен праг и минималната работна заплата. Гостът разкри, че малките компании са по-засегнати от тези законодателни промени, което се очаква да се запази и през 2025 г.

Той допълни, че за микро предприятията има съществена връзка между бизнеса и домакинството, което обяснява и част от настроенията сред тези компании. Част от микро бизнесите не виждат ползи от приемане на еврото, докато големите фирми настояват за присъединяване в еврозоната. Възможно е това да се дължи и на слабата комуникационна кампания около приемането на единната валута у нас.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Месечната инфлация в България пада до 0,2%, но годишната се задържа на 4%

Fitch Ratings потвърди кредитния рейтинг на България с положителна перспектива

Българските износители трябва да бъдат предпазливи в ера на търговски войни

Най-голямата българска компания в SOFIX отговори на митата на САЩ