Иран представя възможност за "трилион долара" на Тръмп в опит да сключи сделка

Да кажеш, че има възможност за трилион долара, а не катастрофална война за трилион долара, е начин да вкараш президента Тръмп в сделка

09:00 | 30 април 2025
Автор: Голнар Мотевали
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Докато страните по света се опитват да се договорят с президента на САЩ Доналд Тръмп за митата, дългогодишният му опонент Иран му предлага, подложената на санкции икономика, като възможност за инвестиции.

След като преговорите между Иран и САЩ относно ядрената програма на Ислямската република показват признаци на напредък, висши ирански служители за първи път от десетилетия открито промотират икономиката си пред Белия дом, за да осигурят трайно и по-ефективно ядрено споразумение. Ако Тръмп иска сделка, която да е по-добра за САЩ от тази, която той изхвърли през 2018 г., иранците искат същото за Иран.

Най-високопоставеният пратеник на Техеран, Абас Арагчи, написа в статия за Washington Post миналата седмица, че една нова ядрена сделка може да даде на американските компании достъп до това, което той твърди, че е възможност за „трилион долара“ икономическо отваряне в страна с около 90 милиона души население и с някои от най-големите запаси от нефт и газ в света.

„Да кажеш, че има възможност за трилион долара, а не катастрофална война за трилион долара, е начин да вкараш президента Тръмп в сделка“, казва Ели Геранмайе, ръководител на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за външна политика.

Това е стратегия, която повтаря тази на Русия в преговорите ѝ със САЩ за прекратяване на войната в Украйна.

Превръщането на отношенията между САЩ и Иран от враждебни в такива на икономическо сътрудничество ще бъде голяма задача, но има потенциала да помогне за разрешаването на конфликт, който от десетилетия поддържа сигурността в Близкия изток нестабилна.

САЩ налагат санкции и търговско ембарго на Техеран, откакто страните прекъснаха връзките си след Ислямската революция от 1979 г. и кризата с иранските заложници. Като теократична държава Иран се определя като защитна стена срещу влиянието на САЩ в Близкия изток, а ядрената му дейност и антиизраелската му политика са основни източници на напрежение.

Арагчи заяви, че самата ядрена програма на страната му може да се превърне в обект на американски инвестиции, които представляват „потенциални договори за десетки милиарди долари“.

„Самият ирански пазар е достатъчно голям, за да съживи изпитващата затруднения ядрена индустрия в САЩ“, каза той в отделни изказвания в X миналата седмица.

Говорител на Държавния департамент на САЩ, в отговор на запитване от Bloomberg, заяви, че Тръмп е категоричен, че Иран не може да има атомно оръжие. Говорителят добави, че не е в националния интерес на САЩ да се водят публични преговори по подобни въпроси.

„Не потвърждаваме и не отричаме подробности за текущи преговори“, заяви говорител на Съвета за национална сигурност към Белия дом.

Тръмп и преди е говорил за икономическия потенциал на Иран. А по-рано тази година Bloomberg съобщи, че той е помолил руския президент Владимир Путин - съюзник на Иран - да помогне за посредничеството в преговорите с Техеран.

„Искам Иран да просперира“, заяви Тръмп този месец. „Не искам да правя нищо, което ще навреди на някого, но Иран не може да има ядрени оръжия. Не искаме да им отнемаме индустрията или земята“.

Върховният лидер на Иран Али Хаменей - който с неохота одобри ядреното споразумение от 2015 г., подписано от Обама, от което Тръмп по-късно се отказа - заяви, че не вижда причина американските инвеститори да не харчат парите си в Ислямската република, според президента Масуд Пезешкиан.

Залогът в преговорите вероятно е много по-висок за Иран, отколкото за САЩ. Тръмп е заплашил да бомбардира ядрени съоръжения, ако Техеран не приеме сделка.

Освен това регионалното влияние на Ислямската република е значително отслабено от войната на Израел с подкрепяния от Иран „Хамас“ в Газа и от бомбардировките на „Хизбула“ през миналата година. Бившият президент на Сирия Башар Асад, друг съюзник на Техеран, беше свален през декември.

Поддръжниците на Хаменей изглежда са се съгласили с подхода на Арагчи към Вашингтон. Това е знак, че върху духовното ръководство се оказва натиск да се справи с икономическата криза, която засилва широката му непопулярност у дома.

„Те нямат много карти в ръкава си по отношение на преговорите, не са толкова заплашителни, колкото преди няколко години, а техните проксита са загубили голяма част от влиянието си“, казва Хомаюн Фалакшахи, ръководител на отдела за анализ на суровия петрол в Kpler. „Те се опитват да кажат на САЩ, че можете да се възползвате от сделка с нас и сме отворени за вашите компании да инвестират.“

Въпреки че ядреното споразумение от 2015 г. преустанови редица вторични ограничения от страна на САЩ, то не премахна първичните санкции и Министерството на финансите на САЩ продължи да забранява преките американски инвестиции в иранската икономика.

След като Тръмп се оттегли от това споразумение, неговият твърд подход, наречен „максимален натиск“, отново наложи санкции и стигна много по-далеч, включително забрани на други държави да купуват петрол от члена на ОПЕК.

Износът на ирански петрол се срина, чуждестранните компании напуснаха страната, а валутата поевтиня - от 2018 г. насам тя е загубила почти 90% от стойността си спрямо долара. Миналата зима страната беше изправена пред криза с горивата и електроенергията.

Представители на петролната и газовата индустрия се опитват да привлекат чуждестранни пари, за да покрият сметката от 135 млрд. долара, която според тях е необходима за оздравяване на енергийната индустрия.

„Това ще бъде една от последните огромни възможности за петролните и газовите компании в световен мащаб“, каза Фалакшахи, като добави, че финансовите условия, които Иран ще предложи на чуждестранните компании, ще бъдат от решаващо значение.

Съществуват и други сериозни пречки пред инвестициите в Иран. Сред тях са корупцията, силното влияние на държавата върху икономиката и изолираната банкова система, която изостава от международните стандарти за кредитиране. Фирмите от САЩ, които инвестират в Иран, могат да се сблъскат и с ответна реакция от страна на антииранските настроения във Вашингтон и Израел.

Основни санкции

Съвместният всеобхватен план за действие, както е официалното наименование на първоначалното ядрено споразумение, наложи строги ограничения върху обогатяването на уран в Иран в замяна на облекчаване на санкциите.

В рамките на няколко месеца след влизането в сила на сделката през януари 2016 г. ирански длъжностни лица се оплакаха, че икономическите ползи не се реализират. Основният проблем беше, че европейските предприятия изпитваха затруднения да правят бизнес с Иран поради оставащите ограничения от страна на САЩ.

Този път целта на Иран е „да бъдат премахнати основните санкции и да се проправи път за икономическото и технологичното развитие на страната“, казва Биджан Хаджепур, икономист и управляващ партньор в консултантската компания Eurasian Nexus Partners.

Първоначалната визия на Тръмп беше за ново споразумение, което да ограничи подкрепата на Иран за проксита и дори ракетната му програма. Но последните публични изявления показват, че той е намалил целта си до това да гарантира, че Техеран никога няма да разработи ядрено оръжие.

Предлагането на САЩ на възможност да бъдат инвеститор в ядрения сектор на Иран е един от начините да се гарантира на Вашингтон тази цел, като същевременно се намали вероятността едно бъдещо американско правителство да се откаже от каквато и да е сделка.

И все пак, макар че безпрецедентното ниво на достъп до иранската икономика може да звучи привлекателно за Тръмп и да реши някои от проблемите на Иран, то ще изисква огромна политическа ангажираност и промяна от страна на Ислямската република, казва Геранмайе от Европейския съвет за външна политика.

„За да се премахнат всички първични санкции на САЩ и правното ограничение на търговията, ще е необходим подход на трансформация“, каза тя. „Това ще изисква огромни отстъпки от иранска страна и сериозен натиск от страна на Тръмп“.