Наследяването на FTSE 100: драма, която е болезнена за гледане

Нуждаете се от разсейване през отпуската? Опитайте играта „Намери председателя в FTSE 100“. Подобно на онези овехтели настолни игри, захвърлени в шкафа, липсват фигури, а правилата са досадни — но със сигурност ще ви погълне.

Сред последните участници: петролният гигант BP Plc току‑що приключи своя ход, кредиторът HSBC Holdings Plc е напълно потопен, а застрахователят Prudential Plc тепърва започва.

Залозите са високи. Да председателстваш компания от тип "британски син чип" носи власт и отговорност. Председателят осигурява правилния главен изпълнителен директор и го подкрепя (или уволнява), когато нещата се объркат. Като ръководител на борда той трябва да събере най‑добрия екип директори, за да изгради и изпълни правилната стратегия.

Кой подхожда? Идеалният вариант - бивш главен изпълнителен директор, най‑добре от същата индустрия, който се чувства комфортно да бъде влиятелен, но същевременно разбира, че постът формално е неизпълнителен. Човек, който вече е председателствал борд (вероятно на по‑малка компания) и естествено общува с инвеститорите. В Обединеното кралство местните акционери често са малцинство, но най‑гласовити критици; затова е нужен някой, който говори техния език — буквално — и съумява да удовлетвори британската, понякога саморазрушителна, страст към високи дивиденти.

Къде да се търси? В САЩ ситуацията е деликатна. Там разделянето на ролите председател/CEO е рядкост, което ограничава кандидатите. В Германия двустепенната бордова структура прави надзорния съвет по‑пасивен. А във Франция, Испания и Италия корпоративното управление често е замърсено от държавна намеса, фракционни интереси или „топли връзки“. „Не, благодаря, ние сме британци.“

Затова огромното мнозинство председатели във FTSE 100 са британци. Има шепа американци. AstraZeneca Plc, Entain Plc и Vodafone Group Plc изпъкват със свои белгийски или френски шефове на борда.

Сега — правилата.

Британският кодекс за корпоративно управление задава добрите практики и на пръв поглед ограничава кръга от кандидати. Не бива да повишаваш CEO‑то в председател — това би ограничило свободата на движение на наследника. А един председател престава да се смята за „независим“ след девет години в борда, защото дългият мандат е враг на безпристрастността. Това може да ускори напускането на иначе ефективни надзорници. Може и да спъне издигането на способен неизпълнителен директор, който вече има, да речем, пет години стаж в борда — такъв човек би имал само четиригодишна „писта“ като председател.

Трудно е да се отметнат всички горепосочени квадратчета — особено когато частните фондове примамват кандидатите с подобни роли, предлагащи повече пари и по‑спокоен живот.

BP назначи норвежкия петролен мениджър Хелге Лунд за председател през 2019 г. Това не се оказа успешен ход. Миналата седмица компанията избра ирландеца Албърт Манифолд — бивш главен изпълнителен директор в сектора на строителните материали — въпреки липсата му на опит в петрола или в председателстването на компании.

Манифолд има отлична репутация в собствения си бранш, който също включва извличане на суровини от земята и последващата им преработка. BP е имала и преди председатели извън индустрията, а в борда влизат и нови експерти по петрол. Но изборът на Манифолд е риск, когато слабите резултати на компанията вече привлякоха активист и я направиха уязвима за поглъщане.

Да оглавяваш HSBC едновременно е една от най‑престижните и най‑трудните свободни позиции, предвид размерите, сложността и политическите нюанси около банката. Институцията традиционно повишава „вътрешни хора“. С напускащия председател Марк Тъкър тя намери застрахователен бос с финансов нюх, опит в Азия и статут на FTSE 100 изпълнителен директор. Но „втори Марк Тъкър“ трудно се намира. Разбираемо е защо HSBC преди е повишавала бивш собствен CEO.

Добрата новина е, че в планирането на приемствеността за председател има повече гъвкавост, отколкото за CEO. Ако търсенето се проточи, старшият независим директор (SID), който води процеса, може временно да поеме кормилото. Това е по‑малко смущаващо, отколкото междинен главен изпълнителен директор.

Въпреки това подготовката е всичко. SID винаги трябва да има предвид наследник за председателя, както самият председател трябва да пази „в ръкава“ заместник за CEO. По‑смело „въдица“ извън Обединеното кралство би имала смисъл.

Най‑важното: британският кодекс за корпоративно управление е „прилагай или обясни“. Не сте длъжни сляпо да го „спазвате“. Или по‑точно — убедителното обяснение защо пренебрегвате някое му правило също се счита за съответствие. Затова — осмелете се да отклоните. Сигурно „гуру‑то“ на управлението винаги ще намерят повод за критика. Но може би би било по‑добре, ако британското управление се играеше по правилото „Обясни или прилагай“.

Още по темата

Британският FTSE 100 е близо до исторически рекорд

Жените главни изпълнителни директори в компании от индекса FTSE350 са под 10%