Какъв чудесен момент да си либерал-демократ в британската политика
Управляващата партия също е явно уплашена от ията на Фараж, което е разбираемо, като се има предвид, че той води в проучванията.
Редактор: Емил Соколов
След като се насладиха на най-успешните си общи избори за почти четири десетилетия, либерал-демократите продължиха с поредица от победи в местните избори този месец и се изкачват в националните социологически проучвания. Едно проучване постави партията над основната опозиция, консерваторите, което толкова развълнува бившия лидер, превърнал се в изпълнителен директор на Meta Platforms Inc. Ник Клег, че той призова бившите си колеги да се подготвят за коалиционно правителство.
Мъдрите хора знаят, че не трябва да се надяват на средносрочен скок. Да се оставяш да те завлече едно проучване е глупост, а да правиш прогнози за избори, които може да не се проведат преди повече от четири години в такава нестабилна политическа обстановка, е игра за глупаци.
Но все пак мисля, че партията трябва да обърне внимание на думите на Клег и да започне да се подготвя за бъдещ парламент без мнозинство и коалиционно правителство. Има няколко неща, които отличават сегашния климат от предишните фалшиви зори на Либералдемократите.
Първото е възходът на популизма от двете страни на Атлантическия океан, който много британски избиратели считат за анатема. Това означава, че те търсят партия, която открито се противопоставя на антиимиграционната, про-Доналд Тръмп и антиевропейска „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж, в момент, когато както лейбъристкото правителство, така и опозиционните тори активно – и неразумно – формулират политики, които го имитират.
Много британски избиратели са обезпокоени от Тръмп. Неотдавнашно проучване на Good Growth Foundation показа, че британците го възприемат като по-голяма заплаха за интересите на Обединеното кралство от международния тероризъм, като на второ място след Русия. Въпреки това, настоящият лидер на Либералдемократите Ед Дейви е единственият от четиримата лидери на основните партии, който е готов да се изкаже срещу по-крайните действия на американския президент, което може да му донесе гласове.
Второто явление е появата за първи път в британската политика на петпартийна система, като четири от партиите постоянно получават над 15% в проучванията, а петата, Зелените, не е много по-назад. Това означава, че при следващите избори е много вероятно да има парламент без мнозинство и коалициите да станат норма в Обединеното кралство, както е в голяма част от Европа.
Третото явление е драматичният срив на консерваторите, които през юли постигнаха най-лошия си резултат на избори в историята си и изглеждат неспособни да спрат спада под ръководството на Кеми Баденох. Макар торите с право да считат „Реформирай“ за причина за голяма част от проблемите си, те не отчитат влиянието на либералдемократите както на национално, така и на местно ниво. През последната година фокусът на Дейви върху спечелването на места, а не на гласове, се оказа безмилостно ефективен, като той отне 60 места в Камарата на общините от консерваторите и десетки местни съветници.
А либералдемократите са жадни за още. Стратегията им за следващите няколко години е да консолидират консервативните райони, които спечелиха миналия път, и да продължат да печелят центристите в „средна Англия“ – предимно по-проспериращите южни и югозападни части на страната, както и по-заможните части на Шотландия.
Междувременно консерваторите изглеждат твърде шокирани от удара, нанесен им от „Реформирай“, за да оценят риска, който представляват другите конкуренти. Баденох допусна стратегическа грешка, например, като осъди неотдавнашното споразумение за рестартиране, сключено между правителството на Обединеното кралство и ЕС, като го описа като „предателство“ на Брекзит. Това е малко вероятно да върне избирателите от „Реформирай“, но рискува да отблъсне големите и малките бизнесмени, които ще се възползват значително от новите договорености и които иначе биха били естествени избиратели на торите.
Подобна неспособност да се оцени заплахата от Либералдемократите вероятно е по-малко екзистенциална за Лейбъристите, но все пак има рискове.
Управляващата партия също е явно уплашена от ията на Фараж, което е разбираемо, като се има предвид, че той води в проучванията и представлява сериозна заплаха за близо 90 места в северната част на Англия, където тя остана втора след Лейбъристите. Анализ на Sky News показва обаче, че избирателите на Лейбъристите са много по-малко склонни да преминат към „Реформирай“, отколкото към Либералдемократите или Зелените. И докато Либералдемократите се фокусират върху привличането на центристки гласове от Торите, това не означава, че Лейбъристите могат да пренебрегнат своя прогресивен фланг.
Значителен брой от нейните избиратели са толкова отблъснати от „Реформирай“, че политиките, насочени срещу Фараж – например неотдавнашното обявяване на строг нов имиграционен режим – могат да ги мотивират да преминат към Либералдемократите, Зелените или другаде. Или просто да решат да останат у дома и да се откажат от политиката. Никое от двете не би било добре за Лейбъристите, когато се нуждаят от всеки глас, за да държат Фараж далеч от 10 Даунинг Стрийт.
Премиерът Киър Стармър изглежда залага на това, че антипатията към Фараж сред прогресивните сили е толкова силна, че когато дойдат изборите, те ще се върнат в редиците на Лейбъристите – както направиха през 2024 г. – като единствената партия, която има шанс да го спре. Това е както голям риск, така и, както каза тази седмица бившият сянка-канцлер Ед Болс, по-трудно за изпълнение в правителство, когато политиките и реториката на партията са широко разгласени.
Разгледано през тази призма, противоречивата реч на Стармър по въпроса за имиграцията, в която той предупреди, че Великобритания се превръща в „нация от чужденци“, може да е изглеждала като добра политика, когато ставаше въпрос да се привлекат избирателите на „Реформирай“, но вероятно е имала обратния ефект, като е обидила онези, които презират Фараж и са изкушени от либералдемократите. Същото важи и за решението на партията да се откаже от подкрепата за нулеви нетни емисии, което със сигурност ще насочи избирателите към Зелените, и да пристъпи към масивни съкращения на чуждестранната помощ, за да финансира увеличението на разходите за отбрана.
Разбира се, това не трябва да бъде избор между две крайности. Лейбъристите трябва да отговорят на нуждите на разочарованите работнически класи, където „Реформирай“ печели популярност, без да прибягват до езика и политиката на разделение, които биха отблъснали по-прогресивните и по-млади избиратели.
Ако консерваторите и лейбъристите продължат да не го разбират, либералдемократите скоро може да се окажат в още по-добра позиция.