Една от скритите цели на сегашните фермерски протести в Европа е да се бламират целите, които бяха поставени в Европейската зелена сделка и по-специално в земеделието. Отстъпление вече има – това е провалът в преговорите за нов регламент за устойчива употреба на пестициди. Това коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Гласуването за пестицидите не мина, тъй като имаше много разнопосочни интереси и пропаганда сред евродепутатите. В крайна сметка новият регламент не беше приет, а там имаше фиксирани цели за намаляване употребата на пестициди, обясни гостът.

„Сега на дневен ред са новите геномни техники, които са на път да бъдат разрешени в Европейския съюз. Позицията на IFOAM Organics Europe (организация на европейските биопроизводители), в чийто съвет членувам, е категорична: новите геномни техники нямат място в биологичното земеделие. Притесненията ни са свързани, че едно от предложенията на ЕК е тези нови геномни техники, от категория 1, да не бъдат етикетирани. Ако това влезе в сила, фермерът ще си купи един чувал със семена от такива нови геномни техники, без да е означено. Така утре биофермерът може да засее ГМО семена и да отгледа ГМО култури.“

Апостолов коментира и предложението на Европейската комисия от миналата седмица, което ще позволи на фермерите от ЕС да получат дерогация през 2024 г. за част от правилата в Общата селскостопанска политика, вкл. за задължението да поддържат определени площи непроизводствени.

Мнението ми е, че тези биологични изисквания не бяха обяснени добре в България. Тук има огромен комуникационен проблем – на хората не беше обяснено защо се прави това, каква е целта, за да стане ясно, че тези площи, които няма да се обработват, също подлежат на подпомагане, добави гостът.

„В земеделието сега сме в ситуация, в която се озоваха нашите въглищни централи. Ние имаме двайсет години време, в което да тестваме, да подпомагаме, да направим модел, който да работи в бъдеще, а в земеделието продължаваме да се снишаваме и чакаме нещо да ни се размине.“

Протестите на фермерите в Европа са предизвестени от много време – трудностите като цяло в земеделието и в сектора на биологичното производство се натрупват с години и в един момент „бомбата гръмна“, каза Апостолов.

„Сред основните причини за недоволството са повишените регулаторни и административни изисквания. Ще ви дам пример: през 2017 г. имаше два регламента за биопроизводство, а в момента са 26“, добави той. Друг голям проблем е вносът на земеделски продукти, вкл. био, от различни части на света.

„Гледахме клипчета как френски фермери влизат в супермаркет, вземат буркани с биомед и ги хвърлят, казвайки, че този мед не е произведен съгласно европейските правила. Въпросният мед беше от Аржентина и от България, но за да е внесен във Франция, продуктът отговаря на всички изисквания. Французите нямат никакви основания да твърдят, че българският биомед не е биомед.“

В исканията си френските фермери говорят основно за конкуренцията от страните в Меркосур. От южноамериканските държави влизат огромни количества соя и други протеинови култури, царевица, месо и др. Този внос играе основна роля за спада на изкупните цени, но цените в магазините не намаляват, сподели събеседникът.

Масираният внос в ЕС на селскостопански продукти от Украйна е друга причина за напрежението сред европейските производители в последната година.

В Украйна има 4 пъти повече сертифицирани площи за биоземеделие от България, като първо го усетиха производителите на зърнени култури у нас. При биопшеницата, например, още преди 5-6 години се появи конкуренция от Украйна на ниски цени, каза Стоилко Апостолов.

„Говорих с български производител на биомалини, който каза, че изкупните цени са се сринали двойно за една година, най-вероятно в резултат на вноса от Украйна. По този начин продукцията на българските производители става трудно продаваема и те са на път да загубят германския пазар.“

Българските браншови организации в селското стопанство, вкл. тези на биологичните производители, са разделени относно провеждането на протести у нас по подобие на тези в другите европейски страни, коментира д-р Апостолов. Най-важното искане на българските биоземеделци е да има пазар, съгласно целите на Националния план за развитие на биологичното производство в България.

Държавата трябва да помогне за създаването на пазар на биородукти. Помощта засега е много спорадична – в българските публични учреждения, където се готви или има кетъринг услуги, няма изискване за биологични продукти. Един грам биопродукти не влиза там, каза гостът.

„Една от основните цели на националния план е в детските градини постепенно да навлизат български биородукти. Там има много резерви. В програмите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, които се финансират частично от държавата, частично от ЕС, имаше лек пробив миналата година. Тогава 4 до 6 доставки от общо 50 бяха за биопродукти, като тази година идеята беше доставките на биопродукти да нараснат до 10-12, но пак се върнаха на миналогодишните нива, което е отстъпление.“

В края на януари т.г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен постави началото на Стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство - нов форум, чиято задача е да договори обща визия за бъдещето на европейския селскостопански и хранителен сектор до лятото на 2024 г.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

От фермерския двор до трапезата: една "обсада" на Париж

Продължават протестите на фермерите във Франция

Брюксел не успява да успокои фермерите, подтиквани от крайната десница

Забраната за продажба на фермерска продукция може да унищожи малкия земеделец