Текущото напрежение между Съединените щати и техните търговски партньори не представлява класическа търговска война. Вашингтон поставя ултимативни условия, докато другите страни търсят начини да се приспособят, отстъпвайки дотам, докъдето им е политически и икономически възможно. Това каза проф. Димитър Хаджиниколов, преподавател в катедра "МИО и бизнес" в УНСС, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

По отношение на постигнатото устно споразумение между ЕС и САЩ, документът няма правнообвързващ характер – липсват подписи и ратификация. Това усложнява бъдещата му реализация, защото европейските институции и 27-те държави членки трябва да минат през тромав процес на одобрение. Минитческата част е само един пласт; по-деликатните теми за енергоносителите, инвестициите и стандартите излизат извън правомощията на Европейската комисия и ще породят допълнителни преговори.

Гостът коментира, че средното ефективно мито за американския внос в Европа скочи от 2,5% до 15%, докато САЩ се ангажират да задържат някои мита на нулево равнище. Това, по думите му, ясно очертава кой печели в краткосрочен план. От страна на Европа страна се правят и „редица други отстъпки“, които тепърва ще се конкретизират.

Според събеседника последствията върху отделните отрасли вече се усещат. Германската автомобилна индустрия е сред най-засегнатите: BMW предвижда 30% спад на печалбата, Mercedes – около 50%, а Porsche – дори 75%. Италианските производители на автомобили и машини, както и френският химически износ, също ще понесат тежки удари. Митата се плащат основно от износителите, които са принудени да намаляват маржовете си, за да запазят пазарните си позиции.

Разширявайки фокуса към скорошните устни договорки на САЩ с Япония и други партньори, проф. Хаджниколов обясни, че и там става дума за сериозни отстъпки. Япония, например, се задължава да инвестира в точно посочени отрасли и да закупи сто самолета Boeing – ход, който той определя като нетипичен за класическите win-win споразумения под егидата на СТО.

Американският протекционизъм е особено видим в автомобилния сектор. Обсъжда се премахване на европейските технически изисквания, за да се улесни достъпът на американски автомобили до пазара на ЕС. Паралелно Япония вероятно ще бъде притисната да последва сходни стандарти. „В замяна се очаква преместване на части от производството на японски компании на американска територия – тенденция, започнала още през 70-те години“, отбеляза гостът.

Темата за потенциалните 100% мита върху вноса от Индия, Бразилия и Китай също заема централно място. Подобен ход би означавал фактическа забрана за търговия и трудно може да бъде реализиран. Проф. Хаджиниколов вижда ултиматума като част от преговорната тактика на администрацията – първо се предлагат непосилни условия, след което постепенно се отстъпва до праг, изгоден за Вашингтон, докато партньорът остава доволен, че се е „спасил“.

Възлов момент предстои около 7–8 август, когато изтича американският срок за Индия и Китай да преустановят вноса на руски енергоносители. Пекин и Делхи са силно зависими от руския петрол и газ и малко вероятно е да се откажат.

Гостът подчерта, че ОПЕК постепенно губи влияние, тъй като производство на петрол в САЩ може да покрие значителна част от потреблението на Запада. А договорката ЕС да купи енергоносители за 750 млрд. долара от американски производители допълнително ще измести тежестта на глобалния енергиен пазар. Това пренареждане на силите ще остане динамично, а истинските последствия – политически и икономически – ще се проявят едва в следващите години.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Банките на Уолстрийт губят клиенти в Европа заради митата на Тръмп

Тръмп развали националния празник на Швейцария с мита от 39%

Митата на САЩ отново оцветиха в червено фондовия пазар

САЩ вдигнаха митата за Турция на 15%, въпреки по-рано обявените 10%