Индия и Пакистан са в опасен момент по отношение на Кашмир

Договорът за разделяне на водите на река Инд и петте ѝ големи притока между Индия и Пакистан е подписан преди 65 години. Три източни реки и около 30% от общия воден обем са били отредени на Индия, а останалите - на Пакистан. Това отдавна се отбелязва като най-трайният договор между геополитически съперници в съвременната история. Но след терористичната атака срещу туристи в Кашмир тази седмица индийското правителство се отказа от споразумението.

Това е забележително отклонение от миналото. Договорът за водите на Инд е преживял три войни - през 1965, 1971 и 1999 г. - както и милитаризирани сблъсъци и безброй трансгранични терористични актове. Фактът, че не е оцелял след това последно безумно нападение, е индикация за това колко много е шокирало то индийските лидери. Въпреки че цивилни, включително индуистки поклонници, са били мишени и преди, през последните години най-смъртоносните нападения на бойци в Кашмир са били срещу армията или полицията. През 2016 г. военна база в град Ури е била ударена с гранати; а през 2019 г. конвой на паравоенна полиция е бил нападнат от кола бомба.

Но това нападение е било срещу обикновени туристи, много от които са били на сватбени пътешествия или семейства. Още по-лошо, оцелелите свидетелстват, че терористите са търсили специално немюсюлмански мъже, за да ги убият, в ехо от травматичното сектантско насилие в миналото на Индия. Непосредственият фокус на индийското правителство върху прекъсването на връзките с пакистанската държава, която отдавна предоставя открита или скрита подкрепа на ислямистките бойци в Кашмир, може отчасти да е решителен опит да се заглуши този резонанс.

Друг аспект на тази противопоставяне я прави по-опасна от миналото. През 2019 г. тогавашният министър-председател на Пакистан Имран Хан обеща да „се ангажира със световното ръководство, за да разкрие безотговорната индийска политика в региона“. Той имаше предвид САЩ, които настояваха за прекратяване на минали конфронтации, включително конфликта от 1999 г. В продължение на десетилетия съществуваше мълчаливото предположение, че Вашингтон ще помага, ще съветва или ще оказва натиск, ако е необходимо, за да насърчи едната или другата страна да се отдръпне от ръба. Но президентът Доналд Тръмп отблъсна Америка от глобалното лидерство и е малко вероятно едни дистанцирани и незаинтересовани САЩ да се намесят. В резултат на това Южна Азия и светът са по-опасни.

Мирът на субконтинента сега зависи от двама мъже със силна воля - индийския премиер Нарендра Моди и началника на щаба на армията на Пакистан, генерал Асим Мунир - да поемат риск, рядко срещан сред лидери от всякакъв вид.

Мунир, който държи реална власт, никога не е изглеждал като образец на здрав разум. Но е жизненоважно той да осъзнае, че сега от него зависи да предотврати ескалацията на тази конфронтация в реални сблъсъци. Това няма да е лесно, тъй като той прави свои собствени сметки. Армията трябва да запази позицията си в Пакистан, като напомня на хората, че е щит срещу Индия, като същевременно ограничава влиянието на Хан, който сега е в затвора. Намаляване на напрежението би било политически опасно за него.

Лидерите на Пакистан, както обикновено, направиха грешен избор. Съветът за национална сигурност на страната заяви: „Всеки опит за спиране или отклоняване на водния поток, принадлежащ на Пакистан... ще се счита за акт на война и ще има отговори с пълна сила в целия спектър на националната власт.“ Трябваше да имат здравия разум да оставят този напрегнат момент да отмине без коментар и определено без да използват думата „война“. Хан беше далеч по-сдържан по време на противопоставянето през 2019 г. - и Пакистан излезе с непокътната гордост.

Вместо това те трябваше да се надяват, че индийските им колеги ще сметнат, че спирането на водния договор е достатъчна заплаха. След атаката в Ури през 2016 г. Моди разреши удар на специални сили срещу пакистански военен лагер; след колата бомба през 2019 г. той изпрати индийските военновъздушни сили да нападат границата. Ще е необходима голяма решителност и политически риск, за да избегне военни действия този път. Първоначалното му изявление може да се тълкува по двата начина. Говорейки на английски и следователно обръщайки се към световна аудитория, той може би е обещал по-целенасочен подход: „Индия ще идентифицира, проследи и накаже всеки терорист и неговите поддръжници.“

Продоволствените доставки на Пакистан зависят от речната система Инд и страната редовно се сблъсква с водни кризи. Това изглежда дава на Индия, разположена нагоре по реката, известно предимство. Опустошителните наводнения през 2022 г., които причиниха щети на стойност 30 милиарда долара, показаха колко уязвими са народът и икономиката на Пакистан към поведението на реките му. Всеки удар върху селското стопанство би забавил допълнително бавното връщане на икономиката към нормалност.

Не е ясно обаче какво всъщност се цели да постигне решението на Ню Делхи да държи договора за споделяне на водата „в застой“. В краткосрочен план Индия може би би могла да внесе известна несигурност в управлението на водите на Пакистан и да затрудни живота на неговите маргинални фермери. Но експертите са съгласни, че реален спад във водоснабдяването на Пакистан би бил гигантска задача. Това би включвало изграждането на нови язовири, тъй като повечето от съществуващите в момента са по-малки, предназначени да управляват потока на водата, вместо да я съхраняват или отклоняват. Индия не е строила големи язовири от десетилетия.

Дори ако Индия някак си можеше да спре крановете, чудя се дали Моди наистина би избрал да рискува международната си репутация, като си отмъсти на фермерите, които се прехранват в селските райони на Пакистан, а не на военните, които той презира.

Михир Шарма е колумнист за Bloomberg Opinion и старши сътрудник в Observer Research Foundation. Преди това е бил редактор в Business Standard и колумнист в Indian Express.

Още по темата

Кървавото нападение в Кашмир разкрива трудностите пред Моди

Индия гони дипломати и понижава връзките с Пакистан след атака в Кашмир