Холивуд тотално е загубил възможността да разказва нови истории

Още рестартирания на „Супермен“ и „Фантастичната четворка“ показват, че западната поп култура не може да намери нови идеи. Тя трябва да потърси вдъхновение от Азия

3 August 2025 | 15:00

Автор: Геаройд Рейди
Редактор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Горе в небето! Вижте! Това е птица! Това е самолет! Това е... още едно лято на преработки на стари заглавия.

Пиковият период за боксофиса рядко е пълен с най-оригиналните идеи. Но въпреки това, тази година прескача прегрешенията от миналото от раз. Трите най-големи филма, на които холивудските студия са възложили надеждите си през 2025 г., са третата нова интерпретация на „Супермен“ през последните 20 години, четвъртата итерация на „Фантастичната четворка“ и шестият опит да се пресъздаде магията на „Джурасик парк“ от 1993 г. Единственият американски филм, който надмина 1 милиард долара тази година, е „Лило и Стич“, друг римейк, докосващ поколението Z и носталгията на милениалите. През 2024 г. нямаше нито един оригинален филм, който да пробие топ 15 в бокс офиса на САЩ.

Това е още едно доказателство, че западната култура сякаш е стигнала до задънена улица – тъжна за младостта си и неспособна да измисли нови идеи. Контрастът беше особено ярък тук, в Япония, третия по големина кинопазар в света. Седмица след премиерата на „Супермен“, трудно намерих кино, което все още да го прожектира – като всички налични екрани бяха заети от хитовия филм „Убиец на демони“. Само за 10 дни анимационният хит събра 12,9 милиарда йени (87 милиона долара) и е напът да се превърне в най-печелившия филм в историята на Япония.

Въпреки че може да е продължение на филма от 2020 г., „Убиец на демони“ е продукт на по-малко от десетилетие. Екшън фентъзито е базирано на манга, която започна през 2016 г. и приключи само четири години по-късно. Истории за Супермен се създават непрекъснато в продължение на 86 години.

Вместо безкрайни истории, включващи едни и същи шепа супергерои, японската развлекателна индустрия постоянно създава свежи идеи. Всяка година се произвеждат около 300 нови аниме сериала, повечето от които идват от страниците на манга - евтин начин да се тества какво работи. И се предлагат далеч по-разнообразни жанрове от просто супергерои, от волейболната манга Haikyu!!, която дебютира през 2012 г., до Kingdom, преразказ на периода на воюващите китайски държави, който се появи за първи път през 2006 г., като и двата наскоро бяха сред най-касовите филми.

Не става въпрос само за Япония. В Китай публиката издигна Ne Zha 2 до най-печелившия филм в света тази година. Може да е продължение, но е продължение на сравнително скорошен продукт, с първия хит през 2019 г. И след десетилетие, докато Холивуд вероятно все още ще се връща към кладенеца за Супермен, Спайдърмен и Батман, съмнявам се, че ще гледаме рестартирани версии на който и да е от тях.

Признавам, че има известен чар в това да се види една и съща идея, интерпретирана от различни поколения – да се види как шантавата интерпретация на Батман от Тим Бъртън преминава към по-реалистичните, сурови интерпретации от средата на 2000-те. Отразявайки растежа на онлайн гийк културата, днешните адаптации се опират на препратки към комикси и предполагат дълбоко познаване от страна на публиката на историите и героите от началото на филма.

Но особено извън САЩ публиката е уморена от една и съща стара история. Въпреки това студиата остават неустрашими, като през следващите няколко години обещават „Супергърл“, още два филма за Отмъстителите и деветият филм за Спайдърмен от 2002 г. насам. Има „Играта на играчките 5“ и още един предистория на „Властелинът на пръстените“. Единственото нещо, което не е продължение, може би е „Одисеята“ на Кристофър Нолан – макар че брои ли се адаптация на почти 3000-годишен епос? Нашата мания по познатото не се ограничава само до големия екран – вижте как турнетата на Oasis и Бионсе улавят духа на времето.

Алгоритмите наистина може да развалят това, с което взаимодействаме, създавайки обратна връзка, която изважда на повърхността неща, на които вече се наслаждаваме. Но не вярвам – както някои твърдят – че любовта към носталгията е болест, породена от инфантилизацията на обществото, „удълженото юношество“ или твърде многото време, прекарано онлайн (от една страна, азиатските общества са също толкова онлайн, ако не и повече). И разбира се, Япония също обича познатите си сериали – само тази година видя 28-ия филм за Конан - детектив, хванат в капан в тялото на ученик - и сериал в дългогодишния военно-фантастичен проект Gundam. Хитовият Godzilla Minus One показва, че Япония също обича да се връща към кладенеца. Но тези фактори се балансират от нови идеи.

Неспособността на Холивуд да продължи напред изглежда по-скоро като функция на бизнеса, по-специално на неистовото темпо на консолидация на студиа. Това продължава с наскоро одобреното сливане на Paramount Global и Skydance Media; Marvel и DC, създателите на почти всички мейнстрийм американски супергеройски проекти, бяха включени в тези студия.

„Творческото разрушение“, което обещава западният капитализъм, изглежда не изобретява много освен стойност за акционерите. Вместо това, то възнаграждава подход на управление, насочен към избягване на риска и предпочитане на предвидимите резултати. По ирония на съдбата, подходът на „продукционен комитет“ към повечето японски анимационни филми, при който множество компании разделят рисковете и приходите от оригиналните проекти, може да е лош за художниците, но изглежда добър за креативността.

Няма нищо лошо в познатото. Макар че не съм убеден в опитите „Фантастичната четворка“ да се превърне в хит, все пак ще бъда първи на опашката за следващия Батман. Но не можем да живеем само с носталгия. Дайте ни някои свежи истории.

Геаройд Рейди е колумнист на Bloomberg, който се занимава с Япония и Корейския полуостров. Преди това е ръководил екипа за извънредни новини в Северна Азия и е бил заместник-ръководител на бюрото в Токио.