Искате да избегнете китайските мита? Обсъдете го с банката си

Максималните мита на САЩ върху китайските стоки по време на първия мандат на Тръмп бяха 21%, а сега са 51%

3 June 2025 | 19:40
Автор: Анди Мукерджи
Редактор: Емил Соколов
Снимка: Bloomberg.com
Снимка: Bloomberg.com

Оптимизмът около обещанието на президента Доналд Тръмп за „пълно презареждане“ на отношенията с Пекин бързо избледнява, а това е тревожен знак за американските вносители. За мнозина спешността да търсят нови доставчици извън Китай е по-голяма, отколкото беше по време на Тръмп 1.0.

Максималните мита на САЩ върху китайските стоки по време на първия мандат на Тръмп бяха 21%; сега са 51%. Освен това, тогава имаше начин да се заобиколи. Много потребителски стоки, произведени в Китай, влизаха в Америка чрез митнически изключения за пратки на стойност под 800 долара.

Това смекчи удара. Реалният спад на вноса от Китай може да е бил много по-нисък от 17%, отчетен в статистиката на САЩ за 2019 г. В настоящия конфликт обаче дори стоките с малка стойност, изпратени от Китай или Хонконг, се облагат с 54%. Въпреки че това е по-малко от 120-процентното мито в пика на търговската вражда, примирието от 12 май изглежда нестабилно, като Тръмп обвинява Пекин в нарушаване на условията му.

Търговските преговори между двете правителства са „в лек застой“, според министъра на финансите Скот Бесент. Междувременно възникнаха нови напрежения във връзка с решението на администрацията да започне отмяна на визите за китайски студенти и да въведе нови ограничения върху продажбите на софтуер за проектиране на чипове. Ако все още не са го направили, сега е моментът вносителите да се свържат с банкерите си.

Определен вид кредитори могат да бъдат полезни съюзници по време на търговска война, както показва ново проучване на професор Лаура Алфаро от Харвардския университет, съвместно с икономисти от Федералната резервна банка на Атланта и Международния валутен фонд. Проследявайки взаимоотношенията с доставчиците чрез данни за морската търговия и съпоставяйки ги с информацията за корпоративните кредити, която банките предоставят на Федералния резерв, изследователите изчисляват, че средният американски вносител, засегнат от митата на Тръмп за 2018-2019 г., е похарчил 1,9 милиона долара – или 5% от годишните си продажби – за да намери нов азиатски доставчик.

Скъпият процес принуди вносителите да изтеглят съществуващи кредитни линии и да вземат нови заеми. Тук на помощ дойдоха американските кредитори с опит в финансирането на търговията с Азия. „Засегнатите от митата фирми, които ползваха специализирани банки, взеха заеми при по-ниски лихви и бяха с 15 процентни пункта по-склонни и с три месеца по-бързи при установяване на нови отношения с доставчици в сравнение с фирмите, които ползваха други банки“, заключават авторите. С други думи, вносителите, които имаха достъп до специалисти по търговско финансиране, се възползваха не само от по-евтини кредити, но и от информация за мрежите на доставчиците.

Алфаро и колегите ѝ не посочват кои банки са поели тежестта. Данните на Федералния резерв за корпоративните кредити, известни като Y14, не са обществено достояние. Но не е трудно да се направи обосновано предположение. Citigroup Inc., JPMorgan Chase & Co., Bank of America Corp. и техните британски и европейски колеги, като HSBC Holdings Plc, Standard Chartered Plc и BNP Paribas SA, имат дългогодишна история в финансирането на международната търговия. В азиатските банкови кръгове някои от тях са известни като „глокални“ или глобални банки с усъвършенствани местни познания. Опитът, който са натрупали чрез финансирането на износа в региона, е ценен и специфичен. Както показва проучването на Алфаро, „взаимоотношенията с банки, специализирани в Европа (а не в Азия), нямат ефект върху кредитирането или търговските резултати на фирмите, които търсят доставчици в Азия“.

Сега, повече от всякога, американските вносители трябва да обръщат внимание на географското присъствие на своите банки, въпреки че несигурността относно това къде да търсят нови партньори е достатъчно голяма, за да затрудни вземането на решения.

Преди пет години Китай понесе тежестта на митата; американските данъци върху останалата част от света бяха управляеми 3%. Сега те се приближават до 16%. Заплахата от много по-големи реципрочни мита виси над както съперниците, така и съюзниците. Веригата за доставки на електроника е уплашена, защото президентът обеща наказателни мита върху Apple Inc. и Samsung Electronics Co., ако те сглобяват устройства, продавани в САЩ, навсякъде в чужбина – не само в Китай. Автомобилната индустрия е засегната от износните ограничения на Пекин върху редкоземни магнити, което е ответна мярка срещу митата на Тръмп.

Все пак бизнес собствениците не могат да стоят бездейни. Дори ако настоящата криза с магнитите скоро приключи, те все пак трябва да проучат Малайзия и Индия като потенциални алтернативи – за всеки случай, ако примирието между Вашингтон и Пекин се провали. Фабриките във Виетнам и Камбоджа може да се разширят, за да изпълнят поръчки за всичко – от обувки на Nike Inc. до дрехи на Lululemon Athletica Inc.

На пазари, където специалистите по търговско финансиране не са представени, те придобиват знания за местните фирми чрез т.нар. мрежов ефект. Според Алфаро и нейните колеги, кредитополучателите имат по-голям шанс да бъдат свързани с доставчици в страни, където техните кредитори имат кореспондентски банкови споразумения – или са участвали в синдикирани кредитни сделки.

Търговското финансиране не се състои само в подпомагането на трансграничната търговия с пари, а и в поддържането на потока от бизнес информация. За вносителите, засегнати от бурни глобални конфликти, обаждането до банкера е добра отправна точка.