Имиграционната политика на Великобритания се опира на нидерландската статистика

„Безсрочно право на пребиваване“ е странна формулировка, съчетание от противоположности, което звучи като вот по време на референдума за Brexit, за да се запазят всички възможности отворени, както се пошегува един радиоводещ миналата седмица. Терминът, използван във Великобритания за статут на постоянно пребиваващ/постоянно пребиваване, вероятно доскоро не е означавал много за повечето хора, освен ако не са пристигнали в страната с виза или (като този журналист) имат членове на семейството си в такова положение. Сега той е в центъра на разгорещена дискусия по въпросите на имиграцията.

Тази година лейбъристката власт, консервативната опозиция и Reform UK – антиимигрантската популистка партия, която води в социологическите проучвания – предложиха промени в неопределеното право на пребиваване, или ILR. Не е ясно защо. Хората се интересуват най-вече от броя на хората, които пристигат в страната, който достигна пик от 1,3 милиона през 2023 г. и сега рязко спада, според официалните данни. Проучванията показват, че избирателите смятат, че имиграцията е прекалено висока и искат тя да бъде намалена. Това не означава автоматично промяна на правилата за тези, които вече са тук.

Възникналата вълна от внимание към ILR може да се проследи поне отчасти до проучване от 275 страници на Университета в Амстердам, озаглавено „Социална държава без граници: Последиците от имиграцията за публичните финанси“, в което нетните разходи за имигрантите, влезли в Нидерландия между 1995 и 2019 г., са оценени на 400 милиарда евро, или повече от общите приходи на страната от природен газ от 60-те години насам. Докладът, публикуван през 2023 г. (на английски език), установи, че разходите на глава от населението за имигрантите са значително по-високи от тези за холандските граждани в области като образование, здравеопазване, правосъдие и социално подпомагане, докато данъците и социалноосигурителните вноски, които те плащат, са по-ниски.

Малко академични статии са били използвани толкова бързо и агресивно в дебата за имиграцията във Великобритания, според Джонатан Томас, изследовател по миграцията в центристкия аналитичен център Social Market Foundation. Коментатори, политици и аналитични центрове се възползваха от изследването, написа Томас през май след публикуването от властта на документ за имиграционната политика, в който се предлагаше стандартният квалификационен период за ILR да бъде удвоен на 10 години.

Влиянието на проучването отново беше забележимо миналата седмица, когато лидерът на Реформата Найджъл Фараж предложи да се премахне изцяло ILR, позовавайки се на нетна оценка на разходите от 234 милиарда лири от Центъра за политически изследвания (CPS) (спорен цифров показател, който CPS вече е оттеглил).

Икономическо бойно поле

Докладът на анализатичния център цитира „Безгранична социална държава“ четири пъти в бележките под линия и отразява подхода на холандския доклад, като прилага подход на разходите и ползите към имиграцията. Той беше публикуван през февруари, дни след като Кеми Баденоч от Консервативната партия стана първият партиен лидер, който предложи удвояване на квалификационния период за ILR.

Всичко това илюстрира как дебатът за имиграцията, който някога беше фокусиран предимно върху културата и интеграцията, се разшири и се превърна в по-скоро икономическо бойно поле. Докладът се фокусира върху неограниченото времево ангажимент, което една страна поема, когато дава на имигрантите право на постоянно пребиваване, и поставя под въпрос устойчивостта на холандската социална държава при настоящите тенденции. В него се установяват големи разлики в зависимост от произхода: мигрантите от Япония или Швейцария дават нетен принос от 200 000 евро на човек, докато тези от Судан струват на държавната хазна по 600 000 евро на човек. Средно западните имигранти дават нетен принос от 25 000 евро, докато разходите за незападните имигранти се оценяват на 275 000 евро.

Значението за ситуацията в Обединеното кралство трябва да е ясно. Преди Brexit по-голямата част от имиграцията беше от Европейския съюз. След като напускането на Великобритания от блока влезе в сила в началото на 2020 г., това се обърна и се превърна в нетен отлив, докато пристигащите от страни извън ЕС се увеличиха драстично – от 101 000 през 2020 г. до 965 000 през 2022 г.

Ако последиците за нидерландската хазна са толкова негативни, колкото се предполага, тогава можем да очакваме подобно въздействие върху Обединеното кралство, където публичните финанси вече са под силен натиск.

