Индия, Пакистан и светът все още се нуждаят от американския шериф

Последната криза между Индия и Пакистан в голяма степен прилича на дежа вю: терористи убиват невинни хора в спорния район на Кашмир, едната страна „отвръща на удара“ в прилив на националистическо възмущение, другата отвръща на удара, а светът затаява дъх, за да види колко още ще ескалират двете ядрени сили.

Но има и разлики, като основната от тях е новата и променяща се роля на Съединените щати в тази гореща точка, както и в света. Както каза пред мен Моед Юсуф, бивш съветник по националната сигурност на Пакистан: Нито един от двамата противници, нито някой друг знае дали „шерифът иска да бъде шериф повече“. Този шериф, разбира се, е в Белия дом.

При предишните кризи - тази е седмата - между Индия и Пакистан, включително и при тази по време на първия президентски мандат на Доналд Тръмп, Америка се намесваше като повече или по-малко честен посредник, за да накара и двете страни да свалят напрежението помежду си (и да излязат от ядрените си ракетни бункери). Това американско присъствие е било толкова силно, каза ми Юсуф, че Исламабад и Ню Делхи са включили американското посредничество в собствените си кризисни модели. (За разлика от Москва и Вашингтон по време на Студената война, двата противника нямат двустранен механизъм за предотвратяване на неконтролируема ескалация).

Този път обаче Белият дом проявява много по-малко инициатива, поне досега. Както заяви Тръмп на борда на Air Force One, той е склонен да остави двете страни „да се разберат по един или друг начин“. Това кореспондира с изолационистките му инстинкти „Америка на първо място“, които го предразполагат да отхвърли идеята, че чуждите проблеми са в сферата на действие на Америка.

Още по темата

Китайски фирми искат да реекспортират стоки за САЩ през Индия

Индия и Пакистан са в опасен момент по отношение на Кашмир

Индия гони дипломати и понижава връзките с Пакистан след атака в Кашмир

Това не означава, че САЩ не са направили нищо. Държавният секретар на Тръмп и негов съветник по националната сигурност Марко Рубио е разговарял по телефона и с двете страни (както и дипломатите на други държави). Но САЩ нямат посланик в нито една от двете столици. А Белият дом изглежда доволен да бъде само една от няколкото външни сили, които се опитват да ограничат щетите от разстояние, вместо да ръководи международни усилия.

Това е много по-различно от предишните сблъсъци между Исламабад и Ню Делхи, откакто субконтинентът беше злополучно разделен през 1947 г. През 2019 г. Майк Помпео, тогавашният държавен секретар на Тръмп, е бил събуден посред нощ, както си спомня в мемоарите си, „за да убеди всяка от страните, че другата не се готви за ядрена война“, и да ги накара да се оттеглят, което те са направили. По време на сблъсъка през 1999 г., само година след като Пакистан официално се присъедини към Индия като ядрена сила, Бил Клинтън директно извика пакистанския министър-председател Наваз Шариф във Вашингтон и настоя Пакистан да изтегли силите си, което и стана.

През тези десетилетия геополитическият контекст на ангажираността на САЩ се променя. В началото на Студената война Пакистан е на страната на Вашингтон и получава американска военна техника, докато Индия остава необвързана и се снабдява от Москва. От 70-те години на ХХ в., когато Индия изпробва първата си ядрена бомба, а Пакистан започва тайната си програма за ядрен разпад, САЩ периодично налагат санкции и на двете страни. След терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г. Вашингтон се сближава с Исламабад, тъй като се нуждае от помощ в Афганистан (въпреки че никога не е имал пълно доверие на пакистанците). През последните десетилетия САЩ се ориентираха към Ню Делхи с надеждата да превърнат страната в стратегически съюзник срещу един Китай.

Това пренареждане се вижда и във военния арсенал, използван от двете страни. В наши дни Индия купува повече оръжия от западни държави като САЩ, Франция и Израел, отколкото от Русия. А Китай измести САЩ като основен търговец на оръжие в Пакистан (въпреки че Исламабад все още държи на американските си изтребители F-16).

Но Китай не може да замени САЩ като честен посредник, казва Лиза Къртис, бивш служител по въпросите на националната сигурност в няколко администрации, включително първата на Тръмп. Ню Делхи гледа на Пекин като на противник, тъй като двете държави имат собствени гранични спорове. И дори Исламабад не желае да става все по-зависим от Китай. Други страни, като Саудитска Арабия (в която живее огромна диаспора от индийци и пакистанци), могат да помогнат отстрани. Но когато залогът е ядрен, смята тя, само Вашингтон може да предотврати най-лошото.

Още по темата

Индия и Пакистан не могат да позволят конфликтът да се разлее в морето

Авиокомпании избягват въздушното пространство на Пакистан заради конфликта

САЩ приоритизира преговорите с Азия, не с Европа

В този смисъл Южна Азия е изпитание за световния ред. Обстоятелствата в други горещи точки - от Корейския полуостров до Южнокитайско море, Близкия изток или Източна Европа - са различни. Но антагонистите във всички тези конфликти, спящи или бушуващи, традиционно гледат на САЩ като на „хегемон“, който да се намеси, когато се зададе бедствие.

Юсуф, който е автор на книга за ролята на САЩ в Южна Азия, смята, че настоящият момент е твърде опасен, за да могат САЩ изведнъж да се откажат от ролята си. И дори ако кризата отмине, администрацията на Тръмп трябва да остане наблизо, за да помогне на индийците и пакистанците да изградят механизми за овладяване на кризи, които им липсват. „Нужен е помазан шериф, който да почука на вратата и да каже, че имам заповед“, каза ми той. Китайците нямат заповед. Тръмп има, но този „шериф иска да се пенсионира и няма план за приемственост“.

Непосредствената криза излага на смъртна опасност милиарди хора от Южна Азия. По-голямата глобална криза, която Тръмп отчасти е предизвикал, но все още не е разбрал, излага на риск всички. Нито един проблем - от изменението на климата до пандемиите или глобалната анархия - не може да бъде овладян без американско лидерство. Разбираемо е, че САЩ вече не желаят тази роля. Но тогава тя трябва да работи за създаването на нов ред, който да замени Pax Americana. Особено когато боеприпасите са атомни, просто да се оттеглиш не е опция нито за Тръмп, нито за който и да е американски президент след него.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за The Economist.

Още по темата

Ескалацията на конфликта Индия - Пакистан ще събуди апетита на Китай към Тайван

Могат ли Индия и Пакистан да се отдръпнат от ръба на пълномащабния конфликт?

Какво стои зад продължаващия конфликт между Индия и Пакистан?