Неудържимото увеличаване на капацитета за преработка на мед в Китай през последните няколко години се превръща в глобален проблем, тъй като металургичните предприятия се борят да си осигурят необходимата руда за производството на жизненоважния промишлен метал.
През тази година производството на водещия производител на рафиниран метал в света отбеляза рекорден ръст, дори в условията на търговско напрежение, което помрачава перспективите пред търсенето. Възникналата в резултат на това конкуренция дава възможност за преговори с някои от най-големите световни добивни компании.
Таксите за обработка на медта, които обикновено са основен източник на приходи за преработвателите, са се свлекли значително под нулата на спот пазара. Чилийската компания Antofagasta Plc предлага отрицателни такси за договорените доставки за металургичните заводи през второто полугодие.
Производството на мед в Китай непрекъснато се увеличава
Сложната ситуация в областта на металургията по света подхранва очакванията за съкращения - през февруари Glencore Plc затвори завод във Филипините. Освен това вниманието на пазара се насочва към изненадващата устойчивост на производството в Китай и поставя въпроса колко дълго може да продължи това.
Анализатори и изпълнителни директори от сектора твърдят, че производството в Китай е по-устойчиво на финансов натиск, тъй като сега то се доминира от държавни производители и от сравнително големи, ефективни и евтини медодобивни предприятия.
Само през миналата година са открити три големи нови завода, които компенсират болката, изпитвана от по-скромните операции. Митническите данни не показват признаци, че Китай изпитва затруднения с доставките на руда за своите заводи, като вносът на меден концентрат се е увеличил със 7,4% през първите пет месеца на годината.
Но има и все още значителен сегмент от пазара в Китай, който се състои от по-малки, частни металургични заводи с по-голяма експозиция към свития спот пазар. Според CRU Group тези мощности представляват около една четвърт от производството в страната.
„Дори да имате много дълбоки джобове и да сте готови да работите на загуба, в крайна сметка може да се наложи да намалите производството, защото просто не можете да получите медния концентрат“, казва Крейг Ланг, главен анализатор в CRU Group.
Залогът е голям за световната индустрия за производство на мед. При положение че всички съоръжения с високи разходи са изправени пред загуби, всеки тон, който устои на финансовия натиск в Китай, означава повече болка за предприятията на други места.
Таксите за преработка са под нулата | Таксите за преработка на меден концентрат са спаднали още повече
Спот таксите за преработка на концентрат са спаднали до отрицателни нива през декември и са достигнали минус 60 долара за тон през миналия месец. Таксите се приспадат от цената на рудата и обикновено формират голяма част от приходите на металургичните заводи. Понастоящем има опасност доставките за определен срок също да се понижат до отрицателна стойност, което означава, че металургичните предприятия на практика плащат за медна руда повече, отколкото е стойността на съдържащия се в нея метал.
През февруари, когато таксите не бяха толкова строги като в момента, главният изпълнителен директор на Glencore Plc Гари Нейгъл е бил категоричен, че няма да остави в експлоатация медни заводи на загуба. Компанията преустанови дейността на металургично предприятие във Филипините и намалява разходите на съоръженията в Канада.
По-старите европейски медни заводи могат да бъдат изложени на риск, докато японските предприятия могат да бъдат защитени поради дяловете на компаниите майки в чилийските мини, смята Грант Споре, анализатор в Bloomberg Intelligence. „Това ще бъде тежка битка за оцеляване.“
Влошаване на перспективите
Разбира се, спадът на таксите отчасти се дължи на сравнително бавния ръст на минния добив в световен мащаб - но той се дължи преди всичко на бързото увеличаване на мощностите за претопяване на руда. По данни на изследователската компания Shanghai Metals Market производството на рафинирана мед в Китай ще нарасне с 10% през първата половина на тази година и с близо 5% за цялата година.
Аргументът за устойчивостта на производството в Китай до голяма степен се основава на убеждението, че държавните мощности са защитени, защото местната власт иска да гарантира заетостта и икономиката.
„Това е последица от икономически модел, който е по-малко чувствителен към преобладаващите пазарни условия, тъй като централите могат да работят с много ниски маржове - или дори да са на загуба - за продължителни периоди от време“, заяви в бележка от миналия месец Savant, съвместно предприятие на Marex Group Plc и компанията за геопространствени анализи Earth-i.
Въпреки че намаляването на излишъка от капацитет в цялата китайска икономика в последно време се налага като приоритет в политиката на Пекин, т.нар. благоприятни за бъдещето отрасли като медта - метал, необходим за електрификацията и съответно за енергийния преход - получават повече свобода на действие, отколкото секторите, за които се смята, че са в структурен упадък, като например рафинирането на петрол.
За производителите извън Китай не съществува подобен предпазен механизъм. Преустановяването на работата на медната мина Kakula на Ivanhoe Mines Ltd. в Централна Африка е удар по доставките на руда, но в същото време събития като разгръщането на металургичния завод Manyar на Freeport McMoRan Inc. в Индонезия увеличават капацитета на пазара за преработка.
Големите металургични заводи може би все още са в състояние да поддържат производството си, след като няколко години са имали добри парични потоци, коментира Юнчън Джао, анализатор в Benchmark Minerals Intelligence Ltd. По-малко ефективните обаче са изложени на риск.