Ръстът в еврозоната ще се забави - краткотрайният търговски подем отслабва

Очаква се ключовите данни за производството в еврозоната през следващата седмица да покажат, че икономиката е в застой през второто тримесечие, което представлява обратната страна на свързаното с митата предварително зареждане, което даде временен тласък в началото на годината.

Икономисти, участвали в анкета на Bloomberg, очакват данните от сряда да покажат, че брутният вътрешен продукт е останал без промяна през трите месеца до юни, след като през първото тримесечие се е увеличил с 0,6%. Тези резултати бяха повишени от внезапното нарастване на търговията - особено видимо в данните за Ирландия - преди очакваното обявяване на глобални вносни мита от Доналд Тръмп.

„Обръщането на този ефект вероятно ще натежи на растежа“, заяви Симона Деле Киайе, главен икономист за еврозоната в Bloomberg Economics. „Това забавяне се прибавя към по-мекия вътрешен фон, като повишената несигурност възпрепятства разходите на домакинствата и бизнес инвестициите.“

Еврозоната вероятно не успява да отбележи растеж през второто тримесечие | Изменение на брутния вътрешен продукт (спрямо предходното тримесечие)

Прогнозите са, че сред най-големите икономики на блока най-лошо ще се представи Германия, където производството ще се понижи с 0,1% спрямо предходното тримесечие. Очаква се ръстът в Испания да продължи да бъде 0,6%, а във Франция и Италия - съвсем незначителен. 

Макар че числата ще бъдат следени отблизо, бъдещото развитие на 21-членния блок зависи до голяма степен от това дали Европейският съюз ще успее да сключи сделка със САЩ, която да избегне най-тежките мита, с които заплашва Тръмп. Докладите от тази седмица сочат, че преговарящите се доближават до споразумение, което ще ги установи на 15% - сценарий, с който германските износители „биха могли да живеят“, според президента на Ifo Клеменс Фюст. 

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард също изтъкна устойчивостта на икономиката, след като ръководителите на централната банка запазиха лихвените проценти стабилни за първи път от една година насам. Макар да призна, че първоначалното зареждане е изиграло роля, тя посочи и „увеличеното потребление и увеличените инвестиции“. 

Инфлацията в еврозоната вероятно се е забавила до 1,9% през юли | Изменение на потребителските цени (г/г)

Междувременно данните за инфлацията в блока в петък трябва да потвърдят увереността на ЕЦБ, че тя е овладяна. Предвижда се потребителските цени да са се повишили с 1,9% през юли, което е по-малко от 2% през предходния месец и малко под целта на централната банка. Измерителят на базисната инфлация вероятно е останал стабилен - 2,3%.

ЕЦБ прогнозира, че в средносрочен план инфлацията ще достигне целта си от 2% след продължително понижение под този праг. Заплаха за това виждане е засилването на еврото, което може да окаже допълнителен натиск за намаляване на разходите за внос и да намали конкурентоспособността на износа. 

Едно неблагоприятно търговско споразумение със САЩ вероятно също би довело до по-слаба инфлация, макар че това зависи от начина, по който ще реагира ЕС. Представителите на ЕЦБ се надяват да получат повече яснота на заседанието си през септември, когато нов набор от прогнози ще им позволи да оценят евентуално споразумение. 

В интервю, публикувано в събота, членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне заяви, че икономиката изпраща „противоречиви сигнали“.

„През септември - и по-късно тази година - ще разполагаме с повече информация, която ще залегне в ревизираните макроикономически прогнози“, каза той пред словенското издание Delo. „Ще трябва да видим как цените в еврозоната се влияят от прекъсванията в търговията - включително от въздействието им върху веригите за доставки, както и от пренасочването на търговията, което вече води до по-висок внос от Китай в еврозоната.“

Още по темата

Замразяването на цени и доходи не е подходяща дългосрочна мярка

Кумра: ЕЦБ иска да е неутрална

Ценовите ограничения рядко постигат резултати при влизане в еврозоната