Nissan умира и отнася глобализацията със себе си
Неволите на Nissan унищожават всяка надежда производителите на автомобили да работят заедно, за да притъпят конкурентното предимство на Китай
Обновен: 10:05 | 19 май 2025
В ретроспективен план може да се определи моментът, в който глобализацията достигна своя връх: 24 януари 2018 г.
В разредения зимен въздух на Давос, Швейцария, Карлос Гон - тогава шеф на разрастващия се алианс на Nissan Motor Co., Renault SA и Mitsubishi Motors Corp. - беше попитан какво мисли за предварителния първоначален кръг от мита върху перални машини и соларни панели, наложени от президента Доналд Тръмп.
Изпълнен с увереност от постигнатите резултати от продажбите, които потвърждават, че алиансът е най-голямата автомобилна група в света по обем, и с поглед към обединяването на бизнеса под един корпоративен покрив, той изглеждаше необезпокояван. „Не виждам нещо, което да доведе до силен и значителен взрив на протекционизъм“, каза той пред телевизия Bloomberg.
Тектоничните плочи обаче започнаха да се разместват. В рамките на няколко седмици вътрешнофирмени служители на Nissan започнаха вътрешните разследвания, които щяха да доведат до неговия арест по-късно същата година и драматичното му бягство от Япония през 2019 г. Оттогава раздробената група прекара по-голямата част от десетилетието в опити и неуспехи да финализира разделянето на френските и японските си клонове. С обявяването на загубата от 670,9 млрд. йени (4,5 млрд. долара) от Nissan в сряда, заедно с обещанието да затвори седем от 17-те си завода, един от най-големите производители на автомобили в света може би наближава своя край.
Това със сигурност е преценката на инвеститорите. В момента акциите на компанията се търгуват като акции „за скрап“ на цена, по-малка от една четвърт от стойността на активите в счетоводните ѝ книги. Дългът му също е „боклук“ според трите основни рейтингови компании. Пазарната му капитализация от 1,3 трилиона йени е по-малка от стойността на нетните му парични средства от 1,5 трилиона йени. Ако сте закупили акции на Nissan почти по всяко време от 1975 г. насам, в момента на хартия вие сте на загуба.
Пропадане, пропадане, пропадане | Стойността на предприятието на Nissan е намаляла почти до нула
Новият главен изпълнителен директор Айвън Еспиноса, само няколко месеца на работа, след като предшественикът му Макото Учида се оттегли след неуспешен опит за сливане с Honda Motor Co, изтъква третия план за преструктуриране на компанията за последните пет години. Това е предимно преработена версия на последната програма, която Учида представи преди шест месеца, преди да напусне. Той няма да е достатъчен, за да спре кървенето.
Възможността за поправяне на ситуацията беше през предходните седем години, когато световната автомобилна индустрия преживяваше най-драматичната си революция от зората на двигателя с вътрешно горене. Но през целия този период Nissan беше погълнат от братоубийствената горчивина, останала от отстраняването на Гон. Дори и сега около една шеста от последното обявяване на годишните резултати е погълната от актуализации по неговия случай.
Така бизнесът остана заклещен в миналото. На срещата в Давос през 2018 г. Гон можеше да твърди, че управлява най-големия производител на електрически автомобили в света. Оттогава Nissan почти не е увеличил продажбите на електрически превозни средства.
Плоска батерия | Продажбите на електромобили с батерии на Nissan почти не са се увеличили за седем години
Последните планове на Еспиноса за съживяване на звеното в Китай също изглеждат като лоша шега: От 2019 г. насам продажбите там са намалели наполовина. Той се надява да промени това с фокус върху плъгин автомобилите, но Nissan започва от толкова далече назад, че едва се вижда. Компанията е продала 12 641 електромобила и плъг-ин хибрида в Китай миналата година, което ѝ дава по-малко от 0,1% от местния пазар и не успява да пробие в топ 60 на местните марки за превозни средства на ток.
Детройт се изправи срещу сътресенията през последното десетилетие, като се оттегли на вътрешния си пазар, за да ближе раните си. Това няма да проработи за Nissan, който все още е твърде глобален за протекционистичната конкурентна среда, в която живеем.
Това е японски бизнес само привидно. Въпреки че в страната се намират 45% от работните места и около 35% от производствените активи, само 16% от продажбите са на вътрешния пазар. Повече от половината от приходите са в Северна Америка, а около 30% от автомобилите, произведени в японските му заводи, се изнасят за същия пазар. Митата на Тръмп от 25% върху вноса на автомобили са повече от достатъчни, за да заличат всички печалби от тази търговия.
Малък в Япония | Само малка част от продажбите на Nissan през миналата календарна година са били в страната
Възраждането на Nissan от 1999 г. насам от суперзвездата на френско-бразилско-ливанския изпълнителен директор беше притча за успехите на глобализацията. Години наред самият Гон се смяташе за олицетворение на „човека от Давос“ - пътуващите по света шефове, които се отправят на поклонение към швейцарския ски курорт за ежегодния Световен икономически форум. Под повърхността обаче национализмът никога не е изчезвал. За всички чисто корпоративни провали, които доведоха до неговото падение, също толкова голям принос имаше и една сенчеста война между фракции на френското и японското правителство.
Съперниците на компанията нямат много възможности да се насладят на злорадството. Светът, в който най-големите производители на автомобили спят у дома, ще бъде неприятелски настроен към почти всички национални шампиони, с изключение на тези от Китай - единственото място, което разполага с мащабите, производствения опит и технологичното предимство в областта на електрическите превозни средства, за да доминира над всички останали. Най-добрият шанс на света да удържи това конкурентно настъпление е да работи заедно отвъд границите. Сривът на Nissan потушава всички останали надежди за това бъдеще.
Новите велики сили обикновено се издигат до господство, докато старият ред се гърчи в забвение. При автомобилните компании, както и при националните държави, виждаме как този модел се проявява отново.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.