Пазарът на петрол има по-голям проблем от забавящия се Китай – Индия

Търсенето на петрол в най-населената страна в света не расте достатъчно бързо

31 May 2025 | 13:09
Обновен: 31 May 2025 | 13:09

Автор: Хавиер Блас
Редактор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Индия е мечтата на ОПЕК и големите петролни компании: бързо развиваща се нация с близо 1,5 милиарда души, където потреблението на петрол е все още в начален стадий. Това е следващият Китай – така гласи теорията. Може би един ден, но през 2025 г. това все още е само мечта.

В продължение на години енергийните икономисти говорят за „структурни попътни ветрове“ – включително благоприятни демографски данни, разрастваща се средна класа и ускоряваща се урбанизация и индустриализация – които биха стимулирали търсенето на петрол в Индия.

Тези явления превърнаха Китай в световен двигател на растежа на търсенето на петрол (заедно с всичко останало) за четвърт век. От 2000 до 2025 г. азиатският гигант добавяше средно по 485 000 барела на ден всяка година към световното потребление. Сега бумът приключва.

^{Индия не е новият Китай на петролния пазар | Годишният растеж на търсенето на петрол в Индия остава на нива, сходни с тези от 90-те и началото на 2000-те години, без да показва признаци на потенциално ускорение.}

Под напрежение от по-бавния икономически растеж и бързото навлизане на електрическите автомобили, търсенето на петрол в Китай ще се увеличи със 135 000 барела на ден тази година, според Международната агенция по енергетика. С изключение на периода на пандемията, това би било най-малкото годишно увеличение от 2005 г. насам.

Ако биковете бяха прави, Индия вече щеше да има по-голямо търсене. Но не е така: През последните три месеца растежът на търсенето на петрол се свива. В момента потреблението в Индия може да се увеличи само с 130 000 барела на ден тази година, около половината от това, което мнозина смятаха преди година; ако това се потвърди, това би било най-малкото годишно увеличение от десетилетие, с изключение на периода на пандемията.

Досега консенсусното – но може би оптимистично – мнение беше, че Ню Делхи ще добави около 1 милион барела допълнително търсене от 2025 до 2030 г. Не се очакваше никоя друга страна да види толкова големи увеличения.

Дори и да е голямо в сравнение с други бързо развиващи се икономики – Бразилия, Индонезия и Пакистан, за да назовем само няколко – това увеличение все пак би било далеч по-малко от това, което Пекин успя да постигне по време на своя разцвет. Например, от 2010 до 2015 г. търсенето на петрол в Китай се е увеличило с кумулативни 3,7 милиона барела на ден.

Очакването, че Индия ще добави много допълнително потребление на петрол, е отчасти основано на сравнението ѝ днес с Китай. Средностатистическият индиец консумира днес около 1,4 барела петрол годишно, което е доста под 4,3 барела годишно на средностатистическия китаец.

Преди да приключим, ето едно отклонение към основите на търсенето на стоки: Количеството петрол, което една страна консумира, е в по-голямата си част функция на два фактора: население и доходи. Оптималната точка за търсене на стоки започва, когато годишният доход на глава от населението се повиши над 4000 долара. В този момент страните обикновено индустриализират и урбанизират, създавайки силна и понякога непропорционална връзка между по-нататъшния икономически растеж и допълнителното търсене на стоки. Китай достигна идеалната точка за стоки около 2001 г. И търсенето на петрол се покачи стремглаво. Индия достигна идеалната точка пет години по-късно, около 2006 г., но търсенето там не се увеличи рязко.

^{Може ли Индия да изпревари Китай като двигател на търсенето на петрол? | Индия консумира повече петрол от Китай в средата на 60-те години на миналия век, но Пекин скоро я изпревари и остави Ню Делхи далеч назад след бума в началото на века}

За да разберем защо, трябва да се задълбочим в детайлите на брутния вътрешен продукт. Докато Китай разчиташе на тежката промишленост, интензивна на петрол, производството и големите инвестиции в публична инфраструктура, Индия направи обратното, като увеличи услугите си, които използват сравнително по-малко енергия.

Джунейт Казокоглу, директор по енергийна икономика в консултантската компания FGE Energy, отбелязва два други ключови фактора. Първо, Индия не се е урбанизирала толкова бързо, колкото Китай, като делът на градското и селското население е около 35%-65%; в Китай е почти обратното. Второ, участието на работната сила, особено сред жените, е значително по-ниско в Индия, отколкото в Китай. Това има въздействие, което често се пренебрегва. Въпреки че Индия днес е по-населена от Китай, а общото население на последния намалява, работната сила в Индия ще остане по-малка през следващите десетилетия, което ще намали нуждата от допълнително потребление на енергия.

Има два допълнителни проблема: Първо, Китай се възползва от глобализацията, когато правителствата приеха азиатската нация като световна работилница. Индия не би била добре дошла да играе тази роля. Като пример, вижте реакцията на Доналд Тръмп, когато осъзна, че Apple Inc. планира да премести производството на iPhone от Китай в Индия. Неговият отговор: Преместете го в Америка. Второ, Индия има алтернатива на петрола, която Китай нямаше в началото на века: електрически превозни средства. В Индия значителна част от търсенето на бензин идва от двуколесни превозни средства, а не от автомобили, което прави преминаването към електрически превозни средства – в този случай превозните средства са малки мотоциклети – сравнително лесно.

Като третият по големина потребител в света, пред Япония и след САЩ и Китай, Индия все още е сила на петролния пазар. Но все повече изглежда, че Индия ще бъде голяма сила в рамките на по-малък глобален импулс за растеж на петрола: добре, но не и нещо, което да промени играта.

Петролните бикове знаеха, че Китай е проблем. Но малцина са осъзнали, че Индия може да е по-голям проблем.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.