Митата принуждават доставчик на Honda да преразгледа отношенията си с Китай

Растящите мита и ограниченията от Китай застрашават стабилността на веригата за доставки на Daido Steel и автомобилната индустрия

27 June 2025 | 14:20
Автор: Николас Такахаши
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

С разширяването на търговската война между САЩ и Китай в автомобилния сектор, стоманодобива и производството на редкоземни метали малко компании усещат натиска повече от водещия японски доставчик на автомобилни части Daido Steel Co.

Доставчикът на Honda Motor Co. и други големи марки е изправен пред редица препятствия: 50% мито върху вноса на стомана от САЩ, 25% мито върху автомобилите, произведени в чужбина, и такса върху частите, както и затягане на износа на редкоземни минерали от Китай - суровини, които са от решаващо значение за производството на магнити за автомобилни двигатели.

„Започнаха да издигат стени“, заявява главният изпълнителен директор Тецуя Шимизу в интервю в централата на Daido Steel в Нагоя. „Това ще има огромно въздействие върху стабилността на световната икономика“.

Това ще има сериозни последици и за разрастващата се мрежа от специализирани производители, които са от решаващо значение за световната автомобилна индустрия. В момента те се оказват заклещени между враждуващите суперсили.

За Daido Steel търговската война означава подновяване на усилията за изграждане на канали за доставка на редкоземни метали извън Китай - страната, на която се падат почти 70% от добиваните материали и около 90% от световната преработка на металите.

Някои нови маршрути вече започват да се оформят, главно от Австралия, а Шимизу посочва, че има потенциал в САЩ, Канада и Бразилия. Но напредъкът е бавен поради високите разходи и ниското предлагане, смята той. Това подчертава огромното предизвикателство, пред което са изправени опитите на света да се откъсне от зависимостта си от Китай.

Проблемите на Дайдо също така показват, че истинските щети от търговската война върху автомобилния сектор ще бъдат много по-големи от прогнозираните милиарди долари от водещите производители на автомобили като Ford Motor Co. и Toyota Motor Co. А постоянната вълна от ескалиращо, а след това намаляващо напрежение кара компаниите да се борят да поддържат бизнес отношения в условията на несигурност.

Когато през март Тръмп първоначално наложи 25% мита върху вноса на стомана, Шимизу успя да успокои клиентите си в САЩ, че дейността им може да продължи нормално. Клиентите ценят продуктите на Daido Steel достатъчно, за да чакат с месеци доставките да пристигнат, и ако могат да си купят сравними стоки на вътрешния пазар в САЩ, „те вече щяха да го направят“, смята той.

Но увереността му изчезва по-рано този месец, когато митата се удвояват.

„В един момент това губи смисъл като бизнес“, казва Шимизу. „Ако поискаме от клиентите да намалят поръчките си, да намалят складовите си наличности или да намалят производството си, това може да се отрази негативно на цялото предприятие, но този риск може би е неизбежен.“

Daido Steel печели по-голямата част от парите си от доставката на продукти за японските производители на автомобили - много от тях продават в САЩ автомобили, които са произведени или сглобени другаде. Като цяло най-големите японски марки автомобили се подготвят за удар от митата в размер на 19 млрд. долара.

Няколко японски производители на автомобили вече са започнали да пренасочват или намаляват производството си в САЩ, като оставят доставчици като Daido Steel на произвола на съдбата вследствие на бързо променящите се планове на техните клиенти. През май производителят на стомана се въздържа от целогодишна прогноза за печалба за текущата фискална година и прогнозира 34% спад на нетната печалба за първото полугодие.

„Всичко се свежда до това как ще реагират производителите на автомобили“, коментира Микине Киши, генерален мениджър на отдела за корпоративно планиране на компанията. „Ако те решат, че повече няма да произвеждат в Япония или че ще намалят общия обем на производството, това ще има изключително голямо въздействие върху нашия бизнес.“

Изглежда, че САЩ и Китай са постигнали примирие, а Тръмп е подписал заповед, която предотвратява натрупването на множество мита едно върху друго. Но редкоземните метали се оказват особено проблемна точка в търговските преговори.

Контролът на Китай върху износа на седем вида редкоземни минерали и магнити, които съдържат дори малки количества от тях, оставя всички сектори - от автомобилния до този на отбраната - да се опитват спешно да намерят възможни заобиколни пътища. Несигурността по отношение на доставките продължава, въпреки че този месец Пекин е заявил, че ускорява процеса на разглеждане на заявленията за лиценз за износ на редки метали и е одобрил някои от тях.

Daido Steel има преднина в диверсификацията на своята верига за доставки. През 2010 г. Китай за кратко налага фактическа забрана за износ на редкоземни елементи за Япония след търговски спор, с което дава началото на усилията на индустрията да се освободи от зависимостта си от страната. Успехът обаче е ограничен: Япония зависи от Китай за 60% от доставките си на редкоземни елементи. Въпреки това процентът преди е бил между 80-90%.

Освен че търси алтернативни доставки, Daido Steel се фокусира върху нови технологии, за да използва по-малко редкоземни суровини.

Един от ключовите продукти на компанията е магнит от неодим, който не включва тежки редкоземни елементи като диспрозий или тербий, който се използва от Honda от 2016 г. насам. Daido Steel също така косвено доставя магнити на производителите на автомобили чрез Aisin Corp. и Denso Corp. - два от най-големите доставчици в Япония.

Daido Steel иска да разшири производството и промишлената употреба на тези магнити, залагайки на това, че клиентите все повече ще търсят доставки извън Китай. Компанията планира да построи и производствени мощности в САЩ, въпреки че Шимизу не уточни кога и къде ще стане това.

Шимизу отбелязва, че би било голямо разочарование, ако САЩ изпаднат в авторитаризъм, защото това би означавало, че световната икономика ще трябва да се развива около Америка.

„Не съм сигурен, че има достатъчно време за преход на веригите за доставки, ако целта наистина е всичко да се произвежда в Америка за Америка“, смята той.