Дните, в които Meta раздава изкуствен интелект безплатно, са преброени

Няма еднозначен отговор дали отвореният ИИ е добър или лош за обществото

20:00 | 14 юли 2025

Автор: Парми Олсън

Снимка: Pexels.com

Като всеки добър инвеститор Марк Зукърбърг обича да получава възвръщаемост, но е готов да играе дългосрочно. Мина десетилетие, откакто похарчи 19 млрд. долара за WhatsApp, преди най-сетне да пусне реклами в приложението. Сега, когато инвестира 65 млрд. долара само тази година в инфраструктура за изкуствен интелект и разпалва война за таланти, за да привлече най-ярките умове в областта, очаквайте той също да осребри това начинание, като се откаже от безплатния ИИ проект, който остави Уолстрийт в недоумение.

Llama е флагман моделът на Meta Platforms Inc., създаден, за да догони ChatGPT. За разлика от моделите на Google (Alphabet Inc.) и OpenAI, Llama се рекламира като „отворен код“, което означава, че чертежите му са качени в интернет и всеки — включително конкурентите — може да ги копира и надгражда. Защо? Зукърбърг твърди, че целта е ИИ да бъде достъпен, за да „се възползват всички хора по света“ — твърдение, което е трудно да се приеме от човек, издигнал империята си върху търговията с потребителски данни за рекламодатели.

По-правдоподобно е, че Llama служи като стартова площадка за нещо по-комерсиално и вече е изпълнил мисията си. Отварянето на кода даде на Meta безплатна изследователска и развойна работна сила, след като хиляди разработчици прегърнаха идеята за демократизиране на ИИ и помогнаха да подобрят Llama без заплащане. То превърна Meta и в магнит за талантливи учени, които иначе биха отишли при конкуренти и които искат приносът им да достигне до милиони потребители мигновено, а не да остане заключен зад продуктите на Meta. А и излъска репутацията на компанията като „доброто момче“ в надпреварата за ИИ, дори когато условията за ползване на Llama бяха ограничаващи и не отговаряха на строгата техническа дефиниция за отворен код.

Критиците, които обвиняваха Meta в „open-source-washing“, с право подозираха, че това няма да трае дълго. Още миналата година Зукърбърг омекоти позицията си, като каза в подкаста на Дваркеш Пател, че е грешно да си „догматичен“ за софтуера с отворен код и че, ако в бъдеще стане безотговорно да раздава ИИ безплатно, „тогава няма да го правим“.

Няма еднозначен отговор дали отвореният ИИ е добър или лош за обществото. Несъмнено той противодейства на растящата концентрация на власт у компаниите от Силициевата долина; но щом безплатните модели стават все по-способни, разпространяването им увеличава риска от злоупотреби. Китайски военни изследователи, например, използваха Llama, за да създадат свой инструмент ChatBIT за събиране на данни и оперативни решения. Учени изградиха и модел „BadLlama“ без никакви защитни механизми — нещо, което не биха могли да сторят със затворени системи като ChatGPT.

Дотолкова, доколкото Марк Зукърбърг — в момента вторият най-богат човек в света след Илон Мъск с нетно богатство 256,4 млрд. долара по данни на Bloomberg — понякога се вслушва в съвети от Вашингтон и чуждестранни политици за изкуствения интелект, почти сигурно са го предупредили да помисли добре дали да прави генерален ИИ — софтуер, по-умен от хората — достъпен безплатно за всеки на планетата.

Ако и когато промени курса, той няма да е първият, отказал се от стратегията „безплатно и отворено“. OpenAI започна като неправителствена организация, обещала да споделя изследванията си с всички, докато не прие огромни инвестиции от Microsoft Corp. и не стана по-потайна. При технологичните компании е често срещано първо да раздават продукти безплатно и едва след като завоюват доминиращ пазарен дял, да ги осребрят.

Уолстрийт иска по-ясна възвръщаемост от колосалните разходи на Meta за ИИ, а признаците, че Зукърбърг ще се съобрази, вече са налице. Както наемането на Фиджи Симо от OpenAI подсказа, че фирмата се готви да пусне рекламна дейност, така и назначението на главния изпълнителен директор на Scale Александър Уанг във Meta намеква, че Зукърбърг иска да монетизира екосистемата, която е създал.

Освен това Зукърбърг казвал на някои от звездните изследователи, които се опитва да привлече от OpenAI и Google, че няма да „отворя“ следващите ИИ модели, когато достигнат „свръхинтелигентност“ — праг, чиято дефиниция още не е ясна, но означава ИИ, надминаващ човека в повечето задачи. Уанг заявявал същото пред учените, които ухажва на вечери и срещи.

Не се изненадвайте, ако през следващата година Зукърбърг обяви, че най-новите ИИ модели на Meta са твърде мощни, за да бъдат раздавани безплатно. Неговият експеримент с „отворен“ ИИ ще е изпълнил целта си: да привлече таланти, безплатно развитие и да позиционира Зукърбърг като неволен герой на ИИ. Но при инвестиции за милиарди и натиска на Уолстрийт за печалби, безплатният обяд ще приключи.