В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

АИКБ: Правителството се обезсмисля като орган за оперативно управление на държавата

Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, във "В развитие", 03.02.2025

15:30 | 3 февруари 2025
Автор: Галина Маринова

Всяка една формула, която автоматично повишава разходите, лишава изпълнителната власт от възможността да прави политики. Обезсмисля се министерски съвет и изпълнителната власт, като орган, който отговаря за оперативното управление на държавата. Обвързването на бюджетните разходи и то на нееластичните такива със стабилна функция на средната работна заплата е пагубно за публичните финанси и трябва да се развърже по най-бързия възможен начин. Това каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Росен Стойчев.

Надявам се да има промяна в политиката на управление на публичните финанси. До тук стигнахме заради политическата криза. Всички тези изменения, които се случваха в посока изменение на разходите за възнаграждение бяха в предизборни ситуации в последните дни на работа на парламентите. Целта бе да се печелят гласоподаватели, коментира Иванов. "Също така обвързването на възнагражденията в сектор Сигурност, на възнагражденията в сектор Образование, в сектор Висше образование и на други сектори със средната работна заплата е пагубно. Защото ръстът на средната работна заплата влияе пряко върху общия ръст на разходите за възнаграждение в публичния сектор, което не може да бъде контролирано". 

"Всяка една формула, която автоматично повишава разходите, лишава изпълнителната власт от възможността да прави политики. Тук се обезсмисля министерски съвет и изпълнителната власт, като орган, който отговаря за оперативното управление на държавата и за възможността да прави политики в държавата, и по отношение на пенсиите, и възнагражденията, и всички останали сфери на обществения живот, тъй като с тези увеличения на пенсиите 45% от бюджетните разходи са пенсионни разходи, 26% са разходи за възнаграждения. Тоест, над 70% са разходи, които са нееластични и нарастването им е определено от автоматична формула. Тоест, имаме абсолютна липса на възможност за правене на политики от страна на правителството". 

От останалите 30% бюджетни разходи около 9% са капиталови, а останалите са разходи за издръжка и други, също са доста трудно намаляването им, добави гостът. "Това обвързване на бюджетните разходи и то на нееластичните такива със стабилна функция на средната работна заплата е пагубно за публичните финанси и трябва да се развърже по най-бързия възможен начин".

"Заетите в сектор сигурност, отбрана и в държавния сектор трябва да започнат да внасят осигуровки за собствена сметка, което ще намали в известна степен нетното увеличение на разходите на държавата".

 Предстои да видим какво ще бъде предложението на редовното правителство за държавен бюджет за 2025 година. Надявам се да е в рамките на 3-ния дефицит, за да можем да изпълним критериите за членство в еврозоната по отношение на публичните финанси, подчерта гостът. "Освен това е много важно какво ще включва средносрочният фискален план, тъй като това също ще бъде показателно. Ако се намерят еднократни приходи, за да се покрият завишените разходи през тази година, проблемът ще остане за следващите години, а е нужно трайно решение. То е в намаляването на разходите, а не в търсенето на допълнителни приходи". 

Изключително много съм притеснен за икономиката на България, в която, като малка и отворена икономика, много силно рефлектират кризите в Европа, защото 60% от българския външно-търговски обмен е със страни от ЕС и главно с Германия, изтъкна още Иванов. "На първо място Европа сама се простреля в крака с прекомерните си регулации, със Зелената сделка, с недалновидната и неконкурентна политика в сферата на икономиката, която води през последните години, направи така, че Европа да е непопулярно място за инвестиции, неподходящо място за правене на бизнес".

Виждате с какви скорости се изнася от континента европейския бизнес заради цените на енергията, които са в пъти по-високи от Китай, Турция и други региони. Оскъпява се производството и на фона на прекомерната регулация това отблъсква индустрията, добави Добрин Иванов. 

"На България това се отразява директно и то с мултиплициращ ефект, защото тук нямаме заместител на европейския пазар. Освен това ние сме свидетели на 20-месечен спад на индустриалното производство в България, именно заради недоброто развитие на икономиката на Германия. На този фон предстоящите мита, които се очаква да бъдат въведени от САЩ за европейски стоки, ще намалят допълнително производството в Европа, което ще рефлектира в допълнителен спад в производството в България". 

Има място за голямо безпокойство и българското правителство трябва да намери адекватни мерки чрез повишаване на публичните инвестиции, чрез търсене и осигуряване на допълнителни пазари на българското производство, насочване към страни извън ЕС, категоричен бе изпълнителният директор на АИКБ. "Трябва да има адекватни мерки". 

Трябва ли да бързаме с конвергентния доклад за приемането ни в еврозоната? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.