Защо изтребителите на Китай трябва да тревожат САЩ и Тайван

Си обеща, че Китай ще се обедини с самоуправляващия се остров до 2049 г. – това е централна част от неговия план за национално обновление.

06:55 | 23 май 2025
Автор: Каришма Васвани
Снимка: Wikimedia Commons/CCO
Снимка: Wikimedia Commons/CCO

Неотдавнашният въздушен сблъсък между Пакистан и Индия дава представа за това как Китай намалява разликата в военната си въздушна мощ с САЩ. Това е предупреждение не само за Вашингтон, но и за Тайпе.

Твърденията и от двете страни остават оспорвани, но сред експертите, които следят развитието на китайските въздушни сили и изтребители, се очертава по-широка картина: отбранителните системи на Пекин стават все по-надеждни. Пакистан заяви, че изтребителите J-10C, произведени в Китай, са свалили няколко индийски самолета, въпреки че Ню Делхи отрича това.

Има обаче някои уговорки: дори ако твърденията на Исламабад са верни, оборудването на Пекин не може да се сравни директно с възможностите на САЩ. J-10C не е изцяло стелт изтребител като F-22 или F-35, но има някои характеристики, които го правят по-трудно за засичане от радарите. Все пак инцидентът подчертава значителните инвестиции, които Комунистическата партия е направила във Военновъздушните сили на Народната освободителна армия, и говори за целта на президента Си Цзинпин за пълна модернизация на въоръжените сили до 2027 г.

Употребата на J-10C в този регионален конфликт подсказва, че целта може да напредва стабилно, въпреки продължаващите високопрофилни проблеми с корупцията. Няколко висши военни офицери бяха отстранени от постовете си поради обвинения, че са замесени в корупция.

China Fighter

САЩ са напред, но Китай бавно наваксва.

Засега САЩ все още са световен лидер с повече военни самолети от Русия, Китай, Индия, Южна Корея и Япония взети заедно, отбелязва докладът на FlightGlobal „World Air Forces 2025“. Но голяма част от американския арсенал е остарял, състоящ се от десетилетия стари изтребители, бомбардировачи и танкери. Междувременно въздушните сили на НОАК се разрастват бързо, въпреки че все още са далеч от това да се конкурират с САЩ по обща големина.

Но те наваксват. Вашингтон понастоящем запазва предимството си в самолетите от пето поколение, като F-22 и F-35, въпреки че Пекин намалява разликата и в тази област. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), Китай произвежда над 100 изтребителя от пето поколение J-20 годишно и почти утроява производството на други типове самолети, като J-10C и J-16.

Това е възможно благодарение на централизирания подход на НОАК, обхващащ цялото правителство. Като цяло, производството на основни бойни средства като кораби и самолети показва, че военната и индустриалната база е все по-подготвена за конфликт със САЩ, добавя CSIS.

Китай започва да се изравнява със САЩ и по отношение на системната интеграция, отбелязва Майк Дам, старши научен сътрудник по аерокосмически изследвания и изследвания на Китай в Института за аерокосмически изследвания „Мичъл“. „Американските въоръжени сили са се отличили в свързването на различни наземни, космически и въздушни системи в ефективна верига за унищожаване“, каза той пред мен. „Смятам, че китайците вече доказаха това в конфликта между Индия и Пакистан.“

Географията също има значение, каза Дам. Пекин има предимството да се намира в съседство с потенциалните войни, в които може да се включи. Това не е случаят със САЩ, дори с многобройните им бази в Индо-Тихоокеанския регион.

China Fighter

Как се сравняват двете страни?

Военните въздушни сили на Пекин предизвикват тревога във Вашингтон. Последният годишен доклад на Пентагона за военната мощ на Китай China Military Power Report посочва драстичното увеличение на ядрените, космическите, ракетните и авиационните способности на НОАК през последните години.

Китай иска да разшири обхвата си отвъд Първата островна верига, виртуална линия, прокарана от островите на Япония, минаваща през Филипините и извиваща се в южния край на Южнокитайско море между Малайзия и Виетнам, се отбелязва в доклада. Веригата е ключов елемент от архитектурата на сигурността на Вашингтон в Индо-Тихоокеанския регион, но е от решаващо значение, че тя обхваща и Тайван, който Пекин претендира за свой.

Си обеща, че Китай ще се обедини с самоуправляващия се остров до 2049 г. – това е централна част от неговия план за национално обновление. Но този график може да се промени.

За първи път в годишните си военни учения по-рано тази година министерството на отбраната на Тайван посочи 2027 г. като потенциална година за китайска инвазия. Това би съответствало на целта на Си да изгради модерна армия до тогава. Американски официални лица също повториха това мнение, позовавайки се на бързото натрупване на военни кораби, изтребители и ракетни запаси от страна на Китай от 2020 г. насам.

Все пак способностите не са равнозначни на намерения, но разширяващото се влияние на Китай повишава залога както за отбраната на острова, така и за военното господство на САЩ в региона. Адмирал Самуел Папаро, командир на Индо-тихоокеанското командване на САЩ, заяви, че НОАК демонстрира нарастващи способности чрез продължителни операции срещу Тайван, които са се увеличили с 300% през 2024 г. В показанията си пред Конгреса през април той също така предупреди, че това не са просто учения, а „репетиции за насилствено обединение“.

Тайван вече преразглежда своята отбранителна стратегия, като закупува системи Patriot PAC-3 и противовъздушни ракети PAC-3 MSE, способни да прихващат заплахи. На теория това ще му позволи да засича и модерни изтребители на по-голяма височина. Въпреки продължаващия парламентарен блокаж по отношение на отбранителния бюджет, Тайпе ще бъде под нарастващ натиск да увеличи военните си разходи.

Вашингтон също трябва да продължи да инвестира в технологии за самолети от ново поколение, за да остане пред Пекин, който работи по свой собствен изтребител от шесто поколение. Привличането на съюзници и партньори в Индо-Тихоокеанския регион също би помогнало – задача, която се затруднява от тона на Белия дом по въпросите на отбраната и търговията.

Сблъсъкът между Индия и Пакистан беше предвкусване на това, на което може да е способна китайската въздушна сила. Вашингтон и Тайпе не трябва да чакат следващата демонстрация.