Идеята за „Мир чрез сила“ не върви добре в Близкия изток

Тръмп изглеждаше, че е започнал добре. В последните дни на предишната администрация неговият специален пратеник за региона Стив Уиткоф помогна да се сключи примирие между Израел и „Хамас“

8 May 2025 | 08:00

Автор: Андреас Клут
Редактор: Георги Месробович

Снимка: Bloomberg L.P.

Според Доналд Тръмп през последните четири години в Близкия изток (или където и да било другаде) нямало да се случи нищо страшно, ако през това време той все още е бил 45-ият президент. А като 47-и президент, продължаваше да твърди известно време, ще донесе „мир чрез сила“ в този регион, както и в Украйна и други горещи точки на света. Как се развива това?

Тръмп изглеждаше, че е започнал добре. В последните дни на предишната администрация неговият специален пратеник за региона Стив Уиткоф помогна да се сключи примирие между Израел и „Хамас“ - сделка, която дълго време се изплъзваше на Джо Байдън, предшественика и противника на Тръмп. Това временно примирие трябваше да доведе до по-трайно решение. Но през март Израел отново започна да бомбардира ивицата Газа. И така: няма прекратяване на огъня, няма решение, няма мир.

Всъщност е точно обратното. Израелският кабинет на министър-председателя Бенямин „Биби“ Нетаняху току-що мобилизира десетки хиляди допълнителни резервисти и реши да увеличи, а не да прекрати войната в Газа, с цел да окупира колкото може от територията за неопределено време. Сега Израел заплашва да изравни със земята останалите сгради в ивицата и да изсели цялото население от 2 милиона души, ако „Хамас“ не се предаде до 15 май, когато Тръмп планира да посети Близкия изток.

Това е друг начин да се каже, че Нетаняху и неговото крайнодясно правителство, възнамеряват да продължат да вървят в посока, противоположна на тази, водеща към решение с две държави, което е политиката, предписвана от десетилетия от администрациите на САЩ и от двете партии.

Още по темата

Иран представя възможност за "трилион долара" на Тръмп в опит да сключи сделка

Да бомбардираме или да не бомбардираме Иран - това е въпросът пред САЩ

Разбира се, Тръмп никога не е проявявал голям интерес към предоставянето на палестинците на суверенна държава. Вместо това неговият изненадващ принос беше да обяви, заедно с Нетаняху, който стоеше до него в Белия дом, че САЩ ще „превземат“ ивицата Газа, ще я „притежават“ и ще я превърнат в „Ривиерата на Близкия изток“. Не е ясно как този план ще се съчетае с предстоящата окупация от страна на Израел. Но не очаквайте нито Тръмп, нито Биби да се спрат на това.

Израженията на лицето на Нетаняху по време на тези срещи с Тръмп са безценни. За разлика от украинския президент, Биби знае да не влиза в конфронтация с Тръмп по телевизията на живо и да рискува президентска истерия. Но ако Нетаняху до голяма степен игнорира Байдън и неговите молби да пощади цивилните в ивицата Газа, премиерът изглежда активно играе с Тръмп, като оставя американеца да доминира в новинарските цикли и след това прави всичко, което израелската управляваща коалиция така или иначе е планирала да направи.

Това може да се окаже лошо предзнаменование за продължаващите преговори между САЩ и Иран. И по тази тема Нетаняху се движи в посока, противоположна на предпочитания от Тръмп курс. Израел иска да бомбардира иранските ядрени съоръжения, в идеалния случай с американска подкрепа. Тръмп, който обеща да бъде „миротворец“, иска да избегне тотална война, въпреки че заплашително оставя тази опция отворена.

Освен това, докато Нетаняху е ясен относно целта си - така нареченият „либийски модел“ за пълно ликвидиране на иранската ядрена програма - Тръмп дава противоречиви сигнали. Няколко фракции се дуелират в неговата администрация и партия, а вероятно и в сърцето му. Едната група (включително Майкъл Уолц, докато не беше изтласкан от поста съветник по националната сигурност) се състои от ястреби, които са съгласни с Нетаняху. Друга (включваща вицепрезидента Джей Ди Ванс) е с изолационистки наклонности и иска да не се намесва в чужди войни. Още един смята, че САЩ трябва да се измъкнат от Близкия изток (и Европа), за да се съсредоточат върху нарастващата заплаха от Китай.

И още - специалният пратеник Уиткоф, когото Тръмп познава още от времето, когато и двамата са били строителни предприемачи в Ню Йорк. По време на ранните си разговори с иранците Уиткоф изглежда е дал знак, че САЩ биха могли да приемат компромис, който не е свързан с пълното премахване и който позволява на Иран да обогатява уран за граждански цели в замяна на строга проверка и наблюдение. Това би било разумно. Също така би било иронично, тъй като такава сделка много прилича на предишната (наречена JCPOA), която осем страни, включително Иран и САЩ, сключиха през 2015 г., но която Тръмп театрално прекрати през 2018 г. Това е и резултат, с който Нетаняху не би могъл да живее.

Стратегическата картина е също толкова неясна и в Йемен, където Тръмп заяви, че ще сложи край на морските нападения, причинени от хутите - една от терористичните групировки, подкрепяни от Иран. Последвалата военна кампания стана печално известна чрез чата в приложението Signal, в който Уолц, Ванс и други обсъждаха американските бомбардировки в реално време и с изразителни емотикони.

Дори и тогава, както Ванс посочи в чата, не беше ясно защо пускането на толкова скъпи боеприпаси по тези цели би допринесло за интересите на САЩ. Сега въпросът стана как хутите, след като са били поразени от толкова много американска огнева мощ, все още са в състояние да изстрелват ракети по израелското летище. Тази седмица Тръмп внезапно обяви победа - на какво основание, не е ясно - и обяви края на американските бомбардировки.

Още по темата

Хиляди хора в Газа протестират срещу управлението на "Хамас"

Петролните търговци се интересуват основно от политиките на Тръмп

Необезпокояван, Тръмп ще посети региона следващата седмица, като ще пропусне Израел и ще се насочи направо към Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Той обича тези места, където има или се строят кули на Тръмп и други подобни - тази в Дубай очевидно ще се гордее с „най-високия открит басейн в света“. Емирствата са и сред арабските държави, които признаха Израел, като подписаха Абрахамското споразумение по време на първия мандат на Тръмп. Байдън се опита, но не успя да накара саудитците да сключат подобна нормализационна сделка. Тръмп силно желае да я сключи.

Той няма да го направи поради всички други противоречия в близкоизточната си политика. По време на първия мандат на Тръмп саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман все още нямаше търпение да се конфронтира с Иран и да победи хутите, а идеята за нормализиране на отношенията с Израел беше все още интересна. Сега обаче престолонаследникът се стреми да успокои страстите спрямо Иран (дори с посредничеството на китайците), не иска да има нищо общо с хутите и няма да се доближи до Израел, защото собственото му население е в ужас от убийствата в Газа. По време на подготвителните срещи екипът му вече е дал ясно да се разбере на екипа на Тръмп, че престолонаследникът не иска дори думата Израел да се споменава публично.

Всичко това е фонът, на който желаещият да стане миротворец ще пристигне в Близкия изток, носейки прости мисли на едно сложно място и надявайки се да сключи транзакционни и фотогенични сделки в един котел от древна омраза. „Аз управлявам страната и света“, каза той наскоро, а някои фенове на MAGA все още вярват в това. Той и те са на път да открият, че светът има други идеи.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с дипломацията, националната сигурност и геополитиката на САЩ. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за Economist.