Субсидиите за заселване ще се увеличат | Мигрантите, пристигнали в периода след Brexit, ще започнат да отговарят на условията за неограничено право на пребиваване през януари 2026 г.

Важно е да се отбележи, че часовникът тиктака. Мигрантите получават право на социални помощи едва след като получат ILR след пет години (картите за пребиваване на моите роднини, преди да бъдат дигитализирани, имаха надпис „БЕЗ ПРАВО НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА“ на гърба). Първите от вълната мигранти от страни извън ЕС след Brexit ще започнат да отговарят на условията в началото на следващата година. Все още има възможност да се отложи или – ако се прояви достатъчно безмилостност и безскрупулност – да се отрече напълно тази непредвидена и нежелана фискална отговорност.

Достоверност

Разбира се, прогнозите на изследователите от Амстердамския университет може да се окажат неточни. Заключенията им зависят от предположенията, заложени в модела, но проучването се основава на голямо количество висококачествени и публични данни на правителството и изглежда достоверно. Разумно е да се очаква, че мигрантите, пристигащи от близка и културно сходна развита страна, ще бъдат по-продуктивни, поне в краткосрочен план, от тези, които са се преместили от страни с по-малко ресурси и по-нестабилни системи.

Проучване от 2018 г., поръчано от Консултативния комитет по миграцията на Обединеното кралство, стигна до подобни заключения, като установи, че мигрантите от Европейското икономическо пространство допринасят с 4,7 милиарда лири годишно за публичните финанси, докато мигрантите извън ЕИП струват 9 милиарда лири.

Да пресяваш огромното количество данни и аргументи по темата за имиграцията означава да осъзнаеш колко деликатна и изпълнена с капани е тази тема от всички страни. Признавам, че имам смесени чувства. Всяка страна има правото да адаптира имиграционната си политика, за да привлече хората, които иска, и да я коригира, когато не постига желаните резултати – макар че промяната на правилата със задна дата за хора, които вече са тук, е морално погрешна, според мен.

Приемането на голям брой мигранти в социалната система е очевидно трудно, когато властта се опитва да намали социалните помощи за британските граждани. Но се чудя и какъв е ефектът от една по-анти-имигрантска среда върху висококвалифицираните и ценни работници, които Обединеното кралство би искало да привлече – и съответно върху бизнеса и икономиката. Вече се усеща, че страната е по-малко толерантна, отколкото когато семейството ми се премести тук от Азия преди три години. Повече от 110 000 (вероятно много повече) души, които се присъединиха към шествие в Лондон, организирано от антиимигрантския агитатор Стивън Яксли-Ленън, който се нарича Томи Робинсън, бяха трезва реалност. Британски приятел, който се върна от Азия преди десетилетия, ми разказва, че мултиетническото му семейство е било обект на насилие от расисти в родния им град в Кент; такива хора се чувстват окуражени в настоящата обстановка. Дъщеря му, която се е преместила в многонационалния Лондон, му е казала, че никога няма да се върне. 

Приемането на по-меки версии на рестриктивните политики, застъпвани от антиимигрантските популистки групи, рискува да придаде достоверност на посланията им. Но да не се прави нищо, когато нивата на имиграция явно са надхвърлили границите на общественото приемане – или, по-лошо, да се обявяват всички, които изразяват загриженост, за расисти и ксенофоби – рискува да доведе до същия резултат. Това е дилемата.

„Британската власт рано или късно ще трябва да поеме контрол над имиграционната програма“, пише Александър Даунер, бивш външен министър на Австралия и защитник на строгата политика на страната за задържане на търсещите убежище в офшорни лагери, в предговора към проучване от януари на консервативния анализатичен център Policy Exchange. „Ако не го направят, можем да бъдем сигурни, че ще бъдат избрани популисти и екстремисти, които обещават да го направят.“

Това е предупреждение, което звучи все по-силно.
---
* ILR (Indefinite Leave to Remain) – имиграционен статут във Великобритания, който дава право на постоянно пребиваване без ограничение във времето

Още по темата

Безпрецедентен спад в доверието: Стармър не се справя с последиците от Брекзит

Защо инфлацията във Великобритания е толкова висока?

Британските търговци на дребно се готвят за Коледа с ограничен бюджет