Замразяването на цени и доходи не е подходяща дългосрочна мярка

В държавите от еврозоната се прилагат различни мерки за контрол на цените, основно с цел предотвратяване на спекулативно увеличение на цените, но замразяването на цени и доходи не е подходяща дългосрочна мярка. Запазването на ценовата стабилност е основна цел на паричната политика на Европейската централна банка, но това трябва бъде постигнато чрез инструментите за парична политика на ЕЦБ. Никой не казва, че в помощ на запазването на тази ценова стабилност ще бъдат въвеждани допълнителни, със закон, мерки като замразени цени. Това каза доц. Светла Бонева, декан на факултет „Международна икономика и политика “ в УНСС, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Мерките, сами по себе си може да имат позитивен ефект, но зависи как ще бъдат приложени. Включително зависи и от регулаторните органи - те имат много ясна правна база, върху която работят, включително и контролни органи. Зависи вече от конкретните мерки и практика на приложение на проверките. Там трябва да се търси разковничето".

Доцент Светла Бонева изрази мнение, че замразяването на цените не е подходяща дългосрочна мярка. Според нея, всяко подобно действие би било признак на неефективност от страна на държавата, тъй като подчертава неспособността да се реализират данъчни постъпления и да се събират приходи. Бонева смята, че при извънредни ситуации е възможно Министерският съвет да поиска мониторинг на цените на определени стоки от първа необходимост, но това трябва да бъде ограничено само до малък обхват от стоки.

Тя подчертава, че основната цел на паричната политика трябва да бъде ценовата стабилност и че вместо административни мерки, трябва да се търсят оптимални решения, които да балансират интересите на гражданите и бизнеса. Бонева отбелязва, че мониторингът на цените може да бъде полезен, но единствено при условия на прозрачност и яснота относно дефинициите на ценовите увеличения.

В държавите от еврозоната се прилагат различни мерки за контрол на цените, основно с цел предотвратяване на спекулативно увеличение на цените. Например, в Словакия е създаден Съвет по цените, а в Испания съществува Комитет по наблюдение на цените. В Хърватия също има Държавна инспекция, отговорна за мониторинга на ценовите нива. Тези структури се занимават с наблюдение на цените, а в други държави подобни функции са вменени на агенции, като Комисията за защита на потребителите.

По отношение на сроковете за двойно обръщение на валутите, различните държави имат различни подходи. Сроковете за циркулиране на две валути варират от 2 седмици до 2 месеца, а периодът, в който цените са изписвани в две валути, е от 9 до 16 месеца, като в повечето случаи е около 1 година.

"Във всички държави, в които е въвеждано еврото е имало инфлация. Това е обективен процес. Но всъщност е добре да се върнем към основната цел на еврото и основната цел на паричната политика на европейската централна банка и тя е да поддържа ценова стабилност. Как, чрез какви инструменти - много са ясни регламентите, че това трябва да се случва чрез инструментите на паричната политика, а не чрез регулаторни мерки на държавно ниво като замразяване на цени, контрол на цени и така нататък".

Основните притеснения на бизнеса относно новите текстове в закона за въвеждане на еврото в България включват неясно определените термини, силна държавна намеса, паника за ценово увеличение, риск от регулаторен произвол и липса на прозрачност.

Липсата на ясни дефиниции за термини като "необосновано увеличение на цените" и за самите стоки, които ще бъдат наблюдавани, предизвиква несигурност сред бизнеса. Бизнесът е загрижен, че контролните органи могат да интерпретират законодателството по произволен начин.

Има опасения, че предложенията в новия закон могат да доведат до свръхрегулация, което да изкриви конкуренцията и да създаде условия за картелиране.

С оглед на динамичната икономическа обстановка, бизнесът се притеснява, че въвеждането на еврото може да предизвика паническо покачване на цените, което да задълбочи инфлационния натиск.

Бизнесът изразява страх от потенциален административен произвол от страна на органите, които контролират ценовата политика. Има опасения, че служители на инспекциите могат да извършват проверки без ясни основания, което ще постави под риск търговските тайни и инвестициите. Освен това бизнесът се притеснява от липсата на прозрачност в начина, по който ще се установяват цените и стандартите за наблюдение, което би могло да доведе до допълнителни затруднения в работата им.

Според мнението на експерта, важно е законодателството да бъде изработено така, че да защитава интересите на бизнеса, без да се нарушава равното поле на конкуренцията.

"На практика се получава така, че доста държави въвеждат административни мерки, но много краткосрочни и тук периодът е важен. . Година и половина не е един месец, не е периода на двойното обръщение на лев и евро, за да бъде по някакъв начин обосновано. Но пък по отношение на паричната политика запазването на ценовата стабилност е основна цел на паричната политика на Европейската централна банка. Това трябва бъде постигнато чрез инструментите за парична политика на ЕЦБ. Тоест, никой не казва, че в помощ на запазването на тази ценова стабилност ще бъдат въвеждани допълнителни, със закон замразени цени".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Ценовите ограничения рядко постигат резултати при влизане в еврозоната

Промените в закона за еврото създават условия за бухалков произвол срещу бизнеси

ЕЦБ ще се въздържи от намаляване на лихвите, тъй като няма яснота за митата