Технологичните гиганти може да се превърнат разменна монета в търговската война

Важното е да не приемаме, че Тръмп блъфира, а по-скоро, че той избира евтини тактики за натиск, вместо скъпоструващо прекъсване на търговските отношения.

27 May 2025 | 20:30
Обновен: 27 May 2025 | 20:46
Автор: Лионел Лоран
Редактор: Емил Соколов
Снимка: Pexels.com
Снимка: Pexels.com

Доналд Тръмп отложи налагането на 50% мита върху Европейския съюз само няколко дни след като за първи път заплаши с тях. Може би до закуска ще е променил отново решението си. Виждаме границите на стратегията за преговори на луд човек: колкото по-дълго продължава, толкова по-голям е ефектът на „лъжливото овчарче“. Финансовите пазари реагират донякъде трезво и не се поддават на гръмките изявления. Европейците трябва да направят същото и да избегнат капана да се поддадат на тиранин, колкото и доминиращ и добре въоръжен да е той.

Big Tech

Очаквано въздействие на приложената политика върху ефективната митническа ставка на САЩ.

Точно както ЕС трябваше да запази спокойствие и да продължи преговорите, когато Тръмп заплашваше с 20% мита върху всички стоки, и по същия начин, когато той направи пауза от 90 дни пред лицето на сътресенията на финансовите пазари, така трябва да постъпи и сега, когато е изправен пред заплаха под формата на 50% мита.

Да, икономическото въздействие на такъв апокалиптичен сценарий би било голямо: според Bloomberg Economics общият износ за САЩ би спаднал с половина, което би било жестоко за Германия, която е изправена пред още една година на нулев растеж. Но БВП на САЩ също би спаднал с над 2%, а цените биха се повишили с над 1%, което прави малко вероятно те да останат на същото ниво за дълго – една от причините, поради които разпродажбата на акции на фондовите пазари миналата седмица беше относително ограничена.

Важното е да не приемаме, че Тръмп блъфира, а по-скоро, че той избира евтини тактики за натиск, вместо скъпоструващо прекъсване на търговските отношения, както предупреждават хора като Джейми Даймън за стагфлация. По-добре да се надяваме на най-доброто, да се подготвим за най-лошото и да продължим да предлагаме пътища за деескалация – както се видя в успешния опит на Урсула фон дер Лайен да спечели повече време.

Алтернативата на отстъпките пред исканията на САЩ би била капитулация в промишлен мащаб: ЕС би се отказал от основни данъци и стандарти за храните, само защото идеологията на MAGA ги счита за мита. Жертването на 1 трилион евро (1,1 трилиона долара) годишни приходи от данък добавена стойност би направило ЕС по-ядосан, по-беден и по-неспособен да се защити срещу Русия. Европейските политици също имат избори, които трябва да спечелят.

И докато ЕС трябва да продължи да предлага стимули – като по-малко безплатно ползване на отбраната на НАТО, по-твърда позиция по отношение на търговския излишък на Китай и повече покупки на американски стоки – той трябва да даде ясно да се разбере, че ако заплахата за 50% остане, ще използва и твърди мерки. Това означава да се избират битки и да се избягва търговска война, която не може да бъде спечелена. Като се има предвид, че ЕС изнася с 236 милиарда долара повече стоки като автомобили Volkswagen AG или чанти LVMH, отколкото внася, патовата ситуация в тази област в крайна сметка ще даде последната дума на Америка.

Вместо това ЕС трябва да даде ясно да се разбере, че е готов да насочи вниманието си към американските услуги, включително големите технологични компании; за компании като Meta Platforms Inc или Alphabet Inc. регионът на Европа съставлява 20-30% от приходите им. „В момента ние силно защитаваме американските технологични компании... Това може да се промени“, предупреди в понеделник германският канцлер Фридрих Мерц.

Накрая, има и един очевиден проблем: дали ЕС може действително да се събуди и да бъде решението на собствените си проблеми в един свят, в който растежът отслабва и дългът нараства. Туитовете на Тръмп сочат към един все по-враждебен и меркантилистки свят за блока на меката сила, чието благоденствие зависи от много външни партньори. Това ще изисква съгласувани вътрешни усилия за отключване на растежа отвътре в единния пазар. Това е възможно: икономистите от BNP Paribas изчисляват, че всеки 10% спад в износа за САЩ може да бъде компенсиран с едва 1% повече търговия в рамките на ЕС. Все пак ще са необходими повече реформи, повече търговия със съседи като Обединеното кралство и промяна в разходите в пестеливи страни като Германия.

Ето защо, иронично, Тръмп прави услуга на Европа с всяко свое търговско ултиматум, което подкопава настроенията и забавя инвестициите. Следващите 40 дни ще накарат ЕС да се мобилизира – от защита на Украйна до премахване на вътрешните бариери пред растежа – а не само да преговаря търпеливо за изключения от митата. Както бившият държавен секретар Антъни Блинкен наскоро заяви пред френския вестник Le Figaro: „Президентът Тръмп уважава силата, а когато погледне към Европа, не вижда сила.“

Ако викаш „вълк“, рано или късно ще дойде.