ЕЦБ готви последно понижение на лихвите преди митата да объркат сметките ѝ

Европейската централна банка се готви да понижи лихвените проценти за последен път, преди все по-сложните инфлационни перспективи да изкарат на преден план вътрешните разногласия.

Тъй като ценовите рискове намаляват, през последната година длъжностните лица намалиха лихвените проценти седем пъти без особени търкания в 26-членния Управителен съвет. В четвъртък се очаква осмият ход, с който лихвеният процент по депозитите ще се понижи до 2%.

Но докато едни биха искали това да е долната граница, опасявайки се от предстоящите големи разходи на европейските правителства, други искат повече, за да подкрепят слабия икономически растеж.

Ключовият спорен момент са митата на Доналд Тръмп - и по-конкретно техният ефект върху цените в еврозоната. ЕЦБ разработва различни сценарии, за да се опита да разбере по-добре какво предстои, но увереността във всеки един резултат е недостатъчна. Един от централните банкери оценява шансовете за реализиране на базовия сценарий на по-малко от 50%.

Единодушно се очаква понижение на лихвените проценти на ЕЦБ през юни | ...с още едно понижение от четвърт пункт през септември

Изводът е, че ЕЦБ преминава от борба с повишената инфлация към фаза, характеризираща се с непредсказуемост, каквато се наблюдаваше по време на Covid и войната на Русия в Украйна. Това означава, че тя трябва да е позиционирана за риска от нарастване на цените от двете страни на 2%, смята Катрин Нейс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income.

„Много е възможно макроикономическата картина да налага краткосрочни съкращения, за да се подкрепи икономиката през този период на несигурност, но че по-високи лихвени проценти са необходими по-нататък, ако се приеме, че ще се задействат други лостове на паричната политика, като например фискалната“, каза тя. „Въпреки това за ЕЦБ ще бъде важно да остане нащрек за риска от връщане към твърде ниска инфлация, какъвто беше случаят през десетилетието преди 2020 г.“

Още по темата

Централната банка в Русия е подложена на натиск да намали лихвите

Турската икономика се забавя в началото на годината въпреки свалянето на лихвите

При положение че ръстът на цените се доближава до целта от 2%, инвеститорите все още смятат, че ще има още едно понижение на лихвите след тази седмица, но не са сигурни кога. Анализаторите в анкетата на Bloomberg са по-сигурни - предвиждат ходове през юни и септември за крайна ставка от 1,75%.

Действията на Тръмп по отношение на търговията все още могат да разколебаят тези възгледи. Макар че понастоящем повечето стоки от Европейския съюз са обект на допълнителен налог от 10%, през юли тя може да скочи до 50%. Анализът на сценариите на ЕЦБ, който трябва да бъде представен като част от тримесечните ѝ прогнози, подчертава несигурността.

При сегашното положение картината на инфлацията в краткосрочен план изглежда благоприятна: разходите за енергия се свиха, а еврото укрепна, откакто САЩ за първи път представиха „реципрочни мита“ през април. Данните на Евростат за май ще бъдат публикувани във вторник, като вероятно ще покажат целеви показател от 2%.

Дали преизпълнението или неизпълнението на инфлационната цел е по-големият риск за ЕЦБ в средносрочен план?

Но как ще се развият цените, ще зависи от евентуални ответни мерки от страна на Брюксел и от това как ще се развият отношенията между САЩ и Китай. В по-дългосрочен план европейските разходи за отбрана и инфраструктура, разкъсаните вериги за доставки и застаряващата работна сила могат да подхранят инфлационния натиск.

На този фон настъпателно настроените представители на Изпълнителния съвет, като Изабел Шнабел, предупреждават да не се предприемат повече облекчения. Шнабел посочи, че ЕЦБ е „в добра позиция да оцени вероятното бъдещо развитие на икономиката“ и да действа при необходимост.

Още по темата

Икономистите предупреждават ЕЦБ да не отлага последните две понижения на лихвите

Докато не отпаднат неяснотите около митата, Фед няма да променя лихвите

Ръководителят на нидерландската централна банка Клаас Кнот и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел също предупредиха, че средносрочните перспективи пред инфлацията са неясни.

За Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, бъдещето ще бъде доминирано от заплахи за повишаване на цените.

„Основните причини за това са демографията и структурният недостиг на работна ръка“, каза той. „В момента голяма част от тях са засенчени от политиките на Тръмп. Но паричната политика вече работи и сега не е необходимо да се добавят значително повече стимули“.

Някои членове на Управителния съвет са отворени за по-решителни действия. Белгиецът Пиер Вунш заяви, че може да се наложи ЕЦБ да подкрепи икономиката „малко“, за да гарантира, че инфлацията няма да падне под целевата стойност. Гедиминас Шимкус от Литва заяви, че се увеличават рисковете от подбиване на цените.

Какво казва Bloomberg Economics...

„На следващото си заседание ЕЦБ почти сигурно отново ще понижи лихвените проценти с 25 базисни пункта. Дезинфлационното въздействие на американските мита, последните данни за растежа на заплатите и нашите прогнози сочат, че еврозоната вече наистина няма проблем с инфлацията. Управителният съвет вероятно ще запази и миролюбивия тон, за да остави отворена вратата за по-нататъшно облекчаване по-късно през годината.“

-Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната

Ако перспективите започнат да се развиват в тази посока, не е ясно каква би била оптималната стратегия. Докато някои може да подкрепят повече намаления на лихвените проценти, за да се предпазят от твърде ниско понижение на ценовите очаквания, други вероятно ще изберат подхода на Шнабел за „стабилна ръка“.

Възможно е в четвъртък инвеститорите да не получат много повече насоки от председателя на ЕЦБ Кристин Лагард. Вместо да подсказва какво може да се случи, ЕЦБ напоследък предпочита да изтъква факторите, на които ще се основават решенията ѝ.

„По пътя напред има огромни несигурности и ЕЦБ ще се погрижи да не се ангажира предварително по време на следващата пресконференция“, заяви Соня Мартен, ръководител на отдел „Изследване на валутната и паричната политика“ в DZ Bank. Тя очаква още две съкращения през тази година, като няма особена причина да се превръща в стимулираща, тъй като през 2026 г. растежът отново би трябвало да бъде по-голям.

Някои анализатори очакват още облекчения. Главният икономист на AXA Group Жил Моек заяви, че продължаващите насрещни ветрове от САЩ и опасността китайските стоки да бъдат пренасочени към Европа сочат към по-мека инфлация и понижаване на лихвите до 1,25% - дори ако на икономистите ще им е трудно да стигнат дотам.

„Всяко едно намаление оттук нататък ще бъде много по-трудно“, каза той. „Ще има все по-голяма съпротива, така че ще зависи от данните, за да убедят Управителния съвет да отиде толкова далеч, колкото според мен ще трябва да стигне в крайна сметка. Това ще доведе до сложни разговори след лятото.“

Още по темата

Тръмп е притиснал Пауъл да намали лихвените проценти на среща в Белия дом