Френските играчи във властта се борят за влияние, докато Макрон търси коалиция

Политическите играчи не са единствените, които се борят за влияние в променящия се баланс на силите в разтърсена Франция.

Бизнес елитът на страната ухажва лидера на Социалистическата партия Оливие Форе, който се счита за потенциален заместник на напускащия премиер Себастиен Льокорню и чиято партия държи решаващите гласове в парламента. В сряда Форе присъства на вечеря с влиятелното френско бизнес лоби AFEP, според хора, запознати с въпроса.

Форе е казал на бизнес лидерите, че политическата нестабилност, която би последвала от поредни предсрочни избори, би нанесла много по-голяма вреда на икономиката, отколкото която и да е от политическите мерки, подкрепяни от социалистите, като например спирането на пенсионната реформа на президента Еманюел Макрон, която повиши пенсионната възраст, каза един от източниците, който пожела да остане анонимен.

Шансовете на Форе да стане министър-председател са малки. Но след като Макрон свика извънредни избори миналата година след съкрушителна загуба на изборите за Европейски парламент, френската Национална асамблея се фрагментира и центърът отслабна. Това не остави нито една политическа група с мнозинство и направи социалистите решаващи фигури във всеки опит за сформиране на правителство, което не включва крайната десница.

Еманюел Макрон

Социалистическата партия не отговори на искането за коментар, а AFEP отказа да коментира.

Сроковете наближават

Макрон заяви, че ще назначи нов министър-председател до петък вечерта – решение, което ще определи остатъка от мандата му като президент и ще постави стабилността на Франция и нейната икономика на кантар. Новият министър-председател ще трябва да предложи бюджет за 2026 г. до понеделник, за да може законодателството да бъде прието до края на годината по нормалния процес. В противен случай Националното събрание ще трябва да приеме спешен закон, за да запази финансирането на правителството.

Макрон досега избегна поредните предсрочни избори след изненадващата оставка на Себастиен Льокорню по-рано тази седмица, за която той обвини парламентарния застой. Скоро след оставката си Льокорню беше помолен от Макрон да сключи съюз между враждуващите политически групи, за да гарантира приемането на бюджета на Франция за 2026 г.

Отиващият си министър-председател представи проект за политическа рамка в средата на седмицата и сега е на заден план, докато Макрон безшумно го доуточнява, а съперничещите фракции прокарват свои кандидати и програми зад кулисите, според хора, запознати с въпроса.

На преден план са дискусиите между лоялистите на Макрон и социалистите, които имат огромно влияние в парламента. Социалистите поискаха Макрон не само да назначи ляв министър-председател, но и този човек да е отворен за значителни промени в политиката на президента.

Пенсионната реформа

На преден план са дискусиите между лоялистите на Макрон и социалистите, които имат огромно влияние в парламента. Социалистите поискаха Макрон не само да назначи ляв премиер, но и този човек да е отворен за значителни промени в икономическата програма на президента, включително суспендиране на пенсионната реформа от 2023 г., която ще определи неговото наследство, както и увеличаване на данъците за богатите.

Политически групи във Френската национална асамблея

Интензивни разговори зад кулисите между членове на центристкия блок на президента и социалистите са се провеждали в коридорите на телевизионни студия, на кафе и по телефона, казват източниците. Но постигането на споразумение между политическите групи от център-ляво до център-дясно – което Макрон трябва да направи – се оказва трудно.

Един висш представител на социалистите заяви, че ентусиазмът, който последва предложението на напускащата министърка на образованието Елизабет Борн, че партията на президента би била готова да спре пенсионната реформа, до голяма степен е изчезнал, което оставя преговорите в застой.

Левицата или нищо

„Социалистическата партия няма да участва в правителство, чийто министър-председател не е от левицата; искаме премиер от левицата, с ляво правителство, за да може да има разрив с миналото“, заяви говорителят на социалистите Диенаба Диоп в четвъртък по френската телевизия.

Все пак някои от лагера на Макрон виждат напредък, включително Елеонор Кароа, висш законодател от партията на президента.

„Политическите партии се движат към компромис, който ще ни позволи да имаме правителство в следващите часове“, заяви тя в интервю. „Изглеждаше невероятно трудно да се сформира правителство, но сега това изглежда все по-възможно.“

Кароа заяви, че тонът се е променил, след като всички политически партии – с изключение на крайнодясната „Национално обединение“ и крайнолявата „Непокорена Франция“ – са осъзнали колко близо е Франция до нови предсрочни избори. „Видяхме пропастта и се отдръпнахме“, каза тя.

Марин льо Пен

Наближаващият краен срок за назначаването на нов премиер разтревожи и центристката партия на републиканците, където се засилиха различията относно позицията, която да се заеме.

Размиване на идентичността

Подобни напрежения възникват и в рамките на крайнодясната партия „Национален фронт“ на Марин льо Пен, където някои членове се застъпват за партньорство с консервативната Републиканска партия, за да разширят влиянието и политическия си обхват, докато други предупреждават, че такава стъпка би размила идентичността на партията.

Политическите анализатори казват, че френетичната политическа дейност отразява начина, по който партиите вече се позиционират за президентските избори през 2027 г., замъглявайки остатъците от традиционните идеологически линии във Франция.

„Това наистина е криза на политическата класа, която е парализирана и нервна с наближаването на президентските избори през 2027 г.“, каза Мари-Пиер дьо Байенкур, директор на парижкия аналитичен център „Институт Монтен“. „Ние сме свидетели на последните конвулсии на умираща политическа класа.“

Още по темата

Спредът на френските облигации следва пътя на Италия към пазарна стабилност

Льокорню попита дали новият премиер ще е следващия президент

Франция явно трябва да помири ляво правителство с контрол на дефицита