Законови промени предвиждат равни заплати за мъжете и жените в банковия сектор

Измененията дават и нови правомощия на БНБ и КФН за противодействието на изпирането на пари

19:05 | 24 август 2020
Обновен: 19:14 | 24 август 2020
Автор: Хюлия Айваз
Снимка:  Alex Kraus/Bloomberg
Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

Нови промени в Закона за кредитните институции предлагат от Министерство на финансите (МФ). Според публикувания за обществено обсъждане законопроект кредитните институции и инвестиционните посредници, работещи на територията на България, ще трябва да прилагат принципа за равно заплащане на мъжете и жените за труд, предава Investor.bg.

„Закрепва се принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, като се предвижда банките и инвестиционните посредници да прилагат неутрална по отношение на пола политика за възнагражденията“, пише в мотивите.

С проекта са предвидени и изменения в частта за надзорните мерки. Регламентирана е допълнителна възможност БНБ да наложи надзорни мерки при прекомерно нарастване на лихвения риск за дадена банка, както и да изисква от банките представяне на допълнителна отчетност или на по-чести интервали, но само при условие, че тази информация не се дублира с информация, която вече е представена в БНБ.

Предвидени са съответните правомощия и на КФН. Въведена е изрична възможност БНБ и КФН да изискат незабавна замяна на одитор на банка или инвестиционен посредник, който не спазва изискванията на ЗКИ или Закона за пазарите на финансови инструменти, за да се осигури бърза реакция на БНБ и КФН за обезпечаване на качественото и надлежно изпълнение на одиторските ангажименти. 

Друга важна промяна въвежда нови правомощия на БНБ и КФН във връзка с противодействието на изпирането на пари или финансирането на тероризъм в рамките на осъществявания пруденциален надзор върху дейността на банките, съответно инвестиционните посредници, включително в процеса на надзорен преглед.

При съмнение за извършване пране на пари или финансиране на тероризъм или при повишен риск от такива действия БНБ, съответно КФН, може да преразгледа пригодността на лицата, които управляват и представляват банката или инвестиционния посредник и при необходимост да разпореди освобождаването им.

Предвижда се също възможност БНБ, съответно КФН, да налага подходящи надзорни мерки на банката / инвестиционния посредник, както и да осъществява по-тясно сътрудничество с Държавна агенция „Национална сигурност“.

Още по темата може да прочетете на  Investor.bg.