Картелите имат един-единствен смисъл на съществуване - да повишават цените. ОПЕК, най-известният от тях, е пример като от учебник. Тогава защо Саудитска Арабия, която е начело на групата, намалява цените?
На пръв поглед кралството се опитва да възстанови дисциплината сред некоректните производители: Казахстан, Ирак и Обединените арабски емирства нарушават своите производствени цели. За да ги накара да отстъпят, Рияд гласува на срещите на ОПЕК+ за по-голямо производство за цялата група, надявайки се, че последвалият спад на цените ще принуди нарушителите да се подчинят.
Обяснението е много логично. Първо, защото измамата е реална, тя се задълбочава, а непокорните държави пренебрегват предупрежденията. Второ, защото Саудитска Арабия го е правила и преди, започвайки ценови войни срещу нарушителите от ОПЕК през 1985-86 г., 1998 г. и 2020 г.
И все пак не съм убеден, че това е всичко.
За да оценим саудитската политика в областта на петрола, винаги е полезно да се съсредоточим върху това, което кралството прави, а не върху това, което казва - независимо дали в публичното или в частното пространство. Действието е съвсем прозрачно: по-голямо производство, което води до по-ниски цени на петрола. Важното е, че Рияд не полага усилия да говори за пазара. Всъщност е точно обратното. През последните дни саудитците тихомълком изпратиха послание до останалите членове на ОПЕК и извън нея: Можем да живеем с ниски цени на петрола. И ако четем между редовете, изглежда, че Рияд се стреми да поддържа цената на суровия петрол тип Брент под 70 долара за барел, а може би дори и по-ниско, което е значително отклонение от предишната му политика „Саудитска Арабия на първо място“ за поддържане на цени, колкото е възможно по-близо до 100 долара.
Разбирането на новия подход е от решаващо значение преди следващата среща на групата на осемте държави от ОПЕК+, насрочена за 5 май. Желанието да се накажат измамниците е едно от обясненията за промяната. Но Казахстан звучи по-скоро като съпътстваща полза от новата политика, отколкото като нейна основна причина. Саудитската петролна политика е многоаспектна: тя може да има няколко цели едновременно. Затова ето няколко обосновани предположения за основните съображения на Рияд:
Саудитска Арабия осъзна, че предишната ѝ политика за „възможно най-близко до 100 долара за барел“ е неустойчива, тъй като изисква по-нататъшно намаляване на производството. За да се поддържат високите цени, производството на Саудитска Арабия през миналата година беше най-ниското от 2011 г. насам. Ако Рияд беше запазил политиката на високи цени, вероятно нямаше да може да увеличи производството си нито през 2025 г., нито през 2026 г. Перспективите след това - през 2027 г. или 2028 г. - изглеждаха все по-трудни за разширяване, което потенциално обричаше Рияд на по-нисък добив за дългов време
Добивът на петрол в Саудитска Арабия е на най-ниското ниво от 2010 г. насам
Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман отдавна е признал, поне при закрити врата, че Рияд се е възползвал от санкциите на САЩ срещу двама съперници от ОПЕК+: Иран и Венецуела. Ако някоя от тях произвеждаше нещо близко до нивото си преди санкциите, Саудитска Арабия отдавна щеше да се сблъска с по-ниски цени или по-ниско производство - или и двете. Принц Абдулазинц също така е изхождал от предположението, че санкциите няма да продължат вечно. Ако Рияд смята, че този ден наближава - например защото Белият дом преговаря с Техеран - вероятно би помогнал за увеличаване на производството преди потенциалните преговори на ОПЕК+ за това как да се процедира с връщането на неизползваните в момента мощности.
Саудитска Арабия води ценови войни не само със съперниците си от ОПЕК+; в миналото тя се е борила и с външни производители - най-големият от тях е САЩ. През 2014-2016 г. тя наводни пазара, за да смаже американските шистови производители. Известен е фактът, че през февруари 2016 г. бившият саудитски министър на петрола Али ал-Наими заяви на американските производители, че могат да „намалят разходите, да вземат парични заеми или да се ликвидират“ пред цените под 50 долара за барел. Но обявяването на нова ценова война срещу шистовите находища би било политически трудно за Рияд. Вярно е, че Доналд Тръмп иска по-ниски цени на петрола, дори това да навреди на националната му енергийна индустрия. Но не съм сигурен, че американските законодатели - спомнете си например за сенатора Тед Круз от Тексас и Лиза Мърковски от Аляска - са съгласни с това.
В продължение на почти десетилетие Саудитска Арабия работи в тясно сътрудничество с Русия. Но тези отношения, които, признаваме, продължиха по-дълго, отколкото мнозина първоначално очакваха, са по-скоро транзакционни, отколкото стратегически. Руският президент Владимир Путин ухажва Тръмп и Москва може един ден да обърне гръб на Рияд. Може би саудитците усещат промяната в тона на Кремъл и се застраховат, като увеличават производството си, преди да се стигне до реално разделение.
И накрая, саудитците водят преговори със САЩ по няколко въпроса: отбранителни гаранции, договори за доставка на оръжие, Иран и саудитска гражданска ядрена програма. Петролът със сигурност играе роля в тези преговори. Тръмп се отправя към Рияд през май, като превръща страната в част от второто си задгранично пътуване (първото беше непланираното пътуване до Рим за погребението на папата).
В крайна сметка много от тези съображения ще бъдат в основата на саудитската обосновка за допускане на спад на цените на петрола. Едно от тях ще бъде основният двигател, а другите ще бъдат странични ползи. Поддържането на Казахстан в подчинение е по-вероятно да е част от вторите, отколкото от първите.
Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата "Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята."