Бесент се заблуждава за финансирането на дефицита на САЩ със стейбълкойни
Поскъпването на стейбълкойните няма да реши нуждата на САЩ от финансиране, а само ще размести активите на инвеститорите
Редактор: Волен Чилов
Скот Бесент е в грешка що се отнася до потенциален нов голям ресурс за търсене на американски държавен дълг - отново. Министърът на финансите очаква стейбълкойните - крипто токени, предназначени да поддържат постоянна стойност в долари - да се развиват бързо и да погълнат огромни количества държавни облигации. Както бурният ръст на емитирането, така и въздействието върху държавните ценни книжа са преувеличени.
За втори път тази година Бесент се вълнува прекомерно, че преразглеждането на финансовите правила ще помогне да се задоволят огромните и нарастващи нужди на САЩ от заеми. През април той заяви, че разхлабването на ограниченията върху балансовите отчети на големите банки ще увеличи апетита им да разполагат с държавни ценни книжа - но това само ще им помогне да търгуват с облигации и да отпускат повече заеми на хедж фондове.
Този път той изтъква възможностите за бърз растеж на стейбълкойните, след като САЩ приеха Закона за насочване и установяване на национални иновации за стейбълкойните в САЩ, за да осигурят на токените по-стабилна регулаторна основа. През юни Бесент заяви пред Конгреса, че очаква пазарът да нарасне до 2 трлн. долара от сегашните по-малко от 300 млрд. долара. Сега той казва на Уолстрийт, че голяма част от тях ще се влеят направо в държавни ценни книжа и облигации, съобщава Financial Times.
Много обаче са скептично настроени спрямо сериозния ръст на стейбълкойн по причини, които ще разгледам по-долу. Но дори и да се разраснат, това няма да доведе до допълнително търсене на американски дълг по една много проста причина: Всички долари, инвестирани в стрйбълкойн, идват от другаде, а тези места обикновено вече са притежатели на държавни ценни книжа. Бурният успех на стъйбълкойните ще доведе предимно до промяна на това кой държи държавния дълг, а не до магическо генериране на долари, които правителството вече може да заема. Всъщност истинското притеснение е, че колкото по-успешни са стейбълкойните, толкова повече те могат да свият традиционната банкова система и нейната способност да печата пари, да помага на икономиката да расте и на правителството да се финансира.
Стейбълкойните, като например пазарните лидери Tether и USDC на Circle Internet Group Inc, са измислени като портал за търговия с и от други криптовалути, включително биткойн. С връщането на Доналд Тръмп в Белия дом САЩ формализираха правилата за това как те трябва да работят с надеждата да стимулират по-широкото им използване извън криптосвета. Токените биха могли да играят две основни роли: като средство за съхранение на пари в брой вместо в банки или фондове на финансовия пазар и като бързо и евтино средство за разплащане, което би могло да бъде особено полезно в чужбина или извън обичайното работно време на банките.
Новите правила предвиждат монетите да бъдат обезпечени едно към едно с висококачествени и ликвидни доларови активи, което включва съкровищни бонове, но също така позволява банкови депозити и акции на фондове на финансвия пазар. Целта е да се гарантира, че хората могат да бъдат сигурни в бързата и надеждна конверсия на монетите обратно в долари. Правилата също така забраняват на емитираните в САЩ койни да носят лихва или да прехвърлят доходността, която получават от притежаването на държавни ценни книжа; това има за цел да защити банките, особено по-малките, които се страхуват да загубят финансиране на депозитите си за сметка на стейбълкойн.
В момента Tether, USDC и други се използват почти изцяло от лица, търгуващи с криптовалути. За да се разшири значително емисията отвъд сегашните около 275 млрд. долара, е необходимо да се използват повече за други цели - от корпорации, които плащат на доставчици, до хора като нас, които си купуваме сутрешното кафе. Освен това ще се наложи гражданите да са готови да съхраняват средства в стейбълкойн въпреки факта, че те нито носят лихва, нито предлагат защита, каквато дава застраховането на депозитите.
Тереза Хо, старши стратег в JP Morgan Chase & Co, казва, че е трудно да се повярва, че пазарът може да нарасне и да надхвърли дори 1 трилион долара в рамките на няколко години, когато инфраструктурата и технологиите, необходими за по-широкото му приемане, все още не са изградени. Тя също така се съмнява, че потребителите ще ги възприемат като разумно място за съхранение на парични средства.
Аз лично нямам представа защо някой нормален човек би жертвал застраховка на депозита си в банка за койн, който не носи никаква лихва. Но по-важното е, че Хо посочва, че инвеститорите в парични средства на корпоративно и институционално ниво са консервативни по своята същност - техните авоари трябва да бъдат сигурни и достъпни. Старата поговорка, че никой от отдела за доставки не е бил уволнен за това, че е купувал продукти на IBM, се отнася в още по-голяма степен за управителите на финансови предприятия: Никой няма да бъде уволнен за това, че се е придържал към федералния фонд на паричния пазар на Vanguard, например.
„Подозираме, че инвеститорите в ликвидност, независимо дали са на дребно или институционални, няма да се впуснат веднага в плащането със стейбълкойн като алтернатива на наличните средства“, написа наскоро Хо.
Дори и да го сторят, обезпечението на тези активи няма да създаде допълнително търсене на държавни ценни книжа. Всеки, който прехвърля средства в стейбълкойн, ще трябва да ги премести от четири места: банкови депозити, инвестиционни фондове, физически банкноти и монети или чуждестранни доларови авоари.
Инвестиционните фондове са основни купувачи на държавни ценни книжа; ако загубят парични средства в полза на стебъллкойни, те ще купуват пропорционално по-малко ценни книжа. Банките са принудени да държат висококачествени активи като държавни ценни книжа и дълг на институции, за да гарантират, че могат да покриват тегленията; ако загубят и започнат да се свиват, те също ще се нуждаят от по-малко ликвидни активи. Дори ако са принудени да се конкурират за финансиране само с токени, като заплащат по-високи лихви, за да задържат вложителите, те ще трябва да търсят по-високодоходни активи, за да защитят печалбите си, което би означавало да погледнат към други източници, а не към съкровищните облигации. Дори доларите зад граница остават част от по-широката банкова система или резервите на централните банки, като голяма част от тях отново разчитат на американските държавни облигации като сигурно и ликвидно място за съхранение на средства.. Разбирате картината. Преминаването към физически банкноти и монети би осигурило единствения източник на чисто адитивно търсене.
Стейбълкойните биха могли да бъдат много полезни, особено в САЩ, където плащанията са по-бавни и по-скъпи, отколкото в много други страни. Въпреки това банки като JPMorgan и други вече използват същата технология, за да създадат платежни инструменти, които предлагат същите предимства като тези токени - но с които корпоративните финансисти няма да трябва да се разпореждат в криптопортфейл или да си губят съня.
Просто няма достатъчно добри причини за използването на стейбълкойни за нещо различно от залози на криптовалути - а каквито и добри причини да има, банките бързо ще открият начини да ги задоволят. Надеждата на Бесент, че този пазар ще помогне за покриване на дефицита на САЩ, ще се окаже фалшива.
Пол Дж. Дейвис е колумнист в Bloomberg Opinion, който пише по теми, свързани с банковото дело и финансите. Преди това е бил репортер за Wall Street Journal и Financial Times.