Изглежда, че електрическите автомобили и камиони в САЩ ще понесат разходите по митата по-тежко от останалите. Това не означава, че потребителите ще видят непременен скок в стойността на точно тези автомобили.
Вместо това производителите на автомобили може да добавят разходите за вносни такси към ценовите етикети на машините, за които шофьорите са готови да платят премия. В това число влизат и машини на бензин, произведени в Америка.
„Производителите на автомобили са креативни. Те планират, че разпределянето на митата из цялата им автомобилна линия, ще направи нещата не толкова неприятни“, обяснява Франк Дюбоа, професор и експерт по веригите за доставки в American University.
С митата за вносни автомобили от американската администрация, потребители в страната се опитват да осмислят до каква степен изборът им може да е американски, за да избегнат поскъпването. Това е логична, но и безсмислена проверка. Експерти обясняват, че увеличаването на цените, опитващи да компенсират митата, може и да нямат нещо общо с конкретните автомобили, засегнати от решенията на администрацията.
Реакцията, относно поемането на новата финансова тежест, от съкращаване на производството до повишаване на стойността, може да се окаже по-сложна от самите мита. Купувачите могат да очакват по-малко разнообразие от възможни за покупка превозни средства и възможно затрудняване на намиране на базови модели. Анализатори смятат, че шофьорите ще плащат по-голяма част от сметката за тарифите, но няма да са наясно къде и как.
В момента цените на новите автомобили в САЩ не са се повишили особено, тъй като дилърите работят с наличности, траещи малко над два месеца. Потребителите обаче побързаха да се сдобият с нови модели, за да избегнат митата и запасите вече се изчерпват. Различни анализатори очакват числата на ценовите стикери да се повишат с около 15 процента. Това включва и автомобилите с премии за произведени в Америка, за които се смяташе, че ще избегнат митата и техните последствия.
Според анализаторът от Cars.com Дейвид Грийн навигирането в митата е нещо, за което потребителите не могат да се притесняват особено, защото е доста неясно формулирано.
Ръководителите на големите компании имат доста прост подход в ценообразуването. Това означава, че най-търсените автомобили обикновено са най-скъпи, а по-слабо търсените са силно намалени.
Продажбите на електромобили все още са динамични в САЩ, но са скъпи в сравнение със стандартните превозни средства. Близо 35% от продадените електрически автомобили в Америка през миналата година са вносни. В същото време, батериите, най-скъпата част от тези машини, са все още трудни за намиране в Америка. Близо 70 процента от батериите за американски коли идват от Китай.
В следствие на това, че маржовете на печалба от продажбата на електромобили все още са ниски, увеличението на цените може да се отрази на други превозни средства. Вижте Cadillac CT4, автомобил, работещ на бензин, произведен в големия завод в Мичиган. CT4 е хвален за своите характеристики и се продава на висока премия. През март средната цена ценовия стикер достигаше 55 000 долара, но средната цена на транзакция беше 70 000 долара. Това е най-високата надценка на превозно средство в Америка.
Докато главният изпълнителен директор на GM Мери Бара търси автомобили, които могат да се справят с част от митническото бреме от 5 млрд. долара годишно, CT 4 и подобни модели са кандидати.
Нещата се осложняват и от това, че вече няма такова понятие като „американски автомобил“. Говорим за вериги за доставки по целия свят. Все пак Tesla е близо до понятието с между 80 и 87 процента от частите за автомобилите са доставени от САЩ и Канада. Резултатите обаче са различни при останалите.
През миналата седмица Доналд Тръмп обяви указ за смекчаване на автомобилните тарифи, донякъде чрез намаляване на таксите върху вносните части. Беше гарантирано, че вносните автомобили няма да се сблъскат с втора серия тарифи за стомана и алуминий. Въпреки, че това донякъде ще помогне на производители и потребители, много големи компании оттеглиха финансовите си очаквания в опит да предвидят последствията от действията на администрацията. Например пикапа Chevrolet Silverado от GM. Всеки месец американците купуват около 47 000 от този модел. Доставяни в дилърските центрове от четири фабрики. Две в Мичиган, една в Онтарио и една в Мексико.
„Представяме си, че съм дилър на Chevrolet и имам два Silverado в гаража. Няма как да продам канадския на 25 процента повече и ще трябва да коригирам цените в общата гама“, обяснява Дейвид Грийн от Cars.com.
Добрата новина е че все пак батериите поевтиняват бързо, защото заводите внедряват по-ефективни и бързи процеси по реализирането. Средната цената на една батерия е спаднала до 115 долара за kWh, което е 20 процента спад спрямо миналата година. За електрическата версия на Silverado, която се произвежда в Детройт, това се равнява на 23 575 долара само за батерията. Това е важен разход, но с 6000 долара по-малко от преди година.
Експерти очакват, че производителите на автомобили са принудени да повишават цените и за това ще намалят предлагането, произвеждайки по-малко автомобили и камиони. Малък недостиг ще подкрепи запазването на ценовите премии, без дилърите да прибягват до отстъпки, намаляващи маржовете на печалбата.
Автомобилната фирма за проучвания JDPower изчислява, че митата ще намалят продажбите на автомобили с около 1.1 млн. бройки на годишна база.
Американските шофьори са закупили 15.6 млн. превозни средства през миналата година. Това е със 7 процента по-малко, от колкото през 2019 година. Митата ще подсилят тенденцията.
Stellantis и Toyota вече спряха производствата, а Volvo представи мащабен план за намаляване на разходите. Междувременно Jaguar, Land Rover и Nissan са спрели доставките на определени модели в САЩ, докато Mercedes обмисля подобни действия.
Изследователят Патрик Мастърсън наблюдава недостиг тази пролет. Обяснява, че някои дилъри са разполагали с много автомобили, а други с нищо.
Производителите повишават цените и ще се опитат да прикрият това с определени предимства. Например люкове на покрива, седалки за масажирани и подобни. Анализаторът на Edmunds нарича този план пълзене на опции. Миналата година средната цена при дилърите беше 49 000 долара, приблизително с една трета по-висока от началната цена.
Накратко производителите са рекламирали много модели между 20 000 и 35 000 долара, но не са изпращали много от тях. Например през миналата година най-евтинията Ford F-150 можеше да се купи за около 37 000 долара, но средната цена на стикера в дилърските центрове беше почти двойна.
Вероятно митата ще направят базовите автомобили още по-трудни за намиране. Важно е потребители да контролират очакванията си за автомобилите, които харесват.
