Могат ли Индия и Пакистан да се отдръпнат от ръба на пълномащабния конфликт?

За две държави, които твърдят, че искат да избегнат ескалация, Индия и Пакистан изглеждат в капана на опасна спирала от конфликти.

Ударите на Индия по Пакистан и контролираната от Пакистан част на Кашмир в сряда бяха ясно предизвестени — според Ню Делхи те са заслужен отговор на терористичния атентат в Кашмир миналия месец. В отговор Исламабад твърди, че е свалил пет индийски самолета. Вече има убити цивилни и от двете страни.

Да се предотврати по-нататъшна ескалация е жизненоважно за тези ядрени държави. Също толкова важно е да останат отворени дипломатическите канали. Алтернативата е цикъл от ответни удари, носещ опасност от фатални грешки.

За Ню Делхи внимателно премерената военна акция бе демонстрация на сила — удар по т. нар. „терористична инфраструктура“ в Пакистан. В изявление на Министерството на отбраната се говори за „прецизен и сдържан отговор“, целящ да избегне ескалация. Според властите въздушните удари са поразили девет обекта и са най-дълбокото навлизане на индийски сили в пакистанска територия от войната през 1971 г.

Още по темата

Какво стои зад продължаващия конфликт между Индия и Пакистан?

Кауаджа Асиф: Индия започна първа

Премиерът Нарендра Моди неведнъж заяви, че извършителите на атаката в Пахалгам, при която загинаха 26 души — предимно туристи — ще бъдат изправени пред правосъдието. Операцията бе наречена „Синдоор“ — на името на червения прах, използван в хиндуистките ритуали и носен от омъжените жени. Властите казват, че това е и почит към жените, загубили съпрузите си при нападението.

В една военна операция посланието е всичко. Преди пресконференцията на външния секретар Викрам Мисри официални лица излъчиха видео, показващо атаки, които Ню Делхи приписва на терористични групировки, подкрепяни от Пакистан — твърдения, които Исламабад отрича. Мисри заяви, че разузнавателни данни доказват, че нападението е планирано от територията на Пакистан, и че индийските сили са атакували „известни терористични лагери“, избягвайки цивилни, икономически или военни цели. Пакистан казва, че това не отговаря на истината.

Взаимните обвинения са част от десетилетен конфликт, който сега отново се разгаря. От кървавото разделяне през 1947 г. двете страни водят напрегнато и често нестабилно съперничество, изразило се в няколко войни. В сърцето на враждата е Кашмир.

Нееднократно държавите са били на прага на големи военни действия, но са успявали да се отдръпнат. Би било разумно да сторят същото и този път.

Последният сериозен инцидент беше през 2019 г., когато атентатор уби 40 индийски паравоенни. Индия отвърна с първите си въздушни удари по пакистанска земя от 1971 г. Пакистан свали изтребител и плени пилота, който по-късно бе освободен. Напрежението спадна и през 2021 г. двете страни подписаха ново примирие по спорната граница в Кашмир, известна като Линия на контрол.

Този път събитията може и да не следват познатия сценарий. В Пакистан вероятно ще има вътрешни и институционални притеснения, които да тласкат към ескалация, отбелязва Харш Пант, вицепрезидент по изследвания и външна политика в базирания в Ню Делхи Observer Research Foundation. „Индия даде на Пакистан пространство за маневри, като заяви, че ударите ѝ не целят ескалация, но дали Исламабад ще се възползва – това е техен избор“, каза той. „Логиката на ескалацията лесно може да надделее като доминиращ разказ.“

И двете страни са загрижени за вътрешната публика. В Индия медии, лоялни на партията „Бхаратия джаната“ (БДП) на премиера Нарендра Моди, раздухват националистическа истерия и задоволяват общество, жадуващо за възмездие. По телевизионните екрани непрестанно се въртят кадри на вдовиците от атаката, а несъгласието вътре в Кашмир почти не получава внимание. Правителството твърди, че нападателите са искали да попречат на „нормализирането“ в региона, въпреки продължаващите опасения след отнемането на автономията му през 2019 г.

Още по темата

Индия и Пакистан не могат да позволят конфликтът да се разлее в морето

Индия и Пакистан размениха удари, има свалени самолети и загинали

В Пакистан обществените настроения стават все по-враждебни. Спирането на дългогодишното споразумение за споделяне на водите на Инд – жизненоважно за милиони фермери – изостри напрежението. Исламабад предупреди, че разглежда мерките на Индия като акт на война, но същевременно сигнализира готовност за преговори, ако Ню Делхи отстъпи.

Международната общност наблюдава отблизо. ООН и други призоваха за сдържаност. Индия вече е разговаряла с редица страни, за да изложи целите си, и ще очаква стратегическите ѝ партньори да окажат натиск върху Исламабад и да подкрепят позицията ѝ срещу тероризма. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф свика извънредно заседание на Съвета за национална сигурност в сряда. По-рано кабинетът му разпространи изявление, че страната „си запазва правото да отговори в самозащита по време, място и начин по собствен избор“.

Дори двете страни да прекратят военните действия, Ню Делхи все още разполага с един силен лост: сивия списък на Групата за борба с финансовите измами (FATF). Пакистан беше свален от него едва през 2022 г., след като прекара четири години редом с държави като ДР Конго и Мозамбик, и едва ли би искал да се върне там.

Истинската работа вероятно се върши зад кулисите, където държавният секретар на САЩ Марко Рубио разговаря с двете нации. ОАЕ вече са посредничили за мир преди и може отново да бъдат призовани.

Дипломатическите усилия трябва да бъдат равни на спешността на момента. Грешно изчисление сега може да отвори трети фронт, при положение че светът вече се справя с войната в Украйна и конфликта в Израел и Газа. Една нова криза би била непоносима.