OpenAI ще падне от двата стола - хем да печели, хем да е организация с идеална цел

Сам Алтман смени кожата си, но си остава същият

15:05 | 10 май 2025

Автор: Парми Олсън

Снимка: Bloomberg

Тази седмица репутацията на Сам Алтман се прояви с пълна сила в публикуваното „писмо до служителите“, в което той обяви, че се отказва от плановете си да превърне OpenAI в компания със стопанска цел. Вместо това тя „ще продължи да бъде наблюдавана и контролирана“ от борда на директорите на организацията с нестопанска цел.

Може би си мислите „ура“ за хората, тъй като този борд има уникален доверителен дълг към всички хора, а мисията му е да „развива цифровия интелект по начин, който в най-голяма степен е от полза за човечеството като цяло“. Но инвеститорите му може би ще се зарадват най-много, тъй като OpenAI изглежда премахва и 100-кратния си лимит на печалбите. В публикация в блога си в понеделник компанията заяви: „В момента се очаква да бъде създадена нова система за управление на приходите:

„Вместо сегашната ни сложна структура с ограничена печалба - която имаше смисъл, когато изглеждаше, че може да има едно доминиращо усилие в областта на AGI, но няма смисъл в свят с много големи компании в областта на AGI - ние преминаваме към нормална капиталова структура, в която всеки има акции. Това не е продажба, а промяна на структурата към нещо по-просто.“

„Нормална капиталова структура“ почти сигурно се отнася до такава, при която инвеститорите могат да получат неограничена възвръщаемост. Това е обещанието, което задвижва толкова много от големите колебания в Силициевата долина. Ако OpenAI един ден може да се превърне в компания за трилиони долари, която да съперничи на Великолепната седморка, то нейните инвеститори със сигурност няма да искат възвръщаемостта им да бъде ограничена до 100 пъти. (Последната оценка на компанията от 300 млрд. долара може да постави някои от първите й инвеститори на хвърлей разстояние от тази граница).

Те ще искат да повторят успеха на други инвеститори в рисков капитал, които са спечелили джакпота в миналото, като Lightspeed Ventures Partners, чиито ранни инвестиции от 8 млн. долара в Snap Inc. нараснаха до 2 млрд. долара (250-кратна възвръщаемост), когато компанията за социални медии стана публична през 2017 г.

OpenAI отдавна има за цел да изгради общ изкуствен интелект (AGI) - теоретичен праг, при който ИИ може да надмине хората в способността си да проявява универсален интелект, а Алтман заяви, че това ще създаде „трилиони“ долари ново богатство за света (а вероятно и за компанията).

Един от инвеститорите, които са възприели тази визия, е Softbank Group Corp. Масайоши Сон, чието късно влизане в OpenAI през март при висока оценка затруднява постигането на 100-кратна възвръщаемост на 30-те милиарда долара, които той инвестира в компанията. Въпреки това Сон, чиито амбиции се нареждат сред най-амбициозните сред технологичните милиардери, вероятно се надява на невероятна възвръщаемост. В интервю за телевизия „Bloomberg“ в края на миналата година Сон заяви, че четири компании - „новата GAFA“ - ще генерират трилионни печалби от изкуствения интелект и той иска да бъде една от тях.

Ранни инвеститори като Khosla Ventures, Infosys Ltd. и Питър Тийл могат да се възползват още повече от вдигнатия таван, ако OpenAI успее да увеличи значително печалбата си. Microsoft Corp., един от най-ранните и най-големи инвеститори на OpenAI, все още не е благословил плановете за преструктуриране на OpenAI, но също би бил очевиден бенефициент.

В писмото си Алтман не споменава нито веднъж Илон Мъск, но отчужденият съосновател на OpenAI, който е милиардер, безспорно е бил водеща фигура в решението на Алтман. Мъск съди OpenAI за това, че се е отказала от статута си на организация с нестопанска цел, която заедно с Алтман първоначално са посочили като противовес на DeepMind, за която се опасявали, че създава AGI, контролиран от Google, и която да извършва независими изследвания на изкуствения интелект в обществена полза.

Неотдавна съдия отхвърли искането на Мъск да спре превръщането на OpenAI в организация с идеална цел, но също така позволи да се продължат други части от неговия иск. OpenAI заяви, че Мъск, който се опита да купи OpenAI по-рано тази година за 97,4 млрд. долара, се опитва да забави напредъка ѝ, за да облагодетелства собствения си стартъп xAI. Водещият адвокат на Мъск по делото нарече последното съобщение на OpenAI „прозрачен уклон“, който заобикаля основния въпрос за прехвърлянето на благотворителни активи „в полза на частни лица“, тъй като първоначалните благодетели на OpenAI са направили дарения, а не инвестиции в компанията.

Мъск може и да е бил мотивиран от гордост, но е и прав. Компанията на Олтман се е отдалечила от първоначалната си мисия с нестопанска цел, първо като е предложила да се преструктурира като компания с ограничена печалба, а сега и като е премахнала ограничението за инвеститорите, така че е много по-стимулирана да максимизира печалбите си.

В последното няма нищо лошо, но има нещо неприятно в това да се преследва под прикритието на организация с нестопанска цел. Със сигурност сега ще бъде много по-трудно да се даде приоритет на „ползата за цялото човечество“ пред възвръщаемостта на акционерите. Сега има всички основания OpenAI, под натиска на очакванията на инвеститорите, да внедрява системи за изкуствен интелект по-бързо и без необходимото внимание към безопасността, сигурността и справедливостта, което подобна технология заслужава. Алтман е сменил ризата, но си е същият.

Парми Олсън е колумнист на Bloomberg, която пише за технологиите. Бивш репортер на Wall Street Journal и Forbes, тя е автор на книгата We are Аnonymous.