Формулата за икономически растеж без кризи е чрез подобряване на бизнес средата, върховенство на закона, високо образована активна работна сила, които не се виждат у нас. Бюджет 2024 може да се окаже рисков за приемането ни в еврозоната, ако приходите са изчислени реалистично и не постигнем растеж на БВП от 3,2%. Вътрешните избори в Нидерландия по някакъв начин биха тежали само, ако имат адекватно отражение върху европейските избори. Като България и Румъния остават заложник на тенденциите свързани с изборите за ЕП, това коментира доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

Икономически растеж без кризи е възможен, но у нас има слаби места като: иновациите и частните инвестиции, които могат да са спънка, каза Ножаров. Други проблеми за страната са лошата бизнес среда, ниското върховенство на закона и ниската ефективност на парламента и регулации.

„Фискалната политика, която тук се разбира единствено като – ниски номинални данъчни ставки, а не ефективен данък, което е голяма грешка; Например в Естония номиналният корпоративен данък е 20%, но ефективният е 10,2%. В България номиналният корпоративен данък е 10%, а ефективният е 9%, разликата ни е само 1%. Ние размахваме, че имаме 10% по-нисък номинален корпоративен данък от Естония, но всъщност ефективният е само 1%; При равни данъчни ставки инвеститорите гледат останалите неща.“

Формулата за икономически растеж без кризи е чрез подобряване на бизнес средата, върховенство на закона, високо образована активна работна сила, които не се виждат у нас.

Данни от НСИ сочат, че икономиката у нас забавя темповете на растеж през третото тримесечие, но ръстът на годишна база е 1,8%. Гостът смята, че се отделя ресурс само за социални политики, като липсва ресурс отделен за икономически растеж. Според него данните показват инерционно развитие, което не създава нито рискове, нито възможности. Това обаче поставя въпрос пред бюджет 2024, тъй като ако приходите са изчислени реалистично, то те са изчислени спрямо ръст от 3,2%, който не се знае дали ще имаме.

„Бюджет 2024 може да се окаже рисков за приемането ни в еврозоната.“

Ножаров обясни, че приемането на България и Румъния в Шенген би показала по-високата интеграция на двете страни и би окуражило кандидатите за членство в ЕС. Друг фактор е това, че Австрия и Нидерландия също търпят загуби от липсата на България и Румъния в пространството. А сред членките има колебания дали системата около граничния контрол работи и биха искали да са сигурни, че са направили правилни реформи преди да присъединят нови членове, каза гостът.

От друга страна България се представя слабо по отношение с корупцията и върховенството на закона. Това дава повод на критиците да оспорват влизането на страната ни в Шенген. Повдигнаха се въпросите за отделно присъединяване на Румъния и България. ЕС следи процесите, с които се опитваме да подобрим картината като: промени в конституцията, промяна в регулаторите и тн. Гостът смята, че ако успеем да завършим успешно реформите няма да бъдем разделени от северната ни съседка.

Поетапното влизане, с което България не е съгласна, е не толкова лош компромис, тъй като критиците на страна биха се съгласили. А страната ни чрез въздушния контрол ще покаже, че изпълнява задълженията си адекватно, което може да се използва аргумент за пълноправно приемане.

„Вътрешните избори (в Нидерландия) по някакъв начин биха тежали само, ако имат адекватно отражение върху европейските избори. Следващата година ни очакват избори за Европейски парламент и ако там, така наречените, десни или крайно десни не надделеят, това няма да има чак такова значение, защото все пак държавите членки са повлияни от политиката на ЕС. Така че по-скоро България и Румъния остават заложник на тенденциите свързани с изборите за ЕП“.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.