Може ли Китай да се състезава със САЩ във войната за AI таланти?

Най-новите зашеметяващи разходи за изкуствен интелект вече не се насочват към най-модерни чипове или изграждане на дейта центрове, а към отделни хора.

Конкуренцията за AI специалисти накара Meta Platforms Inc. по информация на медиите да предлага бонуси за подписване до 100 млн. долара, за да примами старши кадри от конкуренти. „Чувстваме се сякаш някой е влязъл в дома ни и ни е откраднал нещо“, пише главният изследовател в OpenAI в бележка до служителите, цитирана от Wired. Последната „жертва“ е Apple Inc., която загуби топ мениджъра Жуомин Пан в полза на Meta.

Показателно е, че толкова много от звездните попълнения, с които американските техгиганти се хвалят, са с китайски произход. Включително Пан, осем от 12-те нови попълнения в екипа Meta Superintelligence Labs са завършили университети в континентален Китай, преди да продължат кариера в чужбина. Това означава, че основен двигател в световната надпревара за AI е ожесточената битка за хората, които го създават – китайските таланти.

Голямата роля, която те играят за развитието на AI системи в съперническата държава, едва ли убягва на Пекин. В други технологични области, където експертите имат знание преднина, правителството не се е колебало да ги призове да се върнат. По информация на медиите властите вече са ограничили пътуванията на някои служители на DeepSeek. Вместо да ограничават миграцията, американските политици трябва да направят повече, за да привлекат най-добрите от Китай и другаде и да създадат среда, в която те ще искат да останат.

Но бизнес лидерите в САЩ не бива да приемат, че големите заплати сами ще спечелят международния конкурс. Изследователи от Харвардския университет заявиха миналия месец, че броят на значимите научни публикации показва—Китай доминира с „огромен човешки капитал за AI“. Това подпомага местните изследвания въпреки американското превъзходство в изчислителна мощ и инвестиции. Водещите специалисти може да са склонни да печелят пари в чужбина, но това не означава, че мнозина от тях няма да предпочетат да останат у дома.

Отделно изследване на Станфордския университет през май анализира данните за над 200 автори, подписали техническите статии на DeepSeek. Успехът на фирмата е „по същество история на местно отгледан талант“, отбелязват авторите. Половината от екипа на DeepSeek никога не е напускал Китай за обучение или работа, а онези, които са го направили, в крайна сметка са се върнали, за да се занимават с AI разработки. Това има важни последици за политиките на САЩ.

Според доклада на Станфорд, Китай възприема международния опит не като „изтичане на мозъци“, а като възможност изследователите да натрупат знания в чужбина, преди да се върнат у дома. Съединените щати „може би погрешно предполагат, че имат трайно предимство в таланта“.

Това се вписва в други данни, които показват, че Америка губи привлекателността си за водещите AI учени. Само 42% от тях са работили в САЩ през 2022 г., спрямо 59% през 2019 г. За същия период Китай бързо наваксва, като делът му се покачва до 28% от 11%.

Междувременно китайското правителство финансира AI лаборатории и изследвания в университетите като част от индустриалната си политика. Не е ясно доколко тази инвестиция вече се е изплатила, но тя помогна за инкубирането на таланти, които впоследствие допринесоха за пробиви в частни компании. Един от ключовите научни трудове на DeepSeek, например, е съавторство между учени от Цинхуа, Пекинския университет и Нанкинския университет. По този начин Китай изгражда иновационна екосистема, която не се базира на „отвличане“ на единични звезди.

Местните фирми обаче имат по-ограничени възможности за щедро привличане на топ специалисти. Частните американски инвестиции в AI са почти 12 пъти по-големи от тези в Китай, показва едно изследване. Държавната медия Global Times писа за „високоплатените оферти“ на DeepSeek — около 1,54 млн. юана годишно (малко под 215 000 долара). Сума значителна за градски Китай, но далеч от милионерските бонуси в Силициевата долина.

Въпреки това DeepSeek е в разгара на мащабна кампания за набиране на кадри — целяща да върне задгранични китайски AI учени у дома. Компанията публикува десетки обяви в LinkedIn — платформа, която не се използва масово в Китай. Става дума за повече от пари — за убеждаването на изследователите, че приносът им „ще остане в учебниците по история“. DeepSeek явно се надява, че този аргумент ще подейства на носталгичните таланти.

В крайна сметка малко под половината от водещите световни AI изследователи са китайци, срещу 18% американци. Мнозина може да търсят възможности в чужбина, но Пекин използва всички лостове, за да убеди поне част от тях да останат, докато Америка не изпраща особено гостоприемни сигнали. Поразителните бонуси за подписване от Силициевата долина може и да спечелят битка за таланти през граница, но само времето ще покаже дали това ще е достатъчно, за да се спечели войната.

Катрин Торбек е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ технологиите в Азия. Преди това е била технологичен репортер в CNN и ABC News.

Още по темата

България може да изнася изкуствен интелект, както продава електроенергия

Meta привлича инженери от конкуренти, в опит да създаде общ изкуствен интелект

X на Мъск беше изненадващо продадена на бизнеса му за изкуствен интелект

Google направи опасен завой в политиката си за военния изкуствен интелект